- Какво е да работите в екип с толкова млад колега?
Това може би е най-добрата комбинация. От една страна балансът и стабилността на опита, от друга – енергията, креативността и смелостта на младостта. Истината е, че аз също се уча от нея и се оказа, че при работата в групите, тренингите или обученията, идеално се допълваме!
- Психотерапевтите ходят ли на психотерапевт?
Да. Случва се. Не само, защото ние сме си човешки същества, със своите нужди, проблеми, тревоги, а и защото, когато гледаме една картина от един-нос разстояние, не можем да видим и носа си. За да видим картината и да сложим парченцето от пъзела на мястото му, е нужно да отстъпим няколко крачки назад, а за да направи това, в повечето случаи, човек има нужда от помощ, от някой, който да му помогне да види ситуацията отстрани. Затова и психотерапевтите се случва да ходят на психотерапевт.
- Защо напуснахте сигурната държавна работа?
За 23 години като психолог в МВР – към Института по психология – МВР – София, мисля, че с работата си дадохме взаимно много. Аз бях на 26години, когато във Варна създадоха Лаборатория по психология към института и на практика целият ми професионален опит е в МВР. Не съм планирала да напускам, случи се след като един ден осъзнах, че ако искам да тръгна в нова посока, ако искам да имам шанса да разбера какво е да си професионалист извън системата, тогава няма как да чакам да се пенсионирам като служител.
- Как се справяте с всичката тази болка, която срещате в своята работа?
Най-тежко е, когато има случаи със загуби, особено с родители, изгубили дете. Едва ли има по-голяма болка от тази. Как се справям ли, не беше лесно, но с практиката се научих „да събличам престилката”, когато си тръгна от работа, да живея „тук и сега”, да успявам да се радвам и на малките красиви и весели неща.
- В работата си често ли чувате фразата „аз да не съм луд, че да ходя на психолог!
Да. Това вярване е доста разпространено в България. Истината е, че психично болните-„лудите”, работят с психиатър, а психично здравите-„нелудите”, работят с психолог, психотерапевт.
Друг е въпросът, че в наши дни понятията „лудост” и „нормалност” са си с доста размити граници.
- Как успявате да комбинирате писане на статии, терапия, групи и всички други дейности, с които се занимавате?
Предполагам, че е въпрос на организация, а организацията е въпрос на мотивация. Много е лесно с мотивацията, когато правиш нещо, което харесваш, в което виждаш смисъл и вярваш, че си полезен.
- Какво е Сова за вас?
За мен Сова е настоящето и бъдещето.
Любим цитат от цитатите на S.O.V.A.:
Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.“ – Христофор Колумб.
Всички въпроси от (не)интервюто са били задавани по време на обучения, групи, индивидуални консултации или от колеги на Светлана Сотирова.