Статии

ЛИЧНОСТОВИ СТРУКТУРИ (част първа)

Какво е личност?

„Всички наши личности, минали и настоящи, определят как действаме във всяка минута от живота.“

– Джонатан Карол

Човекът е сложно устроена биологична система, която винаги се стреми да бъде в равновесие с вътрешната си природа и с външните фактори на средата.  Често животът ни поставя в ситуации (кризи), в които не можем веднага да постигнем така желаното състояние на удоволствие и удовлетворение. В такива моменти търсим решение през натрупания си до момента, стабилизиран психологически опит (който в по-голямата си част е неосъзнат), но не винаги успяваме да стигнем до печелившия за нас изход. Това може да доведе до голямо вътрешно напрежение и неудовлетворение от себе си или от живота.

И тъй като във всеки от нас има вродена потребност за самоопознаване и самоосъвършенстване, би било полезно да узнаем повече, затова какво е личностова структура и как тя определя начина, по който възприемаме и си взаимодействаме със света.

Личност е социалната дефиниция на човека.

Тя е съвкупност от физическите характеристики (темперамент – вроден) и психологическите  особености (характер-придобит), които в съвкупността от своите връзки образуват стабилна лична организация, често наричана психологическа структура.

Приема се, че човек се формира като личност до 21-та си годишна възраст. Основната част от съдържанието на личността са устойчивите нагласи, убеждения, обичайното поведение и начин на реагиране. И тъй като личността се изгражда в социалното взаимодействие, затрудненията или преживените травми в детството оказват голямо влияние при оформянето на характера ни. Същевременно е валидно това, че ние реагираме на стимулите от средата спрямо вътрешната си организация (нашата личност).

Според една от съществуващите класификации за видовете личности, те биват четири основни типа: депресивна, натраплива, шизоидна и хистерична.

По-долу ще бъдат описани основните им характеристики (качества и способности) , кога и по какъв начин се изграждат (фиксациите), какви са основните страхове и до какви блокажи (разстройства) могат да доведат в жизненото развитие.

ДЕПРЕСИВНА (ЗАВИСИМА) ЛИЧНОСТ – „Ако теб те няма и мен ме няма“

КОГА И КАК СЕ ФОРМИРА:

  • от 0 мес. до 12 мес.  – орален стадий според психосексуалното развитие на Фройд; младенческа възраст според психосоциалната теория на Е. Ериксън

Когато детето се роди е напълно безпомощно, затова добрата връзка с майката е въпрос на физическо и психологическо оцеляване. Ако майката  успява да задоволи потребностите на детето в него се изгражда чувството за надежда – затова, че светът е сигурно и безопасно място и хората са добронамерени към него. За да получи това, от което се нуждае бебето създава поведение, което да привлича вниманието и желанието на майката да го обгрижва. Ако майката е свръхпротективна към бебето и не дава и „косъм да падне от главата му“ може да бъде компроментирана способността му да се справя с неудоволствените си чувства самò . То не успява да  развие доверието в собственото си тяло за справяне с биологичните потребности. Така се изгражда силно усещане за зависимост от майката и висока степен на тревожност да не я загуби.

БАЗИСЕН СТРАХ : от изоставяне –  равно е на смърт;

ОСНОВНА ПОТРЕБНОСТ: да обичат и да бъдат обичани;

КАЧЕСТВА И СПОСОБНОСТИ:

  • много чувствителни, емпатични и деликатни – умеят да разпознаят и да задоволяват потребностите на другите;
  • умеят да изразяват чувствата си – вербално и невербално;
  • имат развито усещане за такт, любезност, сътрудничество;
  • лесно се приспособяват към средата;
  • силно се свързват с хора, места, вещи, настроение;
  • социално ангажирани и асертивни;
  • изключително верни и последователни са към хора или идеи, в които са инвестирали емоционално от себе си;
  • стремеж към духовно единение с хората и света;
  • вярата е важна част от живота им;
  • търпеливи, състрадателни и отзивчиви;
  • точни и внимателни.

ТРУДНОСТИ И НЕГАТИВНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ХАРАКТЕРА:

  • развиват силна зависимост от партньора – вкопчват се в него, той се превръща в център на съществуването им;
  • много се раздават за другите и малко работят за собствените си потребности;
  • лесно се поддават на манипулации;
  • преживяват се като несамостоятелни;
  • пасивни, нерешителни и бързо отказващи се;
  • имат ниска самооценка;
  • не могат да казват НЕ;
  • потискат агресивните си чувства (автоагресия) като навън показват доброжелателност;
  • изпитват силно чувство за вина;
  • имат големи очаквания от другите и често са разочаровани от тях.

ДЕФИЦИТИ:

Нямат ясна представа за другите (когато си слят с някого не можеш да видиш различията) както и за собствените си способности (не знаят точно какво могат да правят). Усещат една дълбока вътрешна празнота и имат убеждението, че само другият може да ги направи цялостни и пълноценни. Поради това срещат голяма трудност (дори невъзможност) да се отделят от значимите за тях хора. Не вярват в себе си. Тъй като нямат способността да се дистанцират –  не могат да бъдат обективни и са склонни да асболютизират. Не са се научили да носят отговорност за собствения си живот.

НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ:

изтласкване; отричане; формиране  на реакция, пасивно-агресивно поведение; проективна идентификация; алтруизъм.

РАЗСТРОЙСТВА:

депресивни състояния; пристрастяване към алкохол, наркотици, секс, хазарт; мисли/опити за самоубийство, соматизация.

НАТРАПЛИВА (РИГИДНА) ЛИЧНОСТ – „Нещата трябва да се случват по правилния начин – това е моят начин“

КОГА И КАК СЕ ФОРМИРА:

  • анален стадий според психосексуалното развитие на Фройд (от 1г. до 3г.); ранно детство според психосоциалната теория на Е. Ериксън.

Тази фаза от живота на детето е от изключително значение за изграждането на личността. Тук започва отделянето от майката с един нарастващ стремеж за самостоятелност. Детето за първи път разграничава собствените си мисли, чувства и желания от тези на родителя – изгражда се усещането за собствения Аз. Опознава своите възможности и границите на другите, най-често през конфликт между собствените си импулси, желания и воля и волята и изискването на възпитателите си.

Детето се сблъсква за първи път с оценката на значимите фигури за себе си, като това дали е добър или лош, според това дали е послушен или непослушен.  Ако родителите са  твърде авторитарни, ограничаващи естествените жизнени пориви и агресивни импулси на детето, налагащи строги наказания и толериращи само доброто поведение, детето се приучава да надценява самоконтрола. Качеството, което трябва да усвои в този период от живота е самостоятелност (автономност) – да може само да прави нещата, при невъзможност се изгражда съмнение в себе си.

БАЗИСЕН СТРАХ : от промяна –  ако нещо не е под контрола ми се разпада целия свят;

ОСНОВНА ПОТРЕБНОСТ: от сигурност, предвидимост и стабилност;

КАЧЕСТВА И СПОСОБНОСТИ:

  • имат силна воля;
  • подредени и организирани;
  • много практични, умели и сръчни;
  • логични  и последователни;
  • стабилни и издръжливи;
  • отговорни и дисциплинирани – може да се разчита на тях;
  • точни и изпълнителни;
  • целенасочени към постижения;
  • обвързват се дълготрайно;
  • имат развито чувство за справедливост и дълг;
  • притежават лидерски умения.

ТРУДНОСТИ И НЕГАТИВНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ХАРАКТЕРА:

  • силна нужда от контрол над всичко и всички;
  • блокирана спонтанност;
  • перфекционизъм;
  • свръхбдителност
  • критичност и свръхизискване към другите и към себе си;
  • нетърпеливост и нетолерантност;
  • невъзможност да се отпускат и да се наслаждават на живота;
  • скованост в поведението и в чувствата;
  • трупат много гняв;
  • недоволство (мърморене);
  • негативизъм.

ДЕФИЦИТИ:

Между всеки техен вътрешен импулс и негово осъществяване има задържащ механизъм – трябва ли да го направя; срещу „искам“ стои и едно „трябва“. Това поражда съмнение, което може да се разгърне до такава степен, че да доведе до една натраплива необходимост да се съмняват във всичко. Вътрешното им напрежение е много високо и не знаят как да се отпускат и да си почиват. Липсва им пластичност и чувствителност към собственото емоционално състояние и това на другите. Срещат трудности в сферата на взаимоотношенията. Изразяват любовта си във вид на правене на дейност – много се трудя, за да ти осигуря комфорта. Страх от провал/грешки и от наказание.

НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ:

контрол; изместване; рационализация; задържане; изолация.

РАЗСТРОЙСТВА:

натрапливости (ОКР); фобии; хипохондрия; генерализирана тревожност

Вероятно, докато сте чели горните редове сте се разпознали в някой от качествата и способностите на представените личностови типа, и/или сте се припознали в затрудненията им. Приемете ги, като условни схеми, които могат да подпомогнат по-доброто себеразбиране, но всеки от нас е много по-многостранен, комплексен и уникален в личностния си стил и не може да бъде поставян в една обща категория.

„Ние носим в себе си няколко личности. Само глупака мисли, че той е единственият наемател на дома.“ –

 Ерик-Еманюел Шмит

Останалите два типа личност – ШИЗОИДЕН И ХИСТЕРИЧЕН ще бъдат разгледани в отделна статия.

Автор: Росица Славова – психолог, семеен кунсултант

Използвани източници:

Основни форми на страх – Фриц Риман

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment