(не)Видимият Стрес
В днешно време „Стрес“ е дума, която сме изричали всички ние многократно, около, която се върти понякога ежедневието ни. Дума, която са ни казвали, че е причината да не се чувстваме добре или дори понякога, че е причината за физическия ни дискомфорт или болка. Въпреки това, обаче, „Стрес“ някак в ума ни се преживява, като абстрактна идея, която не можем точно да уловим.
В повечето случаи не само не се замисляме върху това дали преживяваме стрес и знаем ли какво точно е, а директно отхвърляме идеята за това, че е възможно точно ние да сме „под стрес“ – камо ли това да е причината за неудоволствието в живота ни.
Поради тази причина е добре да започнем тази статия, като обърнем внимание на какво точно е „стрес“?
В научните среди определенията за стрес зависят до голяма степен от сферата, в която се изучава той. Те могат да звучат по следния начин:
- Стресът е неспецифична защитна реакция на организма, която сработва автоматично в случай на опасност. Това е еволюционно изработена и утвърдена реакция, подчинена на инстинкта за съхраняване на живота.
- Стрес – система от биохимични, физиологични, психични и поведенчески реакции на индивида, които са предизвикани от необичайно продължителни, необичайно високи, твърде неочаквани или неприемливи за индивида физически и психически натоварвания.
- Стресорът е всичко външно в света, което ви извежда от хомеостатичния баланс и реакцията на стрес е това, което тялото ви прави, за да възстанови хомеостазата. Хомеостаза е състоянието, в което всички видове физиологични мерки (нива на кислород, степен на киселинност и т.н.) се поддържат на оптимално ниво.
Подобен тип определения, обаче, не ни вършат особена работа, когато говорим за стреса, който преживяваме в ежедневието си и най-вече в ума си – нашите психологически стресори и притеснения.
Би било утопично улесняващо някой да е успял да категоризира кое нещо е стресиращо и кое не е стресиращо в някакъв вид таблица, по която да се водим и да си казваме – „Това не е в списъка със стресиращи неща, следователно сега няма да се стресирам.“
Истината е, че Кортикотропинът – това е хормонът, който казва на тялото да се подготви или да влезе в режим на стрес и съответно да предизвика Стрес-Реакция може да бъде активиран от всичко (физиологично, психологично и като външни събития). Това ни води до извода, че ако едно събитие, една мисъл, едно поведение не е стресиращо за някого, то същите биха били стресиращи за другиго
– Стресор би могло да бъде всичко.
Едно от най-полезните неща, които можем да направим за себе си преди да решим, че ние не сме „под стрес“ или на нас той не ни влияе, и още повече, когато сме убедени, че нещо с нас не е наред поради стрес – е да определим сами за себе си. „Какво е стрес за мен? Какво е моето определение за стрес? Колко от тези стресиращи неща срещам всеки ден?“
За съжаление, хората имаме способността, освен да включваме стрес-реакцията си при реални физически натоварващи или заплашителни събития, да го правим и докато само мислим за тях. Нашият ум и следователно стрес-системите, които включваме не правят разлика между това „намираме ли се в стресова ситуация“ или „само мислим за нея“.
Ако прекарваме голяма част от ежедневието си притеснявайки се за сметки, за децата си, за това какво мислят хората за нас, за това дали се справяме в работата си, за финанси, за близките ни – това значи ли, че не сме под стрес, само защото точно в момента не се случва нещо трагично? Напротив. В този момент за мозъка ни всъщност се случва „нещо стресиращо“. И той понеже се опитва да ни „спаси“ от застрашителната ситуация – включва стрес-реакцията на тялото ни под влияние на всички тези наши тревожни мисли.
Ето накратко какво се случва, дори когато само се притесняваме дали закъсняваме за среща с приятели (Стрес-Реакция):
Един от отличителните белези на реакцията на стрес е бързата реакция и мобилизиране на вече съхранена енергия (напр. глюкоза) и инхибиране (подтискане, възпрепятстване ) на по-нататъшното й съхранение. Ако тялото ви е мобилизирало цялата тази глюкоза, то също трябва да я достави до критичните мускули възможно най-бързо. Затова сърдечна честота, кръвно налягане и дишането се ускоряват, всичко това, за да се транспортират хранителни вещества и кислород с по-големи скорости.
Системите, които точно в този момент не са необходими за „спасяването“ ни от ситуацията биват инхибирани (подтиснат, за да се пренасочи енергията другаде.
Съответно – по време на стрес храносмилането се инхибира (подтиска). Растежът и „поправката“ на тъкани е ограничен, сексуалният нагон намалява и при двата пола. Заедно с тези промени имунитетът също се инхибира.
По време на стрес настъпват промени в когнитивните и сензорните умения. Изведнъж някои аспекти на паметта се подобряват, което винаги е полезно, ако се опитвате да разберете как да се измъкнете от спешен случай (Това се е случвало преди? Как да се измъкна?). Сетивата стават по-остри, за да ни насочат към определени важни елементи от стресовата ситуация. Докато при продължително активиране, умът ни се измаря да поддържа тези функции в оптимални нива и съответно те отслабват.
Като цяло, реакцията на стрес е идеално адаптирана да ни помогне в един много критичен момент. При достатъчно често активиране, обаче, стрес – реакцията може да стане по-вредна от самия стрес, особено, когато стресът е чисто психологически. Това е критична концепция, защото е в основата на появата на много заболявания, свързани със стреса.
Ако постоянно мобилизирате енергия за сметка на съхранението на енергия, никога не съхранявате излишна енергия. Съответно – изморяваме се по-бързо и по-често. Последиците от хроничното активиране на сърдечно-съдовата ви система са също така вредни. Продължителното подтискане на имунната функция на организма води до по-лесно разболяване от инфекциозни заболявания и по-трудно справяне с тях.
Проблемът е в това, че много след като външният стресор е изчезнал, у нас остава да „вибрира” (както във физиологичен, така и в чисто психичен план) тази мобилизация за оцеляване. Това се дължи и на факта, че мобилизираната за оцеляване енергия не е изразходвана по предвидения от еволюцията начин, защото тя е предвидена да „избягаме от хищник“, а не, когато се притесняваме дали сме закъснели. Защото все в един момент стигаме там, за където сме закъснявали, но стрес-реакцията в тялото ни продължава да е активна.
Накратко, този цикъл на ежедневни мисли/тревожност и съответно непрестанна физиологична реакция на тялото ни е в основата на „хроничния стрес“. А от своя страна хроничният стрес е това, което разболява тялото ни.
Разликата във Видимия и Невидимия стрес идва от рационалното ни мислене. Предстои ни дадена стресова за нас ситуация и ние лесно можем да си признаем, че сме тревожни (Видимият стрес). Мислим си, че вече не сме под стрес, понеже дадена ситуация е преминала. Реално обаче ние сме били под стрес часове или дни преди това, мислейки за нея, както и известно време след това – докато тялото ни излезе от стрес-режим (Невидимият стрес). Няма гаранция, обаче, че още преди да сме излезли от реакцията на Невидимия стрес, нещо друго вече няма да ни е вплело отново в този порочен цикъл.
Вече споменахме, че излагането и преживяването на хроничен стрес спомага и понякога директно предизвиква разболяване на тялото под формата на сърдечно-съдови проблеми (свързано с промени в кръвно налягане), диабет, хронична умора (свързана с нивата на глюкоза), инфекциозни заболявания (свързани с намаления имунитет) и др.
Ето няколко примера за други действия на Невидимия стрес и как ни се отразява той.
- Хроничното активиране на стрес-реакцията от своя страна е обвързано с хронично освобождаване на така наречените стрес хормони, като кортизол и кортикотропин (Глюкокортикоиди). Чрез тях Хипоталамусът и Хипофизата (основни ендокринни жлези в мозъка) казват на тялото ни да влезе в режим на стрес.
„В рамките на петнадесет секунди, кортикотропин освобождаващият хормон (CRH) задейства хипофизата да освободи хормона ACTH (известен също като кортикотропин). След като ACTH бъде освободен в кръвния поток достига до надбъбречната жлеза, в рамките на няколко минути, се предизвиква освобождаване на глюкокортикоиди. Заедно глюкокортикоидите и секретите на симпатиковата нервна система (епинефрин и норепинефрин) представляват голям процент от това, което се случва в тялото ви по време на стрес.“
Едно от най-значителните последствия за тялото ни идва от това непрестанно активиране на Симпатиковата ни нервна система под въздействието на тези хормони. Симпатиковата ни нервна система накратко се включва при състояния на напрежение (включително „бий се или бягай“ и стрес-реакцията). Тя Помага за медииране на бдителността, възбудата, активирането, мобилизацията ни. Противоположно Парасимпатиковата ни нервна система се активира в моменти на почивка и отпуснатост, нормализира кръвното налягане, растежа и поправката на клетките (нп. При сън). Докато едната система е активна – то другата бива инхибирана. По този начин, при непрестанно състояние на стрес – симпатиковата ни нервна система е значително по-активна и на свой ред Парасимпатиковата е „изключена“. Непрестанното инхибиране на Парасимпатикуса води до недостатъчно време на тялото в покой, което му е нужно за всякакви възстановителни процеси в тялото, възвръщане на енергията и пре-съхранението й, оптималното усвояване на веществата и регулация на невротрансмитери в мозъка ни.
–Репродуктивната система
В процеса на стрес-реакция в тялото ни са засегнати и действието на половите ни жлези – тези, които отговарят за половото развитие и функции.
Стресът влияе на репродуктивните фунции на мъжете и жените, чрез действието на гореспоменатите глюкокортикоиди. Основното влияние, при мъжете е, че завишеното ниво на тези стрес хормони намалява концентрацията на LHRH, LH, FSH – хормоните, които стимулират производството на сперматозоиди. При жените резултатът е намалена секреция на LH, FSH и естроген, което намаля вероятността от овулация. В резултат на това фоликуларният стадий се удължава, което прави целия цикъл по-дълъг и по-малко редовен.
–Стресът и удоволствието
Друго „скрито“ действие на хроничния стрес засяга системите ни за удоволствие в мозъка. Накратко мозъкът ни съдържа пътека за удоволствие, която използва силна употреба на невротрансмитера допамин (наричан понякога „хормон на щастието“). Ако тази пътека се „изчерпи“ от допамин, резултатът е състояние наречено анхедония (невъзможност за изпитване на удоволствие) или дисфория – потиснато настроение. Продължителната експозиция на глюкокортикоиди предизвиква това „изчерпване“ на допамин и съответната загуба на удоволствието от ежедневието ни. Разбира се, съвместно с непрестанното действие на стреса върху симпатиковата ни нервна система, освен че започва да ни липсва удоволствие, ставаме и раздразнителни, напрегнати и реактивни.
–Намалена памет
Стрес хормоните (глюкокортикоидите (GC) се свързват със специфични рецептори в хипокампуса – частта в мозъка, която отговаря за запомнянето и извличането на спомени, което определя директното действие на Стреса върху паметта ни. При хроничен стрес от една страна хормоните на стреса намаляват невронната пластичност в тази област, а от друга страна намаляват активирането й. С други думи това ни пречи 1) да си спомним неща, които вече знаем, 2) да запомним нова информация.
–Стрес и сън
Като начало сънят е един цикло-образен процес, който включва няколко нива и видове сън – плитък сън (известен също като етапи 1 и 2), където лесно се събуждате. Дълбок сън (известен също като етапи 3 и 4, или „дълбок сън“ и REM сън). Заспиването е последвано от етап 1 и 2 на плитък сън, като след това умът и тялото ни навлизат в дълбок сън и след това REM сън. Този цикъл се повтаря няколко пъти вечер. Различните етапи на дълбок сън имат различна функция, като например при по-тежка физическа умора спим повече в етапа на „дълбокия сън“ (етап 3), докато по-тежка психическа умора води до повече REM сън. Целият процес на спане е под активността на Парасимпатиковата ни система, което не е изненадващо, след като тя адаптира тялото ни по време на почивка/покой и отговаря и за регенерацията и възстановителните процеси – каквото се случва и в етап 3. Иначе казано – възстановяваме се от активностите ни през деня.
Когато влизаме в етап 3 от съня, Симпатикусът ни би трябвало да се инхибира напълно, за да може Парасимпатикуса да „си свърши възстановителната работа“. Около час преди окончателното събуждане нивата на глюкокортикоидите естествено се повишават – и по този начин прекратяват съня ни за дадената нощ.
Когато обаче имаме свръх- активация на Симпатикуса (поради хроничен стрес), нивата на стрес-хормоните ни не ни позволяват да активираме Парасимпатикуса, за да успеем да влезем в състояние на покой и да заспим. Няма как да имаме спокоен и/или дълбок сън, ако Симпатикуса ни физиологично ни държи в режим на готовност и напрежение. По този начин се затруднява заспиването, но също така това ни държи и предимно в плитките нива на сън, където има лесно събуждано, но и по-важното – няма физиологично възстановяване.
Повече за феномена „Бий се или Бягай“ (Стрес-Реакция), както и за психологически фактори влияещи на стреса и техники за справяне може да прочетете тук.
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter
Използвана Литература:
Heath, R., “Electrical self-stimulation of the brain in man,” American Journal of Psychiatry 120.
Pacak, K., Palkovits, M., “Stressor specificity of central neuroendocrine responses:
implications for stress-related disorders,” Endocrine Reviews 22
Ader, R., Felten, D., and Cohen, N., Psychoneuroimmunology, 3d ed. (San Diego: Academic Press).
Robert M. Sapolsky – “Why Zebras don`t get ulcers”