Нюансите на Емпатията- какво НЕ е емпатия?

Емпатията, като термин за пръв път се употребява през 1909 година, за да опише процеса, чрез който хората проектират чувства и мисли върху неодушевени предмети.

Днес емпатията има много по-различно значение. В най-обикновен смисъл ние използваме ‚емпатия‘, когато говорим за нашето разбирането на другите. Емпатията е ключов елемент от социалния ни арсенал. Това ‚разбиране‘ на другите ни помага да комуникираме с тях и да се справяме в социални ситуации. От психологична гледна точка, хората с по-висока емпатия имат много по-добра социална интеграция и по-успешни връзки.

Има 2 вида емпатия – Когнитивна и Емоционална.

Когнитивната емпатия е способността ни да разбираме емоциите и мислите на другите. Да погледнем „през техните очи“, да се поставим „в техните обувки“, да разберем тяхната перспектива за случващото се.

Емоционалната емпатия е умението ни да съпреживеем дадена емоция с другия. Да чувстваме заедно с тях.

Дотук, всеки би казал, че е емпатичен, защото ние всички смятаме, че знаем какво другите си мислят и изпитват. Истината обаче е, че емпатията изисква също така, да не бъдем осъдителни и да не поставяме оценки. Това е една нелека задача.

Например, ако нашите морални ценности и начин на мислене се различават от тези на другите – е много по-трудно да сме емпатични към тях. Психологически, на човек му е много по-лесно да обвини и осъди, отколкото да вземе предвид всички обстоятелства, факти и морални особености на другия, за да се постави на негово място.

Това ни води и до другия труден елемент на емпатията – съпреживяването на емоцията.

Трудно е, защото реално ние никога не изпитваме болката на другия. За съжаление, независимо колко пъти кажем „Разбирам те“ – това няма да го направи съвсем вярно. Когато човек ни сподели за своите страдания, ние автоматично извеждаме наши собствени образи, мисли и случки, които предизвикват в нас емоция близка до тази на другия. Тоест, и двамата изпитваме тъга – но по различен начин и поради различни причини. Или още казано: Единият вече е ‚вътре‘ в емоцията и изпитва, например болка – а другият трябва да включи рационалното си, ума си, за да изведе тази болка в себе си.

Други пречки на емпатията:

– Когато сме щастливи или се чувстваме добре – губим значително способността си за емпатия.

Това е обяснимо, защото, когато се чувстваме добре – пътищата в мозъка ни, достигащи до болката и болезненото са много по-труднодостъпни. Това означава, че когато сме щастливи, ни е по-трудно да достигнем до собствената ни болка, за да можем да бъдем истински емпатични към страданието на другите.

– Емпатията е нещо, на което можем да се научим.

Колкото повече социални контакти има в детството си – толкова по-лесно е за детето да се научи да разбира различните гледни точки и емоциите на другите. Децата на около 4-5 годишна възраст започват да се научават на тези процеси и да развиват, така наречената. „Теория на Ума“, която им позволява да мислят от различни перспективи, а не само своята.

В зависимост от ранния опит и обкръжение, някой хора не развиват това умение и по-късно като възрастни имат затруднение да приемат чужди гледни точки. 

Важно е да отбележим, че независимо от това, колко добре можем да „влезем в обувките“ на другия и да разберем тях и тяхната ситуация – не е задължително да изпитваме емоционална емпатия към тях. Всъщност, изключително много хора живеят на този принцип, по една или друга причина – например, че не желаят да инвестират емоции в дадена ситуация или човек.

За разлика от нежеланието, има и хора, за които е невъзможно да изпитват емоции в норма, както при състоянието психопатия, което е присъщо само за 1% от общото население. 

Какво не е Емпатия?

  • Изрази започващи с „поне“

– Не се представих добре на изпита…

– Е, поне вече мина.

  • Успокоения

– Много ми е напрегнато покрай последния проект на работа и не мога да спя.

– Спокойно, още малко и това ще мине.

  • Опити да минимализираме ситуацията

– В момента съм под голям стрес и това много ми се отразява емоционално.

– Ти пък, знаеш ли другите хора какви проблеми имат… какво толкова е станало, че да си под стрес?

  • „Привидно разрешение на проблема“

Всички онези „бързи“ решения на проблема, които ни хрумват. Истината е, че другият вероятно вече се е сетил за тях.

Повечето пъти, когато другите ни споделят за болката си, те не очакват от нас да разрешим проблема или да ги успокоим. Те имат нужда да бъдат изслушани и да валидизираме болката им. Да видят, че сме там, ако има имат нужда от нас, да споделят с някой, който няма да ги осъди.

Понякога да кажем „Не знам какво да кажа.“, значи повече за човека, отколкото гореизброените заучени фрази на успокоение.

Защо емпатията може да бъде опасна понякога ?

Независимо от това, че ние реално не изпитваме същата емоция като другия – ние все пак изпитваме тъга/болка, която е лично наша. Понякога това може да е твърде силна емоция, особено, ако произлиза от минало, което не сме успели да преодолеем и то е останало отворено в нас – тоест все още сме емоционално заредени от ситуацията.

Ако опитваме да сме емпатични към всичките ни близки и приятели – то в един момент вредим само на себе си. Ако продължаваме да потъваме и съпреживяваме болката на другите, в един момент няма да усетим кога е станало твърде много за нас да понесем.

Трябва да успеем да определим границите, които разделят нас от  другите и тяхната болка от нашата. За съжаление, често това се определя, като егоизъм, но нека си зададем въпроса – до колко бихме били полезни на другите, ако ние самите не сме добре?

Някои хора, когато се почувстват твърде емпатични/емоционални спрямо другите, прибягват до това да си „тръгнат“ или да пренебрегнат подобни емоционални разговори. Това избягващо поведение е предизвикано от собствената им тревожност и чувство за безсилие спрямо ситуацията и невъзможност за справяне с емоциите си.

Автор: Моника Ройдева – психолог

Източници:

Frans de Waal – “The Age of Empathy”

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *