Помислете за някои етикети, с които се самоопределяте. Кой сте Вие? Как се описвате? Срамежливи сте? Изобщо не ви бива с рисуването? Нямате логическо мислене? А сега си помислете за колко от тях можете да кажете, че първо сте ги чули от хората, които ви заобикалят? Имат ли изобщо нещо общо с вас или по-скоро са поставени някога в миналото и не съзнавайки сте им позволили да ви съпровождат в ежедневието ви и днес?
Възможно ли е досадните стари етикети да ни пречат да изживяваме моментите по-пълноценно, така както мечтаем?
Чрез етикетите в магазина, получаваме лесно и бързо информация за същността на това, което стои пред нас. Използваме ги в ежедневието си именно, защото ни улесняват. Поставянето на етикети на хора, обаче, е съвсем различно нещо.
Етикетирането на хора може да бъде тълкувано като придаване на отрицателни характеристики на човек без значение дали те съвпадат с реалността. Много често, етикетите поставят хората в неточни категории като им придават характеристики, които те вероятно нямат. Това често е причината за промяна в човека, който е етикетиран с цел да се нагоди към възприятията на другите.
Етикетите се базират на стереотипи. Те могат да накарат някого да приеме характеристика, която в много случаи не му е естествена и присъща. „Неспокоен“, „песимист“, „разсеян“, „мързелив“ са само някои от многото, които можем да носим със себе си.
Етикетите могат образно да се разделят на два вида:
- Първият вид идва от други хора. Обикновено тези етикети са ни били прикачени още в детска възраст и досега ги носим със себе си.
- Вторият вид етикети се придобива в резултат от изборите, с които избягваме да вършим неприятни или трудни за нас задачи.
Първи вид:
Много от етикетите получаваме още в детска възраст, но именно в тийнейджърските години тези категоризации могат да въпрепятстват развитието ни. Тези етикети често са проекции, които отразяват недостатъците на значимите за нас личности като родители и учители, както и тяхната липса на знания, умения или разбиране към децата.
Например, когато в детска възраст получим неодобрението на учителя си по математика, заради дребните си пропуски, започваме да вярваме, че не сме добри по математика. Тогава се формират първите наченки на „Аз не съм… добър по математика“.
Когато избягваме да се занимаваме с математика, ние подкрепяме това твърдение. В последствие, когато в ежедневието ни се наложи да пресмятаме нещо, шансът да започнем с изречението „О, аз не съм добър по математика. От малък не ми се удава“ е доста голям.
Повечето подобни фрази като „Аз съм…/ Аз не съм…“, които използваме в ежедневието си са остатъци от детството ни, когато често сме чували думи като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето.“ Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа“. Или „Той открай време е стеснителен“. Така се ражда живот, пълен с „Аз съм…“ фрази, които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като даденост.
В резултат, ние интернализираме тези етикети и започваме да се държим според „очакванията“ на другите, дори извън контекста, в който сме били категоризирани с тях.
Приемайки тези характеристика като нещо нормално, ние след това приемаме и чуждите нагласи за нас като свои. Тези нагласи обаче, особено по-негативните, могат значително да повлияят на самочувствието, самопознанието и мотивацията ни.
Втори вид:
Вторият вид етикети идва от удобните етикети, които сме се научили да си прикачваме, за да избягваме неприятни случки и занимания.
Нека да си представим следната ситуация: предстои ни започването на нова работа, в която екипът е съставен от доста по-млади хора, които току-що са завършили университет и са в крак с най-новите тенденции в технологиите, които са свързани с работата ни. Страхът от провал и съмнението в собствените ни умения се активират. В подобен момент съществува вероятност да започнем да използваме фрази като „Аз съм твърде стар, не съм достатъчно умен и ми липсва желание и хъс“.
Използването на подобни фрази служи, за да се избегнат действия, които ни плашат или са ни неприятни. Тези видове „Аз съм…“ са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания.
Как да направите промяна?
Промяната и преодоляването на етикетите е процес, който изисква доста вътрешна работа. Тя започва с определянето на това точно кои етикети намираме за вредни и излишни. Също така това изисква анализ на собствената ни представа за нас самите и определяне на конкретните характеристики, които хората ни приписват, но ние не притежаваме.
Стратегии за справяне с негативните етикети:
Ние сме свикнали с определенията, които ни дават хората в ежедневието и доста често те изпълняват ролята на опорна система за нас. Добрата новина е, че винаги можем да въведем промяна. И като всяко ново началото, това също е свързано с поемането на рискове.
Ето някои специфични стратегии за елиминиране на тези „Аз съм…“:
— „Аз съм…“ фразите могат да бъдат по-лесно премахнати, когато ги заменим с алтернативни такива като: „Досега избирах да съм такъв/такава, но вече ще бъда …“ .
— Уведомете хората около вас, че искате да елиминирате етикетите, които не харесвате и ги помолете да ви напомнят, ако забележат, че отново ги прилагате.
— Предизвиквайте себе си да се държите по-различно отпреди. Например, ако смятате, че сте срамежлив, опитайте да направите първата крачка при запознанство с нов човек.
— Воденето на дневник също би било полезно, когато искате да премахнете подценяващите ви етикети от ежедневието си. Записвайте в него всички пъти, в които използвате саморазрушаващите „Аз съм…“ фрази. Описвайте с подробности датата, часа и обстоятелствата, в които сте ги използвали и се старайте да броят им да намалява с времето докато напълно ги изключите.
— Бъдете внимателни и се старайте да забелязвате следните фрази, като веднага след като се уловите, че ги използвате, се поправете на глас:
„Аз съм такъв/такава“ превърнете в „Аз бях такъв/такава“.
„Не мога да се променя“ превърнете в „Мога да се променя, ако се опитам“.
„Винаги съм бил такъв/била такава“ превърнете в „Ще бъда по-различен/различна“.
„Такъв ми е характерът“ превърнете в „Смятах, че характерът ми е такъв, но …“.
— Намерете си занимание, което никога не сте харесвали и винаги сте приемали етикета на не можещ да го прави. Посветете няколко часа на него и след това си задайте въпроса все още ли бихте се съгласили с етикета, с който сте се описвали до скоро.
Важно е да напомняте на себе си и на близките си, че категоризирането или поставянето на етикети е по-скоро оправдание отколкото твърдение, на което да се уповавате. Вие сте общия сбор от изборите, които сте направили в различните сфери на живота си и всяко безценно „Аз съм…“ може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъда …“.
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter