Статии

„Like“= „Харесвам“= ?

„…..В събота реших да се разходя с Лара до морето. Лара е кучето ми. Немска овчарка.Чистокръвна. Изкарахме си прекрасен следобед на плажа. Направих уникална снимка на Лара, на фона на огнения залез. Когато се прибрахме, качих снимката във Фейсбук… И зачаках. Буквално през минута съм поглеждала да видя колко хора са я харесали. За един час – 6 души (един, от които инструкторът на Лара). Дори най-лоялните ми Фейсбук „лайкъри” ( мамо, татко, към вас гледам!) не бяха кликнали с мишката. Бях ужасно разочарована. Прекрасното настроение от прекрасния следобед се изпари, все едно никога не съм излизала от къщи. Ядосах се – „как може никой да не хареса тази уникална снимка”. Твърде много приятели, а твърде малко „лайкове”. В този момент осъзнах, че предпочитам 100 души да са „харесали”механично снимката, без дори да са видели красотата й, отколкото 300 да са я оценили, без да са се отбелязали. Осъзнах, че реалните ми преживявания зависят от този вдигнат виртуален палец и от небрежното усилие на другите да кликнат върху бутона……и си изтрих профила…..”

Социалната мрежа е избор. Ние сами избираме дали да я използваме и как – избирайки полезното действие или блуждаейки в океана от информация. Социалната мрежа ни дава възможности, които при други условия трудно бихме реализирали, но които, е хубаво и правилно да използваме. Тя е  инструмент, с който ако се научим да боравим добре, няма да се нараним, а максимално полезно ще го използваме.

В социалната мрежа (в частност Фейсбук) човек представя себе си реално, с цялата субективност на тази реалност, която е ограничена от условието за това, което иска другите да видят за него.

Много изследвания са правени, за да се разкрие какво точно се случва в мозъка ни, когато сме вплетени в социалната мрежа. При едно от тях е открита силна връзка между Фейсбук и центъра на удоволствие, т.нар. nucleus accumbens. Тази област обработва усещанията за удоволствие от такива неща като храна, секс, пари, социално приемане. Когато получаваме позитивна обратна връзка във Фейсбук, чувството „осветява” точно тази част от нашия мозък.

При друго изследване са записвали физиологичните реакции, като разширяване на зениците, при доброволци, които са разглеждали своите Фейсбук профили и се установило, че това действие може да предизвика чувство подобно на чувството на тотална и щастлива въвлеченост в проект или придобиване на ново умение.

Един от елементите на Фейсбук, който може би невинаги разбираме, е колко често използваме “like”,  за да разкрием нещо за себе си. При изследване на повече от 58 000 души, които са направили техните „харесвания” публични, изследователите открили, че чрез „like” могат да се познаят много идентификационни белези, които потребителите не са обявили. Като цвят на кожата (до 95% точност), пол – (93%), възраст –( 75%), политически пристрастия – до (85%).

Like” –  символно послание, с невинаги достатъчно изяснена същност или изместване на истинското общуване, реалните отношения, реалната ни същност? От една страна разрушаваме границите на пространството, времето и комуникацията, а от друга – сами ограничаваме възможностите си в това пространство, като формализираме новите си контакти и средствата за изразяване.

Според Фейсбук:

„„Like е начинът да дадем позитивна обратна връзка или да се свържем с нещо, за което ни е грижа. Вие можете да харесате нещо, което вашите приятели са публикували, за да им дадете обратна връзка или да харесате страница, с която искате да сте свързани.”

Какво още има, обаче, зад тези четири букви?

Like” – форма на признание:

Натискаме бутона „like”  и какво се получава. Акт на признание. Случило се е социално взаимодействие между минимум двама човека. Това може да се нарече пример за виртуална емпатия. Всеки знае какво е да съпреживяваш на някого. Това е способността да разбереш и да споделиш емоциите или ситуацията на другия. Натискайки бутона „харесвам”, ние установяваме връзка. Признаваме съществуването на събеседника. Не е задължително наистина да харесваме това, което виждаме. Но така, като че ли казваме: „Виждам те. Разбирам те. С тебе съм.”

Понякога харесваме, за да изразим солидарност или съпричастност с начина на мислене на нашите приятели. Социалната мрежа може да бъде начин за получаване на виртуална емпатия, която да има реални последствия.

Like“ – е опит да се натрупа социален капитал:

Какво е социален капитал? Речниците разясняват – това е мрежа от социални отношения между хората, техните общи ценности и норми на поведение, които способстват за взаимно изгодно социално сътрудничество. В мрежата социалните връзки се създават в интернет. От това логично следва, че он-лайн се осъществяват сделки със социален капитал. Взаимноизгодно социално сътрудничество се случва, когато  натиснем „like”. Когато осъзнаем, че мрежата е социално взаимодействие, и „like“ е един от основните му инструменти, всичко придобива нов смисъл.

Like”  – това е начин да заявиш себе си:

Очевидно е, че „„like” “ по някакъв начин влияе върху този, който го получава, но не е толкова просто. Като кликнем „like“, ние се изявяваме като личност. Това не е само положителна реакция на един пост или статус, това е един вид обратна връзка. Ако харесаш статус, с който си съгласен, ти изразяваш публично своето съгласие. Това е своеобразно послание – „Аз съм тук и съм такъв. Аз съм това, което харесвам.”

 Like”- е опит да се получи психологическа обратна връзка:

Когато харесаме нечий статус или снимка, ние се надяваме да получим от другия ответно харесване. Малцина ще си го признаят, но колкото повече „харесвания” получаваме, толкова повече се засилва увереността ни, че сме обичани. Харесва ни, когато ни харесват и количеството в случая не е по-маловажно от качеството. Така, че когато кликваме „like”, разчитаме на взаимност.

За съжаление с популяризацията на социалните мрежи, самооценката на много хора започна да зависи от броя на получените „харесвания”. Често се харесват снимки или коментари на виртуалните приятели, не защото те наистина предизвикват позитивни емоции, а с надеждата да се получи „харесване” в отговор, за да се попълни личната колекция от положителни оценки под снимки или статуси.

А какво, ако не получим желания брой „харесвания”? Статусът за нас е продължение на нашето „Аз” и ако го игнорират, ние го възприемаме твърде лично – като пренебрежение към нас. Всъщност, на практика, нали  не влизаме във Фейсбук, за да разберем как са другите? Ние искаме да получим нещо важно за себе си. Ние харесваме по същата причина, поради която ходим на забавни места, да се срещаме с приятели. Става дума за психологическата обратна връзка. Защото ни е нужно да ни ценят, признават и обичат такива, каквито сме.

Like” – често е, обаче, и подмяна на по-дълбокото взаимодействие:

„Like” – това е форма на социална връзка без рискове и обвързаности. Това е просто „кликване” с мишката. Невъзможно е да намерим време за истински отношения с всичките си приятели във Фейсбук. Много хора смятат, че с едно кликване на мишката заменят пълноценното общуване (разговор, комплимент, дискусия), което изисква време и енергия. С помощта на „харесвам” човек се опитва да остане във връзка с този, на когото не иска точно сега да звънне или напише писмо. Получава се ефектът на присъствие в нечий живот.

И какво да правим сега? Не е нужно да изпадаме в депресия или да изтрием профила във Фейсбук. Просто трябва да осъзнаваме, какво представлява социалната мрежа, за да получим максимума от това, което тя може да ни даде.

Преследването на  щастието, което се измерва с броя на харесванията, се явява и капан за самооценката на човек, тъй като, когато свикнем с такъв формат на одобрение, го приемаме за задължителен. А в реалността – всичко е скрито зад маската на живата и непонятна личност. Добре дошли в новия свят, но не забравяйте как се използва стария.

А сега отивам да си проверя лайковете на статията.. 😉

Автор: Светлана Сотирова

Подобни постове:

Leave a Comment