Статии

Как се отразява възрастта върху работата Ви? – (не)интервю с психолога Емилия Сотирова

  1. Как се става психолог? Какви качества трябва да притежава?

Психолог не се става лесно, за да станеш такъв се иска време и много работа със себе си. На първо място психологът трябва да е изследвал самия себе си и да е разбрал и отработил собствените си травми. За съжаление обаче много колеги смятат, че е достатъчно само да завършат специалност „Психология“ и вече са готови да работят с хора и така стават белите. След като вече е школуван и преминал личната си терапия, психологът трябва да е усвоил основните умения: да умее да отвръща с емпатия, да умее да слуша активно и най-важното да умее да задава въпроси на процесно, а не на съдържателно ниво.

  1. Кое течение в психологията Ви влече най-много и как Ви е спечелило?

В последните 2 години това е семейната терапия. Тя дава един много по-цялостен поглед върху това, което се случва, както с отделната личност, така и с взаимоотношенията й с хората. През нея можеш да видиш как един „симптом“ играе много важна роля в поддържането на определен баланс и как дори една малка промяна води до цялостно преструктуриране на системата/ семейството. За мен семейната психотерапия помага да се види цялата картина с всичките й цветове и нюанси.

  1. Кое е „любимото“ Ви клише за професията психолог?

Първото, за което се сещам е това, че сме врачки или ясновидки. Някак си хората трудно възприемат възможността всичко, от което имат нужда да е вътре в самите тях, а не извън и често идват да търсят „магия“ при нас, която да реши всичките им проблеми. Истината е, че хората имаме невероятен ресурс за справяне с трудностите и мисията на психотерапевта е да разкрие този ресурс на клиента, за да може да си го ползва винаги, когато има нужда.

  1. Как се отразява възрастта върху работата Ви?

Често съм с най-малко години сред колегите по събития и обучения, и се налага да „заслужа“ мястото си, затова съм водила доста битки с предразсъдъците и стереотипите,  но за мен това си е приятно предизвикателство. В самата ми работа възрастта ми е доста благоприятна и много ми помага, когато работя с тийнейджъри, защото съм едновременно близо до техните години и в същото време достатъчно далеч, за да съм им полезна. Семействата и двойките от друга страна обикновено идват на терапия, защото някой им е казал за мен и затова възрастта ми не играе толкова активна роля.

  1. С какви хора работите най-често?

Преди три години, когато започнах активно да практикувам, работех предимно с млади момичета със суицидни опити. Постепенно започнах да работя и с двойки, покрай обучението си по семейна терапия. Към днешна дата мога да кажа, че работя с цели семейства и с млади хора.

  1. Психологичен кабинет лесно ли се създава?

На теория, разбира се, колко му е да наемеш помещение и да сложиш табелка Психолог, но да успееш да създадеш пространство, в което хората да се чувстват защитени и спокойни да говорят за най-съкровените и лични преживявания и да успееш да го опазиш не е никак лесно. Нашата  професия е изключително отговорна и всеки, които е решил да я практикува трябва да е наясно с това какво прави и как го прави и да знае, че отварянето на кабинет само по себе си не те прави квалифициран. С човешката психика трябва да се борави с много професионализъм и внимание и това трябва да го отразява и самият кабинет.

  1. Върху какви проекти работите в момента?

В S.O.V.A. се опитваме постоянно да създаваме нещо ново и полезно за хората. Правим все нови и нови обучения, тренинги, създаваме нови авторски терапевтични продукти. Работим и по още два много важни проекта, но тях за момента ще запазя в тайна.

Любим цитат от цитатите на S.O.V.A.:

„Нищо не се е променило, само аз съм се променил, затова всичко се е променило.“ М. Пруст.

Всички въпроси от (не)интервюто са били задавани по време на обучения, групи, индивидуални консултации или от колеги на Емилия Сотирова.

Подобни постове:

Leave a Comment