Статии

Нашите емоции – #тъга

Какво е тъга? Каква е разликата между емоция и чувство? – това е въпросът, с който трябва да започнем.

Чувство?

За разлика от емоциите, чувствата ни произлизат от неокортикалните (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.) части на мозъка ни. Тяхната природа е повлияна от личния опит на човек, неговите мисли, нагласи и вярвания. Чувствата са умствените преживявания на телесните усещания, които възникват, когато мозъкът преработва емоциите. Докато емоциите са инстинктивни и почти общовалидни за хората, чувствата, които произлизат от тях, са по-скоро индивидуални и се определят от начина, по който мислим за дадена ситуация или човек.

Емоция?

Емоциите ни се съдържат в нашата лимбична система, където се намира и центърът за преработката им. Имайки предвид, че лимбичната ни система е развита по-рано от неокортекса ни (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.), тя е по-инстинктивна. Емоциите ни влияят на физическото състояние на тялото. Те са бързата реакция на човек към заплаха, награда или похвала. В основата си те са универсални за всички хора, но се допускат и леки различия в зависимост от ситуацията и обстоятелствата.

В повeчето случаи ние изпитваме повече от една емоция. Например, когато сме тревожни може да изпитваме и тъга. Те са комплексни и предизвикват много физически и ментални отговори, като тяхната основна функция е да предизвикат дадено действие спрямо стимул. Например, когато видите прииждаща към вас кола, вие мигновено изпитвате страх, след което на база на страха предприемате действие, в отговор на стимула.

Според повечето специалисти, основните-универсални емоции са шест: гняв, отвращение, страх, щастие, тъга и изненада.

В поредицата ни от статии ще разгледаме всяка една от основните емоции подробно.

ТЪГА

Тъгата е една от шесте универсални емоции, изпитвани от всички по света, произтичаща от загубата на някого или нещо важно. Тъгата описва  емоционалните състояния, които можем да изпитаме в диапазона – от леко разочарование до крайно отчаяние и мъка. 

Тъгата може да бъде изпитана заедно с други емоции, като например:

• Гняв ( ако някой любим те изостави)

• Страх ( че няма да можем да се справим или да продължим с живота)

• Радост ( припомняне на времето, прекарано със изгубения човек; удоволствие от комфорта, предоставен от другите)

Универсалният спусък за емоцията тъга е загубата на ценен човек или предмет, въпреки че това може да варира значително при отделните индивиди въз основа на личните им определения за стойност и загуба. 

Чести причини за тъга:

• отхвърляне от приятел или любим

• раздяла

• болест или смърт на близък човек

• загубата на някакъв аспект на идентичността ни, предизвикана от  сериозна промяна в живата ни – на работа, у дома или свързана с етапите на жизнения цикъл.

• разочарование от неочакван резултат .

Израз на лицето на човек, който преживява тъга:

Един много силен и надежден признак на тъга е прибирането на вътрешните ъгли на веждите. Малко хора са в състояние да манипулират доброволно тези мускули, което прави особено трудно фалшифицирането (за разлика от някои други движения на лицето). 

Въпреки, че тъгата често се смята за „негативна“ емоция, тя играе важна роля като дава сигнал, че имаме нужда от  помощ или утеха.

Склонността ни да избягваме тъгата е почти инстинктивна. Какво ни казват, ако не се усмихваме? „Не бъди тъжен!“ „Защо си толкова тъжен?“, „Усмихни се“, „Трябва да гледаме положително на живота“ . Какво казваме ние на хлипащите деца: „Не бъди тъжен. Горе главата. Добре си. Спри да плачеш.“ Общото в тези послания  е, че да си тъжен е лошо. Макар и не умишлено, ние сме склонни да предаваме посланието, че тъгата е лоша и трябва да се избягва. И все пак, изследванията показват, че тъгата може да бъде адаптивна емоция с реални ползи. И така, защо се страхуваме да се чувстваме тъжни?

Тъгата често се бърка погрешно с депресията.

За разлика от депресията, тъгата е естествена част от живота и обикновено е свързана с определени преживявания на болка или загуба или дори със значим момент на връзка или радост, който ни кара да ценим живота си. Депресията, от друга страна, може да възникне без ясни обяснения или може да е резултат от нездравословна, неадаптивна реакция на болезнено събитие. Когато сме в депресивно състояние, често се чувстваме емоционално вцепенени, без емоциите си. Възможно е да изпитваме чувства на срам, самообвинение или омраза към себе си, всяко от които вероятно ще попречи на градивното поведение и ще ни вземе от енергията и жизнеността.  Тъгата, от друга страна, може да ни събуди.

Всъщност всяка емоция е ценна и всяка емоция има важни функции. Много неща, които се случват в живота ни могат да бъдат трудни за приемане. Понякога просто не можем веднага да приемем загубата – на любим човек, на връзка или дори на  някои от нашите илюзии. Приемането на ситуацията става именно чрез тъгата. И ако я потиснем, приемането няма да се случи.

Важни функции на емоцията  тъга:

• Помага да се примирим с това, което вече се е случило;

• Дава ни възможност да размислим и да преразгледаме живота си;

• За да преминем към ефективно действие, за да започнем да променяме ситуацията, първо трябва да я видим  и да я приемем – с помощта на тъгата;

• Тъгата, която не се допуска да се преживее, може да се превърне в депресия. И депресията не е просто състояние на тъга, тя е истинско заболяване.

Тъгата е жива емоция, която може да ни напомни за това, което има значение за нас, за смисъла в  живота ни. Когато разпознаем емоциите си и си позволим да ги почувстваме по здравословен и безопасен начин, ние се чувстваме по-приземени, по-себе си и по-силни. Всъщност потискането на емоциите може да ни накара да се чувстваме по-депресирани.

През целия си живот се сблъскваме с болезнени реалности, болка в нашите междуличностни взаимоотношения, отхвърляния, разочарования и неволни рани, които получаваме при взаимодействието си с другите.

Изправени сме пред болката от екзистенциални проблеми, загуби, болести и влошаване и в крайна сметка смърт. В допълнение, повечето от нас крият много стари рани от миналото си и имат  спомени за трудни емоции, които сме изпитвали, но сме били твърде млади, за да осмислим.

Като деца разчитаме на другите за оцеляването си и в същото време често се чувстваме застрашени от тези други. На този ранен етап не можем да дадем израз или да разкажем за болката или страха си, а разработваме определени психологически защити, за да се адаптираме към болезнените обстоятелства, така че животът  да е  по-поносим, ​​притъпяваме болезнените емоции. Често методите, които използваме за това всъщност се оказват вредни за нас и тези, за които най-много ни е грижа.

Тези методи може да са били адаптивни някога, но  в живота ни на възрастни те биха могли да ни ограничават. Например, може да избягваме да допускаме някой твърде близо до себе си или да спрем да  преследваме значими цели в погрешен опит да се защитим. Може да създадем зависимост към вещества, които да ни притъпяват болката, но  това поведение често води до нараняване. Може да се занимаваме с дейности като да работим непрекъснато или да се занимаваме с тривиални въпроси, за да отблъснем трудните емоции, но това поведение ни пречи да отделяме време, свързано с хората, които са ни важни, или да се занимаваме с занимания, които ни носят радост. Колкото по-дълго избягваме емоциите, толкова повече се отдалечаваме от самия живот.

Проблемът е, че не можем избирателно да притъпим болката, без да притъпим радостта.

Способността ни да чувстваме емоции е част от нашето човешко наследство. Емоциите ни предоставят информация и ни помагат да оцелеем и да се развиваме. Когато потискаме „негативните“ емоции, ние губим връзка с нашите адаптивни емоции като любов, страст, топлина или желания.  Антоан дьо Сент-Екзюпери казва, че тъгата е една от „вибрациите, които ни доказват , че сме живи.“ Когато избягваме  да чувстваме, често губим връзка с реалното си Аз и свързаността си със себе си. Когато чувстваме емоциите си, животът ни има по-голяма стойност за нас. Повече ни е грижа, искаме повече, обичаме повече, изразстваме повече и се стремим повече.

Позволявайте си да бъдете тъжни, почувствайте емоциите си. Тъгата може да бъде сигнал за нашата душа, опитът й да достигне до нас. Оставете я да го направи. Изживявайки честно трудни емоции след някакво събитие, можем да открием нещо съвсем ново за себе си, за живота, за хората. Това може да е началото на вълнуващ нов живот – ако го оставите да се случи.

Автор: Светлана Сотирова – психолог, терапевт

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment