Статии

Криза на средната възраст – ами сега накъде?

Криза на средната възраст – ами сега накъде?

Вероятно сте чували, че има такова „животно“ наричано криза на средната възраст. Най-често използваното клише е, че това е нещо като втори пубертет, в който хората правят рязък завой в досега водения от тях начин на живот – напускат сигурната си и добре платена работа; намират си любовници и/или се развеждат; започват да правят неприсъщи за възрастта си поведения в стремежа да задържат младостта.

Какво всъщност представлява кризата на средната възраст и задължително ли е да попаднем в нейния капан?

На първо място кризата на средната възраст е житейска криза. Нашият жизнен цикъл, от раждането до смъртта, е свързан с прогнозируеми промени- във физически и социален план. В периодите на промяна, ние посрещаме различни предизвикателства (бариери), с които трябва да се справим, а не винаги сме изградили необходимите умения затова. Но точно това е ролята на кризите в живота – за да се научим как да намираме нови възможности и да разгръщаме способностите си. Според една от най-популярните теории за психо-социалното развитие на личността (Е. Ериксън), човек преминава през осем етапа на развитието си. Във всеки етап се преживява психологическа криза като преодоляването им води до изграждане на определено качество/способност. А крайната цел на нормалното ни психологическо развитие е изграждането на цялостна идентичност. Ако не успеем да преминем през някоя от кризите на жизнения цикъл оставаме блокирани (застинали) на това равнище и се отклоняваме от развитието си.

„Възможно е, действително да ни е нужна криза, за да познаем себе си. Може би животът трябва първо да ни разтърси, за да разберем какво искаме от него.“ – Джоди Пико

Кога и как настъпва кризата на средната възраст?

–Най-често във възрастовия диапазон  38 – 45години се появява едно усещане за ретроспекция на живота.Това е време за равносметка – осъзнаваме, че животът тече напред и няма повторения. Достигането на средата на житейския път ни среща осезателно с темата за смъртта: появяват се първите видими признаци на остаряването и промяна във физическите ни възможности. Започваме да подлагаме на непрекъснат анализ нашите цели, желания, ценности и социални роли през призмата на това, кое ни носи удовлетворение. Към колоните „Постигнах“ и „Не постигнах“ се прибавя и друга – „Никога няма да постигна“. Това може да ни конфронтира пряко с нашите грешки, пропуски, загуби, недовършени или отложени задачи.Тук е много важно каква оценка ще направим за това, колко сме доволни от живота си и доколко сме се отклонили от целите си. Вътрешният ни процес е свързан с мисли за смисъла на живота и начина, по който го живеем, на фона на едно усещане, че това което имаме сега, като че ли ще остане непроменено. А това категорично не ни устройва – наложително се нуждаем от промяна. Дотук добре. Проблемът възниква, когато не знаем от каква точно промяна се нуждаем и как да я осъществим. И тогава може да влезем в кризата.

Какво преживяваме и колко време продължава?

–Кризата е дълготрайно емоционално състояние, което може да има следните прояви: постоянно вътрешно напрежение; необясним ентусиазъм; резки промени в настроението раздразнителност; песимизъм; подтиснатост; чувство за самота; страх от смъртта и др. Усещаме едно общо недоволство – към себе си и/или към света – чувстваме се нещастни и изгубени. Мъжете по-скоро се преживяват като професионално нереализирани и недооценени, а жените като провалени в личния живот. Това състояние може да продължи от 6 месеца до 3 години. Тежестта на преживяването на кризата и както и нейната продължителност са индивидуално детерминирани и са в пряка зависимост от „натрупаните“ стресогенни събития и процеси.

Какви могат да бъдат поведенческите прояви?

–Повишена конфликтност; трудности и нежелание за изпълнение на ежедневните задължения (тежат ни); завишена ангажираност с външния вид и здравето (смяна на гардероба; разкрасителни процедури; интензивни тренировки; пиене на „вълшебни“ добавки); изненадваща за околните промяна в навиците ни; затваряне в себе си и несподеляне с околните; желание да се напусне работа; непреодолимо влечение към свобода – да не се съобразяваме с никого и нищо. Много пъти може да действаме объркано, опитвайки се да оправим противоречията в живота си и да изглеждаме непредсказуеми в собствените си очи и в тези на другите. „Бягството“ в младостта е несполучливо решение за преодоляване на кризата. То е само компенсаторно поведение в опит да се намали тревожността.А един от най-опасните аспекти на кризата е отричането от всичко досегашно.

Как да я преодолеем?

Да помислим какво ни дава кризата. В нас се е събрала умора от обичайните дейности, хора, места. Все по-малко неща ни радват. Не искаме да продължим така. А времето за завършване на всички отложени задачи, мечти и стремежи става все по-ограничено. Получаваме възможност да направим промени. Обърнете се към себе си – какво от това, което имате в живота си искате да подобрите; каква новост искате да въведете в него; кое е важно за вас и искате да остане и от кой товар искате да се освободите? Взимайте решения, но не като бунт „срещу“ или бягство „от“, а като преформулиране на целите си през една по-реалистична гледна точка за ограничената продължителност на живота. Не потъвайте в съжаление за отминалото време, но и не изпадайте в крайността да наваксате на всяка цена пропуснатото. Пренаредете приоритетите си, като опитате да ги балансирате. Ако имате затруднения, потърсете подкрепа за начина, по който се чувствате и се справяте.

Когато преминете успешно този етап на преход, ще сте изградили способността да правите блага и да давате грижа за другите – ще имате преживяване за продуктивност. Ще имате усещането, че правите нещата, които ви харесват и че сте с човек/хора, с които ви е добре. И това ще ви върне хармонията поне докато не настъпи следващата криза.

Така че, ако сега се намирате точно в тази благотворна възраст, но си мислите, че сте позагубили посоката – не бива да се плашите. Използвайте енергията на промяната – вземете със себе си наистина най-важните за вас неща, разделете се с излишния „багаж“, освободете пространство за новото, въведете координатите на курса, опънете платната спрямо днешния вятър и не забравяйте, че

„Корабът е в безопасност, когато е на пристанището, но това не е целта на корабите.“
Уилям Шед


Автор: Росица Славова – психолог, семеен консултант

Източници:
В.В. Солодников, И.В. Солодникова – “Кризис среднего возраста”:Теоретическая интерпретация переживаемого опыта

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment