Статии

Нашите емоции – #страх

Какво е страх? Каква е разликата между емоция и чувство? – това е въпросът, с който трябва да започнем.

Чувство?

За разлика от емоциите, чувствата ни произлизат от неокортикалните (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.) части на мозъка ни. Тяхната природа е повлияна от личния опит на човек, неговите мисли, нагласи и вярвания. Чувствата са умствените преживявания на телесните усещания, които възникват, когато мозъкът преработва емоциите. Докато емоциите са инстинктивни и почти общовалидни за хората, чувствата, които произлизат от тях, са по-скоро индивидуални и се определят от начина, по който мислим за дадена ситуация или човек.

Емоция?

Емоциите ни се съдържат в нашата лимбична система, където се намира и центърът за преработката им. Имайки предвид, че лимбичната ни система е развита по-рано от неокортекса ни (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.), тя е по-инстинктивна. Емоциите ни влияят на физическото състояние на тялото. Те са бързата реакция на човек към заплаха, награда или похвала. В основата си те са универсални за всички хора, но се допускат и леки различия в зависимост от ситуацията и обстоятелствата.

В повeчето случаи ние изпитваме повече от една емоция. Например, когато сме тревожни може да изпитваме и тъга. Те са комплексни и предизвикват много физически и ментални отговори, като тяхната основна функция е да предизвикат дадено действие спрямо стимул. Например, когато видите прииждаща към вас кола, вие мигновено изпитвате страх, след което на база на страха предприемате действие, в отговор на стимула.

Според повечето специалисти, основните-универсални емоции са шест: гняв, отвращение, страх, щастие, тъга и изненада.

В поредицата ни от статии ще разгледаме всяка една от основните емоции подробно.

СТРАХ

Какво представлява страхът?

Страхът е базисна емоцията и е присъщ за всички живи същества. Според някой теории, страхът и любовта са основните емоции, от които произхождат всички останили.

В основата на страха, стои нашият инстинкт за самосъхранение – опазването на живота и здравето ни. Страхът идва, за да ни помогне – показва ни, че се намираме в опасност, че има някаква заплаха за нещо много важно за нас или нещо ни се струва непознато.

Стимулите, които тълкуваме като опасни, могат да бъдат, както външни, така и вътрешни. Прието е, че страхът е отчасти инстинктивен, отчасти заучен, отчасти резултат от възпитанието ни. Например болката поражда страх инстинктивно, защото е важна за оцеляването.

Страховете свързани с опасност за живота ни се наричат биологични – от природни бедствия, стихии, хищници, войни, епидемии.  Други наши страхове са заучени-  научаваме се да се страхуваме от нещо конкретно (определени хора, поведение, места, ситуации), поради отрицателен минал опит и негативни асоциации.

Ако сме преживели пътен инцидент, например, може да започнем да се страхуваме от автомобили, да не искаме да шофираме или дори да се возим в тях. От друга страна има страхове, които възприемаме от взаимодействието с обкръжението си. Така наречените социални страхове са възпитани в нас и са следствие на семейните вярвания, културните норми и обществените нагласи. Те включват всичко, което може да развали социалния ни статус и да намали самочувствието ни.

В резултат на това  се страхуваме да не се изложим пред другите; да не допускаме грешки; да не изгубим контрол; да привличаме внимание върху себе си; да поемаме отговорност и т.н.

Екзистенциалните страхове включват всичко, свързано с въпросите на живота, смъртта и човешкото съществуване.

Без значение дали страховете ни са реални или ирационални, като цяло те са мъчителни за нас.

Не случайно има толкова много изрази и поговорки, които образно показват какво се случва с нас, когато се страхуваме. Ние казваме  „умирам от страх“, „изпускам се от страх“, „парализиран съм от страх“, „тръпки ме побиват“, „пребледня като мъртвец“, „страх лозе пази“, „на страха очите са големи“ и т. н.

Какво се случва в огранизма ни при опасност?

Когато има истинска или въображаема заплаха, определени зони от мозъка ни (амигдала и хипоталамус) се активират и предизвикват физически отговор на страха.

Организмът реагира с отделяне на адреналин, както и на още над 30 хормона, които ни подготвят да се справим с възникналата опасност. Промените, които настъпват в тялото ни изглеждат така: пулсът ни се ускоряват; зениците ни се разширяват и се активира периферното зрение; стимулира се мускулната система и сме в състояние да тичаме два пъти по-бързо и да скачаме два пъти по-високо; можем да повдигаме предмети, по-тежки от собственото ни тегло.

Логическите връзки се забързват, паметта е активна, мозъкът търси нестандартни решения. Дихателните ни пътища се пълнят бързо с големи количества кислород, което помага да се издържи на огромна физическа активност. Прагът на болката се увеличава. Кожата ни се изпотява, за да може лесно да се изплъзнем на противника, ако влезем във физическа схватка.

И всичко това изглежда като съвършено действащ механизъм, ако трябва да бягаме от мечка, която ни гони в гората или да се бием, за да запазим живота си. Но колко пъти в живота си сме попадали в такава ситуация? И дали в ежедневието ни отговорът на тялото ни към заплахата е съразмерен?

Кога страхът става вреден?

Като емоция, страхът е автоматична и универсална реакция на нашия организъм и има ограничено във времето действие. Като чувство или състояние, обаче, страхът се проявява различно, като също толкова индивидуално е отношението ни към него. От това какво значение придаваме на ситуацията, доколко заплашителна я възприемаме и доколко вярваме, че може да се справим с нея се определя и силата на нашия страх. 

Страховата реакция може да се прояви в широк диапазон – от леко вътрешно напрежение и безпокойство до паника и ужас.

Когато се чувстваме застрашени, в нас автоматично се задейства механизмът „бий се или бягай“. Между тези две реакции има и момент на застиване. Това означава, че спираме това, което правим и се фокусираме върху обезпокояващия стимул, за да решим какво да предприемем. След което трябва да изберем стратегията си към проблема – ще се изправим срещу него директно или ще го заобиколим по някакъв начин (борба или бягство).

Когато не успеем да вземем навременно решение, оставаме в застиването твърде дълго. Това отнема от енергията за действие, още повече засилва усещането ни за безпомощност и захранва вярването ни, че сме неспособни да се справим с опасността.

Ако това се превърне в наша обичайна реакция в моменти на заплаха, страхът може да надхвърли  границите на механизма за самозащита и да прерастне в болест. Да започне да ни парализира, да руши живота и взаимоотношенията ни.

Когато се опитваме да избегнем всяка опасност, не желаем да поеем нужния риск и не може да направим необходимите промени в живота си, се превръщаме в затворници на страховете си. Затова е необходимо преди всичко да осъзнаем, че в съвременния свят всички ние най-често се страхуваме от собствените си мисли и въображение, но не и от реалността.

Страх, тревожност и безпокойство се раждат, когато си представим най-лошото. Да се научим да действаме въпреки страха е въпрос на поведение, а не на дарба. И ако умеем дa ĸoнтpoлиpaмe и дa oвлaдеем cтpaxa, ниe щe може да го ползваме като ресурс за справяне в ситуации на заплаха, за каквото действително следва да ни служи той.

“Чудесата започват да се случват тогава, когато спреш да отдаваш енергията се на страховете си и започнеш да я влагаш в мечтите си.”- Филип Уилкинсън

Хората сме емоционални същества и приемането и познаването на собствените ни емоции ни позволява да сме стъпка по-близо до здравословното им изразяване. Това да приемаме емоциите си като важна част от нас, да ги забелязваме и зачитаме, е начин да им дадем възможност да ни учат. 

Автор: Росица Славова – психолог, семеен консултант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment