Статии

Не пуша вече!-По книгата на Алън Кар.

„На четиридесет бях развил физическа и психическа зависимост от цигарите. Стигнах дотам, че не можех да се занимавам с никаква физическа или умствена дейност, без да пуша. Не бях в състояние дори да сменя канала на телевизията, без да си запаля цигара.“

По книгата на Алън Кар-„Не пуша вече!“

  1. Подлият капан

Пушенето е най-хитрият и зловещ капан на света.  Хиляди възрастни хора около нас пушат. Те ни предупреждават, че това е мръсен и противен навик, който в крайна сметка ще ни унищожи и ще ни разорят, а в същото време палят цигара след цигара.

Направо е покъртително колко усилия полагаме, за да се пристрастим към пушенето.

Това е единственият капан в света без никаква примамка, в който няма апетитно парче сирене, а точно обратното-отблъскващ, задушлив дим. Онова, което кара пружината да щракне, не е прекрасният вкус на цигарата; точно обратното, причината е ужасният й вкус. Ако първата цигара ни е била толкова вкусна, в ума ни щеше да зазвъни предупредителният звънец и щяхме да разберем защо половината от възрастните харчат толкова пари, за да се тровят. Но, тъй като първата цигара е ужасна на вкус, разумът ни казва, че никога няма да се пристрастим и смятаме, че щом като не са ни приятни, може да зарежем цигарите, когато си поискаме.

„Каква е причината да ни е толкова трудно да откажем цигарите?“- За да отговорим на този въпрос трябва да знаем истинската причина, поради която все още пушим.

Истинската причина, поради която продължаваме да пушим, макар да знаем колко зле ни се отразява това, както на здравето, така и на финансите, представлява комбинация от следните фактори:

  1. ПРИСТРАСТЯВАНЕТО КЪМ НИКОТИНА
  2. ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪКА

Никотинът е бързодействащ наркотик, тридесет минути след изпушване на цигарата съдържанието му в кръвта се намалява наполовина, а след един час спада до една четвърт. Това обяснява защо повечето пушачи пушат средно по двадесет цигари на ден.

Щом пушачът угаси цигарата си, организмът бързо се освобождава от никотина и пушачът започва да страда от абстинентен синдром.

Тук трябва да отворим една скоба и да изясним, че широко разпространената представа сред пушачите, за това колко мъчителна може да бъде абстиненцията е илюзия. Абсинентният синдром на отказа Не е ужасна травма, която трябва да се преживее при опита да се откажат цигарите. Действието на абстинентния синдром при отказ от никотина е толкова слабо, че може и да не бъде усетено. Всъщност терзанията са преди всичко душевни, пушачът се чувства лишен от едно удоволствие или своеобразна опора.

  1. Промиването на мозъка и „спящият партньор“

От най-ранно детство подсъзнанието ни ежедневно е бомбардирано с информация, която ни казва, че цигарите спомагат за релаксацията ни, вдъхват ни увереност и кураж, и че най-ценното нещо на този свят е една цигара. Дали това е преувеличено? Когато гледаме филм, в която някой от героите ще бъде екзекутиран или разстрелян, какво е неговото последно желание? Точно така, да изпуши една цигара. Съзнанието ни не регистрира този факт, но „спящият партньор“ има достатъчно време да го абсорбира. Какво е всъщност посланието? „Най-ценното нещо на този свят, моята последна мисъл и действие, ще бъде да изпуша една цигара.“ Във всеки филм за войната на ранените дават цигари.

Наистина, има и плакати в обратен смисъл — те ни предупреждават за опасността от ракови заболявания, ампутация на краката и лош дъх— но, те не въздействат на пушачите да спрат да пушат. Вероятно, ако въздействаха щяха да бъдат забранени. Кампаниите против тютюнопушенето просто допринасят за объркването ни, което може даже да засили зависимостта ни.

„Искате ли да спрете да пушите?“

 Донякъде това е глупав въпрос. Всички пушачи искат да откажат тютюна. И най-закоравелия пушач да попитате дали би пропушил, ако със сегашния си опит може да се върне назад, във времето преди да се е пристрастил, отговорът му ще бъде:

„В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.“

Попитайте някой заклет пушач — пушач, който не смята, че това вреди на здравето му, не се тревожи, че е дамгосан в очите на обществото и има достатъчно пари, за да си купува цигари — дали би насърчил децата си да пушат, отговорът му ще бъде:

„В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.“

 В началото въпросът стои така: „Ще спра да пуша, е, няма да е днес, но от утре“. И после идва време, когато си мислим, че или ни липсва воля, или че в цигарите има нещо, от което се нуждаем, за да направим живота си приятен.

Проблемът не е да обясниш защо е лесно да се откажеш от пушенетовъпросът е да се обясни защо е толкова трудно.

Цялата работа с пушенето е една огромна енигма.

Единствената причина да пропушим е, че преди нас са го направили хиляди хора. И все пак на всеки от тях му се иска никога да не е започвал. Съществуват множестево патерици, които поддържат психическата ни зависимост към никотина, като например това, че свързваме пушенето с възмъжаването и какво ли не правим, за да се пристрастим към тютюна. А после непрекъснато повтаряме на децата си да не пушат и сами се опитваме да зарежем този навик.

Да се върнем на въпроса: Каква е причината да е толкова трудно да спрем цигарите?

Според някой цигарите са голямо удоволствие. Това също е патерица. Попитайте някой пушач, който смята, че цигарите му доставят удоволствие, дали спира да пуши, когато не намери марката, която си купува обикновено и може да се снабди само с цигари, които са му неприятни. Пушачът по-скоро би пропушил боклуци, но пак няма да спре да пуши. Удоволствието тук няма нищо общо.

Трети търсят скрити дълбоко в човешката психика причини като „фройдисткия синдром“, „навика на детето да суче от майка си“ и т.н. На практика е точно обратното. Най-често причината да пропушим е желанието да покажем, че вече сме пораснали и зрели.

Ето още няколко психични патерици, които поддържат активен навика ни да пушим:

„Пуша, за да държа ръцете си заети с нещо.“

Но защо трябва да я пали?

„Цигарата в устата ми прави удоволствие.“

Но защо трябва да я пали?

„Харесва ми да усещам как димът навлиза в дробовете ми.“

Ужасно чувство — нарича се задушаване.

Според мнозина пушенето убива скуката. Това също е самоизмама. Скуката е психическо състояние.

Цялата работа с пушенето е низ от загадки. Всички пушачи дълбоко в себе си знаят, че са попаднали в капан и че чрез удоволствието от цигарата се търси онзи душевен мир, спокойствие и самоувереност, на които се е радвал организмът преди да се пристрасти към никотина.

Задайте си следните въпроси:

„Каква е причината да пуша?“

„Необходимо ли ми е да пуша?“

  1. Как да спрем да пушим по лесния начин

Отказването от цигарите е удивително лесно:

  1. ДА ВЗЕМЕТЕ РЕШЕНИЕ ДА НЕ ПУШИТЕ ПОВЕЧЕ.
  2. ДА НЕ ИЗПАДАТЕ В УНИНИЕ. ДА СЕ РАДВАТЕ.

Дръжте в главата и в мислите си, че вие от нищо не се лишавате вие се освобождавате!

Ключът към лесния отказ от цигарите е Не да се надявате, а да знаете, че можете да го направите. Не да се измъчвате от съмнения и не да поставяте решението си под въпрос. Точно обратното — да се радвате.

Преди да спрете да пушите, трябва да сте наясно с някои основни положения.

  1. Бъдете уверени, че можете да го постигнете. По нищо не се различавате от другите и дали ще запалите цигара зависи единствено от вас.
  2. Няма какво да губите. Напротив, само ще спечелите, и то много. Здравето и парите, които вече няма да пилеете за цигари, са само част от хубавите неща. Ще изживявате щастието си по-пълно и няма да изпадате в такова безпросветно униние, когато настъпи лош момент.
  3. Разберете, че такова нещо като „само една цигара“ няма. Пушенето е верижна реакция. Да се вайкате, че не можете да палите по някоя цигара от време на време означава непрекъснато да се самонаказвате.
  4. Пушенето не е вреден за здравето социален навик, а зависимост.
  5. Отделете в съзнанието си болестта (т.е. химическата зависимост) от психическата нагласа на пушача и непушача. Не го приемайте като „отказ“ от цигарите. Щом вземете окончателно решение, че сте изпушили последната си цигара, вие вече сте непушач. Окончателното ви решение означава, че сте постигнали целта си. Радвайте се на този факт. Не изпадайте в меланхолия, очаквайки химическата зависимост да изчезне. Вървете и се наслаждавайте на живота.

Какво се случва с тялото ни когато спрем да пушим?

  • 20 минути – Кръвното налягане, пулса и температурата в дланите и ходилата се нормализират.
  • 8 часа – Количеството никотин в организма намалява до 6.25%.
  • 12 часа – Количеството кислород в кръвта, както и количеството въглероден окис се нормализира.
  • 48 часа – Увредените нервни окончания започват да регенерират. Обонянието се нормализира.
  • 72 часа – Цялото тяло ще бъде 100% чисто от никотин и повече от 90% от никотиновите метаболити (химикалите, на които се разгражда никотина) ще са изхвърлени от тялото, чрез урината. Алвеолите започват да се отпускат. Дишането става по-лесно и капацитета на дробовете се увеличава.
  • 5-8 дни – Средният бивш пушач изпитва средно по 3 пристъпа на никотинов глад дневно. Макар минутите да ви се струват като часове, е малко вероятно тези „пориви” да продължат повече от 3 минути.
  • 10 дни – Броя пристъпи на никотинов глад намалява до 2 на ден, всеки по-къс от 3 минути.
  • 2 седмици – Отказването на тютюнопушенето е стигнало до етап, в които пристрастеността започва да губи психологическия двубой. Кръвообращението във венците и зъбите е сходно с това на непушач.
  • 3-12 седмици – Рискът от сърдечен удар намалява. Капацитета на белите дробове продължава да се увеличава. Кръвообращението значително се е подобрило. Хроничната кашлица (ако е имало такава) вече е изчезнала.
  • 1-9 месеца – Признаците на задъхване и умора, причинени от тютюнопушенето са почти незабележими. Цялостният тонус на организма се е покачил значително.
  • 1 година – Рискът от сърдечни заболявания и инсулт е по-малко от половината от този на пушач.
  • 5-15 години – Рискът от инсулт е същият като при непушач.
  • 10 години – Шансът за диагностициране на ракна белите дробове е от 30% до 50% от този на пушач. Рискът от смърт поради рак е с 50% по-нисък, ако сте били среден пушач. Рискът от рак на панкреаса е намалял до нивата на непушач. Рискът за развитие на диабет е равен на този на никога непушил.
  • 13 години – Рискът за загуба на зъби е равен на този при непушач.
  • 15 години – Рискът от сърдечни заболявания е равен на този при непушач.
  • 20 години – Рискът от смърт, причинена заради тютюнопушене е равен на този при никога непушил.

„Преди няколко години, не знам колко точно, аз се ОСВОБОДИХ от цигарите. Това е един от онези моменти в живота ми, с които ще се гордея цял живот, защото успях да изляза от капана по най-лесния начин.“

Автор: Емилия Сотирова

Източник:

По книгата „Не пуша вече!“ на Алън Кар

Подобни постове:

Leave a Comment