Продължете към съдържанието

Как се отразява възрастта върху работата Ви? – (не)интервю с психолога Емилия Сотирова

  1. Как се става психолог? Какви качества трябва да притежава?

Психолог не се става лесно, за да станеш такъв се иска време и много работа със себе си. На първо място психологът трябва да е изследвал самия себе си и да е разбрал и отработил собствените си травми. За съжаление обаче много колеги смятат, че е достатъчно само да завършат специалност „Психология“ и вече са готови да работят с хора и така стават белите. След като вече е школуван и преминал личната си терапия, психологът трябва да е усвоил основните умения: да умее да отвръща с емпатия, да умее да слуша активно и най-важното да умее да задава въпроси на процесно, а не на съдържателно ниво.

  1. Кое течение в психологията Ви влече най-много и как Ви е спечелило?

В последните 2 години това е семейната терапия. Тя дава един много по-цялостен поглед върху това, което се случва, както с отделната личност, така и с взаимоотношенията й с хората. През нея можеш да видиш как един „симптом“ играе много важна роля в поддържането на определен баланс и как дори една малка промяна води до цялостно преструктуриране на системата/ семейството. За мен семейната психотерапия помага да се види цялата картина с всичките й цветове и нюанси.

  1. Кое е „любимото“ Ви клише за професията психолог?

Първото, за което се сещам е това, че сме врачки или ясновидки. Някак си хората трудно възприемат възможността всичко, от което имат нужда да е вътре в самите тях, а не извън и често идват да търсят „магия“ при нас, която да реши всичките им проблеми. Истината е, че хората имаме невероятен ресурс за справяне с трудностите и мисията на психотерапевта е да разкрие този ресурс на клиента, за да може да си го ползва винаги, когато има нужда.

  1. Как се отразява възрастта върху работата Ви?

Често съм с най-малко години сред колегите по събития и обучения, и се налага да „заслужа“ мястото си, затова съм водила доста битки с предразсъдъците и стереотипите,  но за мен това си е приятно предизвикателство. В самата ми работа възрастта ми е доста благоприятна и много ми помага, когато работя с тийнейджъри, защото съм едновременно близо до техните години и в същото време достатъчно далеч, за да съм им полезна. Семействата и двойките от друга страна обикновено идват на терапия, защото някой им е казал за мен и затова възрастта ми не играе толкова активна роля.

  1. С какви хора работите най-често?

Преди три години, когато започнах активно да практикувам, работех предимно с млади момичета със суицидни опити. Постепенно започнах да работя и с двойки, покрай обучението си по семейна терапия. Към днешна дата мога да кажа, че работя с цели семейства и с млади хора.

  1. Психологичен кабинет лесно ли се създава?

На теория, разбира се, колко му е да наемеш помещение и да сложиш табелка Психолог, но да успееш да създадеш пространство, в което хората да се чувстват защитени и спокойни да говорят за най-съкровените и лични преживявания и да успееш да го опазиш не е никак лесно. Нашата  професия е изключително отговорна и всеки, които е решил да я практикува трябва да е наясно с това какво прави и как го прави и да знае, че отварянето на кабинет само по себе си не те прави квалифициран. С човешката психика трябва да се борави с много професионализъм и внимание и това трябва да го отразява и самият кабинет.

  1. Върху какви проекти работите в момента?

В S.O.V.A. се опитваме постоянно да създаваме нещо ново и полезно за хората. Правим все нови и нови обучения, тренинги, създаваме нови авторски терапевтични продукти. Работим и по още два много важни проекта, но тях за момента ще запазя в тайна.

Любим цитат от цитатите на S.O.V.A.:

„Нищо не се е променило, само аз съм се променил, затова всичко се е променило.“ М. Пруст.

Всички въпроси от (не)интервюто са били задавани по време на обучения, групи, индивидуални консултации или от колеги на Емилия Сотирова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *