Статии

Нашите емоции – #гняв

Какво е гняв? Каква е разликата между емоция и чувство? – това е въпросът, с който трябва да започнем.

Чувство?

За разлика от емоциите, чувствата ни произлизат от неокортикалните (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.) части на мозъка ни. Тяхната природа е повлияна от личния опит на човек, неговите мисли, нагласи и вярвания. Чувствата са умствените преживявания на телесните усещания, които възникват, когато мозъкът преработва емоциите. Докато емоциите са инстинктивни и почти общовалидни за хората, чувствата, които произлизат от тях, са по-скоро индивидуални и се определят от начина, по който мислим за дадена ситуация или човек.

Емоция?

Емоциите ни се съдържат в нашата лимбична система, където се намира и центърът за преработката им. Имайки предвид, че лимбичната ни система е развита по-рано от неокортекса ни (системата, която отговаря за аналитичните ни мисли, вземането на решения и т.н.), тя е по-инстинктивна. Емоциите ни влияят на физическото състояние на тялото. Те са бързата реакция на човек към заплаха, награда или похвала. В основата си те са универсални за всички хора, но се допускат и леки различия в зависимост от ситуацията и обстоятелствата.

В повeчето случаи ние изпитваме повече от една емоция. Например, когато сме тревожни може да изпитваме и тъга. Те са комплексни и предизвикват много физически и ментални отговори, като тяхната основна функция е да предизвикат дадено действие спрямо стимул. Например, когато видите прииждаща към вас кола, вие мигновено изпитвате страх, след което на база на страха предприемате действие, в отговор на стимула.

Според повечето специалисти, основните-универсални емоции са шест: гняв, отвращение, страх, щастие, тъга и изненада.

В поредицата ни от статии ще разгледаме всяка една от основните емоции подробно.

Гняв

Какво представлява гневът?

Гневът е емоция, характеризираща се с непримиримост към някого или нещо, което смятате, че умишлено ви е причинило вреда.

Гневът може и да е положителен. Много често чрез него намираме начин да изразим негативните си чувства, например. В други случаи той е червената лампичка, която ни информира, че нещо не е наред, и ни мотивира да намерим решения на проблемите.

Прекомерният гняв може да създаде проблеми като повишеното кръвно налягане и други физически промени, които могат да затруднят адекватните мисли – много често в прилив на гняв човек казва “падна ми пердето”, “замъгли ми се съзнанието” или “причерня ми и нищо не си спомням”. 

Какво всъщност се случва в мозъка и тялото ни, когато сме гневни?

Гневът задейства реакцията на тялото „бий се или бягай“. Други емоции, които предизвикват тази реакция, включват страх, вълнение и безпокойство. Надбъбречните жлези заливат тялото с хормони на стреса, като адреналин и кортизол. Кръвта се съсредоточава в мускулите, за да подготви тялото за физическо натоварване. Увеличават се сърдечната честота, кръвното налягане и дишането, повишава се телесната температура и кожата се изпотява. Умът е изострен и фокусиран.

Гневът при децата

Тъй като гневът е една от основните емоции, която ни служи и еволюционно, ние сме склонни да я изразяваме още от ранна детска възраст. Например, ако родителят не обръща внимание на детето, то може да стане гневно и твърде чувствително към действията на родителя.

В ситуации, в които едно дете изразява гнева си, ние много често, като родители, се ядосваме на неговите реакции. За да предразположим детето към здравословно изразяване на емоциите си, е нужно да можем да комуникираме осъзнато с него, да му дадем право да изпитва гняв.

Детето има потребност да изразява гнева си, но е добре да му бъдат поставени граници.

Добре поставените граници дават на детето право и пространство да бъде гневно, но му казват и че не може да наранява хората около себе си, давайки му алтернатива. Ако забраним на детето да бъде гневно, рискуваме то да стане свито, интровертно и тази емоция да се превърне както в психически разрушител, така и във физически, разболявайки го. 

Изразяване на гнева по нездравословни начини:
  • Потиснат/неизразен гняв.

Ако невъзможността да изразяваме гнева си в детските си години, в които сме нямали пространството и правото да го правим, то съществува вероятност да я пренесем и в зрелостта си. Гневът може да бъде потиснат, след което да бъде трансформиран и/или пренасочен. Потискаме гнева си, когато го задържим, престанем да мислим за него и се съсредоточим върху нещо друго. По този начин му казваме, че той “не е важен в момента за нас” и ако му “запушим” временно устата, приоритизирайки нещо по-приятно, той не се изпарява. Тази реакция му дава възможността да се обърне към нас самите. А гневът, обърнат навътре, може да е причината за различни проблеми със здравето като хипертония или депресия.

Неизразеният гняв може да доведе до патологичното му изразяване – като пасивно-агресивно поведение, циничност, враждебност, които вредят на взаимоотношенията ни с другите и на нас самите.

  • Чрез агресия.

“Всеки удар, който нанасяме в пристъп на гняв, в крайна сметка се стоварва върху нас самите.” 

— Уилям Пен

Съществува известна разлика между гнева и агресията. Едното не винаги предполага другото, но много често агресивните прояви са в следствие на изпитан гняв. 

Подробно за техниките за овладяването на гнева можете да прочетете в статията ни “Игрите на гнева” тук: https://sovapsychologist.com/igrite-na-gneva/ 

Изразяване на гнева по здравословни начини:

Гневът може да бъде изразен и по здравословни начини. Всеки може индивидуално да изработи своите и да намери какво работи най-добре за него. Следните няколко предложения също биха били от полза:

  • Ако се чувствате извън контрол, отдалечете се от ситуацията временно, докато се успокоите.
  • Разпознайте и приемете емоцията като нормална част от живота.
  • Опитайте се да посочите точните причини, поради които се чувствате ядосани.
  • След като идентифицирате проблема, помислете за различни стратегии за това как да си бъдете полезни в ситуацията.
  • Говорете с някой, на когото имате доверие, за това как се чувствате.

Хората сме емоционални същества и приемането и познаването на собствените ни емоции ни позволява да сме стъпка по-близо до здравословното им изразяване. Това да приемаме емоциите си като важна част от нас, да ги забелязваме и зачитаме, е начин да им дадем възможност да ни учат. 

Автор: Теодора Йорданова- психолог-конуслтант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment