Статии

ОНОВА „ПЕРНАТО  НЕЩО…”-надеждата

Ако някой те помоли да опишеш какво представлява надеждата, какви думи ще ти дойдат наум?

Оптимизъм. Мечти. Обикновеното старо „пожелателно” мислене?

А какво ще кажеш за това: Надеждата е „ вярването, че бъдещето ще е по-добро от настоящето, заедно с убеждението, че ти имаш силата да го направиш такова”. Това е дефиницията, използвана от Шейн Лопес, професор в Kansas School of Business, главен изследовател в Gallup и специалист по въпросите на надеждата. „Надеждата е водещ индикатор за успех в отношенията, обучението, кариерата и бизнеса – а също и за по-здравословен и щастлив живот” казва той.

Надеждата може да е прекрасното и вдъхновяващо „пернато нещо”, както я нарича Емили Дикенсън . Но за учените надеждата е нещо по-прозаично – умение, инструмент,  избор, който е по-малко случаен и много по-малко късметлийски, отколкото много от нас мислят, че е.

В своите изследвания, Шейн Лопес показва не само колко е важна надеждата за нашето добруване, но и че това е измеримо качество, което може да се развива с практика. В своята книга „Making Hope Happen”, той описва науката зад надеждата и практически начини да подобрим живота си чрез поддържане на позитивен, активен подход към живеенето.

За д-р Лопес надеждата е кислородът. „Ние не можем да живеем без надежда”

Защо надеждата е толкова важно нещо?

Лопес и колегите му стигат до констатациите, че надеждата води до всичко по-добро –  от по-добро представяне в училище до по-голям успех на работното място и по-голямо щастие като цяло. И в това има смисъл. Според Лопес, „Когато ние се вълнуваме за „какво следва”, ние инвестираме повече в нашето ежедневие и можем да видим отвъд настоящите предизвикателства.”

Хората, които имат надежда споделят четири основни вярвания:

  1. Бъдещето ще бъде по-добро от настоящето.
  2. Аз имам силата да го направя такова.
  3. Има много пътища към моите цели.
  4. Нито един от тях не е свободен от препятствия.

Надеждата включва цяла верига от емоции – радост, вълнение. Но тя не е празен и ограничен ентусиазъм. Надеждата е комбинация от главата и сърцето. Лопес описва надеждата като „златната среда между еуфория и страх. Това е чувството, където трансцендентното среща разума и предпазливостта среща страстта.”

Надеждата е различна от оптимизма. Оптимизмът е отношение – ти мислиш, че бъдещето ти ще е по-добро от настоящето. А надеждата е едновременно вярата в по-добро бъдеще и действието това да се случи.

Надеждата  и желанието са много различни неща, макар и често да се смесват. Пожеланието е само елемент от надеждата – в някакъв смисъл то е надежда без план. И често води до никъде. В едно проучване на Лопес, субектите били попитани в неделя вечер- каква седмица биха искали да имат или си представят, че ще имат? Някои хора отговорили с големи очаквания – срещата на терена ще е победна, децата ще се държат добре, дълго планираната вечеря ще е успешна. Други отговорили с подобни планове, но включили осъзнаване за препятствията, които трябвало да бъдат преодоляни по пътя: за победата има нужда от здрави тренировки, децата имат нужда от следучилищни занимания, за вечерята трябва да се напазари подходящата храна.

„Когато същите хора бяха интервюирани в средата на седмицата“, казва Лопес, „онези, които са направили това планиране, обикновено са запазили по-високо ниво на оптимизъм и продуктивност от хората, които просто са изговорили своите цели“.

Ефективната надежда е много съзнателен  три- стъпков процес. Първо се избира цел, дали краткосрочна, като да ходя на фитнес всеки ден тази седмица, или дългосрочна – като порасна да стана лекар. След това трябва да помислиш къде си сега и къде ще бъдеш, когато постигнеш целта и да си поставиш междинни, краткосрочни цели, които ще ти позволят да запълниш това пространство. Накрая, изпълнението – правиш си план кога започваш да изпълняваш тези стъпки и къде и как ще ги постигнеш.

С други думи, хората, които имат надежда избират добри цели, знаят как да ги постигнат и търсят и откриват пътища, които ще ги придвижат напред.

Надеждата е заразна. „Надеждата всъщност зависи от цялата ни социална мрежа, включително най-добрите ни приятели, ролевите модели и просто познатите ни. Надеждата може да се споделя с другите.”

Психолозите вярват, че надеждата може да бъде най-важното чувство, състояние или емоция, която можем да преживеем. Техните изследвания показват, че надеждата е ключ към добро здраве, най-добрият предиктор на смисленото съществуване и индикатор на академични или спортни постижения. Склонни сме да мислим за надеждата като за нещо, което или го има или го няма, нещо, с което сме родени или ни е дадено чрез перфектните родители или перфектните обстоятелства.

Но изследването, ръководено от Anthony Scioli, професор по психология в Keene State College in New Hampshire и автор на „Силата на надеждата”, показва, че надеждата е умение, което може да се придобие. Тя е активна – може да се култивира и да се подхранва. Тя е самоусъвършенстване. Хората, които имат надежда са по-устойчиви, по-уверени, по-открити и по-мотивирани от тези, които нямат, и затова е по-вероятно да получат повече от света и от живота, което от своя страна ги кара повече да се надяват.

Въпреки, че теоретици, психиатри и лекари изтъкват надеждата като основен фактор за изцелението за повече от четири десетилетия, тя не е била популярен предмет на психологическо изследване до 1990, когато C. S. Snyder публикува „Психология на надеждата”. Пионер в тази област, той дефинира надеждата като „мотивационен конструкт” който позволява на човек да вярва в позитивния изход, да си поставя цели, да развива стратегии и да се мотивира за тяхното прилагане.

В последната си презентация пред Американската Психологическа Асоциация през 2005г., Шнайдер описва резултатите от проучване, проведено в продължение на десетилетие, използвайки „Скала на надеждата” като измервателен инструмент и тест, който той създава. Хората с „ниска надежда”, според него, имат неясни цели, двусмислени и ги следват една по една, докато хората с „висока надежда” често преследват пет или шест ясни цели едновременно. Те знаят как да ги постигнат и използват алтернативни пътища в случай на препятствия. Хората с ниски стойности по скалата на надеждата не правят това.

На физиологичното ниво, надеждата може да помогне да се постигне баланс на симпатиковата и парасимпатиковата активност, като същевременно се осигурят оптималните нива на невротрансмитери, хормони, лимфоцити и други критични за здравето вещества. Надеждата помага на индивида на поддържа тази здравословна „вътрешна среда” дори и при големи несгоди.

 Майк Тайсън обичал да казва:”Всеки има план, докато не бъде ударен”, а според Лопес – „Е, хората, които имат надежда имат план и за след това.”

Малко е прекалено да кажем, че ако имаме ефективното умение да се надяваме, това е единственото или дори най-важното условие, за да успеем. Ако 14% от продуктивността се приписва на надеждата, това означава, че 86% зависят от талант и често от чистия късмет. Но дори и ако надеждата е само една от съставките, тя е тази съставка, която катализира и енергетизира – горивото в реактора. Надеждата може и да е нещото с пера, но тя също е и нещото със сила и мощ.

Надеждата е тихото гласче, което чуваш как ти шепне „може би”, когато останалият свят ти вика „не”!

Автор: Светлана Сотирова

 

Използвана литертура:

https://psychcentral.com/blog/archives/2013/03/21/the-psychology-of-hope/

http://www.dailygood.org/story/798/towards-a-psychology-of-hope-louise-danielle-palmer/

„Making Hope Happen” – Dr. Shane Lopez

Подобни постове:

Leave a Comment