Продължете към съдържанието

НАРЦИСИЗЪМ – какво означава това?

НАРЦИСИЗЪМ – какво означава това?

Дали това е естествено, здравословно или патологично състояние?

В комуникацията между хората напоследък, все повече се използва думата нарцисизъм и производните „нарцистичен“; „нарцисист“ и т.н. Често чуваме как някой определя другиго като „истински нарцис“ или пък самите ние се изказваме, че някакво поведение е много нарцистично. И съдържанието, което се влага е, като за нещо лошо и неприемливо, което осъждаме и от което искаме да се разграничим. Но доколко сме на ясно какво означава понятието нарцисизъм и дали има само негативно значение?

Нарцисизъм най-общо означава любов към себе си. Свързва се с легендата за Нарцис, който се влюбил до полуда в собствения си образ, отразен в езерото. Запленен от себе си, той започнал постоянно да се съзерцава, което го е довело до собствения му край. Терминът нарцисизъм се използва за първи път от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, като обяснение за естествен етап от детското ни развитие, но и като дисфункция на личността, ако продължи в зрелостта. Нарцисизмът се поддържа от нуждата ни за собствена важност и значимост. Това е удоволствието от правото ни на собствено съществуване, като изключителен и различен от всички останали човек. Това е преживяването да сме центъра на своя свят и да искаме да получаваме внимание и похвали за това, което сме и за това, което правим. Фройд нарича това „първичен нарцисизъм“. Той произлиза от инстинкта за самосъхранение от една страна и желанието да си доставяме удоволствие от друга. Като деца, ние имаме нужда да се чувстваме толкова ценни за своите близки, за да сме спокойни, че винаги ще има кой да се грижи за нас и да ни обича. Ако ранните ни нарцистични нужди са адекватно посрещнати, ние ще успеем да преминем към зряла форма на положително самочувствие и самоувереност и ще изградим така наречения – здравословен нарцисизъм. Но това не винаги се случва и тогава ще се отклоним от развитието на здравословната любов към себе си.

Какво означава нарцистично нараняване или нарцистична рана и по какъв начин влие върху оформянето на личността?

Както знаем, възпитанието и семейната среда оказват основно въздействие върху изграждането на нашия характер и основни модели за справяне с реалността. Ще разгледаме няколко семейни модели, при които се увеличава възможността да се развият силно нарцистични тенденции в поведението или отношението на детето към света.

Какво може да се случи, ако родителите заради собствените си проблеми или неразрешени конфликти започват да обръщат твърде много внимание на детето си? Ако сме твърде разглезващи родители, издигаме детето на върха в семейството и създаваме в него представата, че то е най-важното за всички останали. Има много позволени дейности и поведения и много малко забрани и изисквания. Спестяваме забележките си към него и намираме оправдание за постъпките му. Детето не се научава да се бори за това, което иска и приема за даденост това да получава наготово. Не развива умения за справяне, но изгражда вярване за себе си, че свръхценно и другите са длъжни да се съобразяват винаги с нуждите му. Става уязвимо към критика и неуспех.

Друг семеен сценарий, в който детето може да се изгради като изключително себецентрирана личност, е когато родителя/лите не виждат неговите индивидуални качества, интереси и наклонности, а се опитват, чрез него да изпълнят своите нереализирани амбиции и мечти. Записват го на всякакви курсове и школи, без да се съобразяват с желанията и възможностите му. Хвалят се на близки и познати с успехите и постиженията му. Любовта, която получава е условна – то чувства, че ще получи обич и внимание само, ако бъде това, което родителите му очакват от него. Детето се превръща в тяхно нарцистично продължение, защото самите те са с подчертана нарцистичност. В такава ситуация детето развива фалшива представа за себе си, не може да се свърже с истинските си способности и не се научава да разбира себе си. Има силна нужда от външно потвърждение на собствените му уникалност и ценност и нисък толеранс към несъгласие и отхвърляне.

Още по-сложно е в семейства където похвалите и безразличието на родителите се редуват без видима причина. Така детето става постоянно несигурно, но се научава да прикрива страховете си, защото знае, че няма да намери разбиране. Той се опитва да стане нещо необикновено и развива житейска стратегия, която ще му даде независимост от родителската любов. Детето създава такива вътрешни твърдения, като : „Аз нямам нужда от теб и от твоята любов. Не се нуждая от никого. Сам съм си достатъчен.”. Това отношение го предпазва от преживяване на нови травми и разочарование, но може до доведе до силно обезценяване на другите и фиксиране в собствената личност.  

Както се вижда, във всеки от описаните сценарии за детето възниква затруднение да изгради стабилна и адекватна представа за себе си, заради преживените нарцистични наранявания. Това са преживявания, които уязвяват значимостта на детето и могат да са свързани с отхвърляне, неразбиране и не посрещане на истинските нужди на детето, обезценяване,  унижение, емоционално/вербално или физическо насилие и т.н.  Невъзможността заради ранните емоционални рани да изградим здрава самооценка и адаптивен Аз прави така, че да използваме защитни механизми като компенсация, проекция, отричане, рационализация и др., за да се справим с дълбоката си вътрешна неувереност. Колкото по-дълбоки са нарцистичните наранявания в детството, толкова по-вероятно е човек да изразява нарцистичните си части по негативен начин.  

Как се проявява това?

Колкото по-несигурни сме за собствената си ценност и стойност, толкова по-силно ще търсим външното им потвърждение. Ще имаме постоянна нужда похвали, или ако не ги получаваме достатъчно, често сами ще се хвалим и изтъкваме пред другите. Трудно ще приемаме критика и ще реагираме с гняв и обвинение. Чувството за срам ще бъде твърде непоносимо за нас и ще го избягваме на всяка цена или ще караме другите да го изпитват, за да се защитим. Ще развием състезателност и амбициозност, за да предотвратим неуспехите и несигурността. Може да станем самонадеяни и арогантни в стремежа си да сме необикновени и всемогъщи. Постиженията на другите ще предизвикват завист и желание да ги превъзхождаме.

Разбира се, всичко това са крайни проявления на нарцистичните черти и служат за защита и укрепване на крехко и нестабилно самочувствие. За съжаление такива нездравословни поведения повлияват отношенията ни с другите и водят за неудовлетвореност и трудности във функционирането ни. В зависимост от това, до каква степен присъстват тези поведения в живота ни, може да говорим за дисфункция или патология.

За патологичен нарцисизъм говорим в смисъла на психологическо разстройство, което се нарича Нарцистичното разстройство на личността. То е клинична диагноза и се поставя при спазване на строга процедура, само от квалифицирано лице – клиничен психолог/психиатър. Само около 5 % от световното население отговаря на диагностичните показателите. Приети са 9 симптома, свързани с проявлението на Нарцистично разстройство на личността, като трябва да се установяват поне 5 симптома, налице от поне 6 месеца, за да се установи такава личностова дисфункция.

9-те официални симптомa на Нарцистично личностно разстройство:

  •  Грандиозност и самонадеяност;
  •  Фантазии за успех, съвършенство или власт;
  •  Силна убеденост в собствената уникалност и специалност;
  •  Нужда от възхищение и похвала;
  •  Очакване за привилигировано отношение;
  •  Използване на другите за лична изгода;
  •  Ниска или липсваща емпатия;
  •  Завист, ревност и недоверие;
  •  Арогантност, надменност и презрение.

Каква е разликата между нездравословен и патологичен нарцисизъм?

Човек с нарцистични наклонности:
  • проявява една или няколко черти (напр. вярва, че трябва да му се възхищават);
  • поведенията не са постоянни или присъстват само в някои ситуации (напр. само на работа или в романтични връзки);
  • животът и взаимоотношенията му не са засегнати по основен, негативен начин – чертите могат дори да му носят предимство (напр. да му помагат да успее в работата);
  • проявлението им в детството и тийнейджърските години се приема за норма;
  • може да разпознае чертите като отрицателни и да иска да ги промени;
  • има/развива самосъзнание и проницателност;
  • може да бъде или да не бъде съпричастен
Човек с Нарцистично разстройство на личността:
  • чертите са основни за личността му;
  • поведението е постоянно в различните ситуации;
  • чертите значително влошават живота му, което води до невъзможност за здрави взаимоотношения;
  • не вижда чертите като отрицателни и е по-малко вероятно да бъде отворен и готов да работи върху промяната им;
  • често му липсва самосъзнание и прозрение;
  • има малка или никаква способност за съчувствие и съпричастност.

Както се вижда съществува сериозна разлика в начина на изразяване на нарцистичните наклонности. Това, което е важно да разберем е, че развиването на Нарцистично личностово разстройство не е личен избор, а дълбока дисфункция на личността. И тези хора имат нужда от професионална помощ и подкрепа, въпреки че не винаги са осъзнати за това.

Всички ние имаме нарцистични части, които искат да бъдат задоволени – най – вече чрез признанието и приемането на нашата личност като уникална, добра и значима. Обратната връзка, която сме получили от най-значимите фигури в детството ни силно повлиява образът, който имаме за самите себе си. Но да не забравяме, че изграждането на здравословна и зряла връзка със себе си и другите е процес, в който имаме активно участие и е наша основна отговорност и привилегия. За да създадем пълноценния живот, който заслужаваме.


Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте вие в миналото. И единственият човек, от когото трябва да сте по-добри, сте вие сега.”
Зигмунд Фройд

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

психолог, психотерапевт, семеен терапевт, семеен консултант

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *