Статии

Кога „извинявай“ е в повече, твърде недостатъчно или изобщо не е „извинявай“?

“Никога не проваляйте едно извинение с оправдание.”

Не е ясно кога точно „Извинявай“ или „Съжалявам“ спряха да бъдат това, което всъщност са. В ежедневието си чуваме извинения толкова често, че не може да се отрече, че „извинявай“ е по-скоро пълнеж на речта, отколкото реално изразяване на чувствата. Все пак „Извинявай, че те прекъснах…“ звучи много по-добре, отколкото „Нямам търпение да си кажа своето, ти си прекъсни мисълта, тя и без това не е толкова важна“. Във всеки случай, извиненията са неделима част от живота, затова един по-задълбочен поглед над тях никога не е излишен.

Умението да казваш „съжалявам“ обаче, не е присъщо за всеки. От едната страна на спектъра са хора, които никога и за нищо не се извиняват, като че ли думата е на чужд език. Тези хора, обикновено не виждат грешка в действията си, дори и да съжаляват за стореното, няма да го изразят- не го очаквайте. По средата са хората, които се извиняват в нормални пропорции, тоест тогава, когато има причина да го направят. А, в другата крайност са тези, които се извиняват прекалено често. Подобни хора се извиняват прекалено много пъти през деня и в ситуации, когато не е нужно.

Свръх-извинението обаче има по-пагубен ефект, отколкото положителен. Прекалено честото извинение в работни или лични взаимоотношения поставя човек в по-ниска позиция спрямо хората, на които се извинява непрестанно. Свръхизвиняващият се сам обезличава собствената си стойност и тази на думите си. С всяко извинение, той показва, че сам няма вяра в себе си и в действията си и това е посланието, което „извинявай“ носи. В даден момент „извинявай“ наистина изгубва смисъла си до степен, в която хората спират да вярват в извинението, дори то да е оправдано.   

Не е изненадващ фактът, че голяма част от свръх-извиняващите се са жени. Всъщност, според редица проучвания жените, по принцип, се извиняват много повече, отколкото мъжете (Karina Schuman/ Ross). Това не е така, защото мъжете просто не се извиняват за грешни постъпки, а всъщност, защото мъжете и жените имат различни представи за „грешна постъпка“. Тоест, мъжете се извиняват за случай, когато са сгрешили, но тези моменти според тях са в пъти по-малко, в сравнение с жените.

„Колкото по-дълго задържаме едно извинение в себе си, толкова по-трудно става да го поднесем“ – Д. Арнолд

Типология на извиненията:

Прекалените извинения са изражение на много по-дълбоки характеристики на човека. В много от случаите свръх-извинението е сигнал за ниска самооценка, тревожност или ирационална вина спрямо всичко и всеки. Вината има специално влияние – тя е като емоциите, може да бъде изтласкана и несъзнавана. Можеш да се чувстваш виновен и без да осъзнаваш това, като свръх-извинението е едно от последствията.

Но, не е нужно човек да се извинява прекалено много пъти, за да съществува проблем, напротив – мотивите зад извиненията са също толкова важни и определящи.

„Съжалявам“ използвано твърде често в контекста на романтичните връзки, обикновено показва, че човека е в подчинена позиция спрямо партньора си.  Посланието, което „извинявай“ обикновено носи е, че границите и нуждите на човека до тях са много по-важни, отколкото техните или в много случай, че те нямат собствени такива. Съществува страхът, че една грешна стъпка би довела връзката до крах, което поддържа това извинително поведение.

„Съжалявам“ използвано твърде често, за да се запази някакъв баланс във взаимоотношения, се поддържа от вярването, че в едно семейство или връзка не трябва да има конфликти или че тези конфликти са пагубни. В този смисъл има хора, които приемат вината за случилото се и се извиняват без да има причина за това, за да предотвратят конфронтация с/между близки. Това поведение, обаче, обрича взаимоотношенията на застой, тъй като лишава от възможността участниците да се научат да се справят с проблеми и кризи, вместо вечното им фиктивно избягване.

Съжалявам“ използвано твърде често може да е знак за понижено самочувствие или оценка за себе си. Това наподобява гореспоменатата ситуация, в която хората се извиняват за всичко, защото нямат вяра в собствената си преценка или изобщо в действията си. „Извинявай“ тук, също се използва като защитен механизъм, предотвратявайки критика или упрек още преди да е възникнал проблем, за който да е наложително извинение.

„Съжалявам“ използвано твърде често понякога е вследствие от твърде строг начин на възпитание. Ранни преживявания в твърде строго обкръжение, може да доведе до страх да се нарушават дадени правила. Тези правила с времето се изменят, като човек развива рефлекса да се извинява за неща, за които другите обикновено не биха счели за нужно да се извинят.

„Съжалявам“ обаче може да е и сигнал за твърде силна тревожност, като това може да съпровожда всяко от горе-описаните поведения и начини на взаимоотношения. Страх от разпад на връзка, страх от конфликт, страх от наказание, страх от отхвърляне…

Видове извинения:

(Извинения от типа: Съжалявам, но не съжалявам.)

  • Извинение-Рефлекс: Това е автоматизираният ни рефлекс да се извиняваме. Обикновено, слагаме извинението в началото на изречението, например „Съжалявам, нямаше от хубавите сладки в магазина.“. Реално вината не е наша, че е нямало от хубавите сладки, но се извиняваме въпреки това. Този тип извинения, не значат нищо, защото те не изразяват истинските емоции на човека. Такъв тип извинения, обикновено предхождат вероятен скандал или конфронтация и се предлагат още преди другият човек да е обелил дума- те са застраховка. Използват се най-често с идеята да възстановят или поддържат някакъв баланс в отношенията с хората.

 

  • Отстояващо извинение: отново едно не-извинение. То звучи ето така: „Съжалявам, но не ми се готви днес.“, докато всъщност казвате: „Днес няма да готвя, затова трябва да си поръчаме нещо.“. Такива извинения прехождат нещо, което или няма да направим, или искаме. Отново, няма нищо за което да се извиняваме в случая, но все пак го правим, за да омекотим отстояваното от нас желание.

 

  • Извинение прехвърлящо вината: Това не само не е извинение, но то включва в себе си и обвинение спрямо човека на когото се „извиняваме“. Например: „Съжалявам, че те дразни, когато те помоля да пуснеш пералнята.“ Всъщност, това което казваме е „Нищо няма да ти стане, ако пуснеш пералнята един път, защото и без това нищо не правиш.“ Това е пасивно-агресивен изказ, чрез който вменяваме вина на отсрещния човек, като целта ни в никакъв случай не е да се извиним. За разлика от предходните два, този вид извинения са много разрушителни, защото обикновено са само част от пасивно-агресивния запас от поведения, които човека притежава. Те са много по-голяма предпоставка за конфронтация, отколкото липсата на извинение.

 

  • Извинение, което не съдържа вина :  Това са плоските извинения, последващи грешка в поведението, но съпътствани с нулево чувство за вина. Те са опасни, защото понякога те звучат толкова неискрени, колкото са, но понякога имат силата да убеждават. В тези случай, когато един човек лесно се признава за виновен, той не осъзнава напълно вината си или причината за виновността си. Да признаеш нещо е неговото отричане, както  при детето, което е принудено да отрича постъпката си, защото ако признае трябва да посочи мотива, а пък точно мотивът е маскиран.

 

И разбира се : Искреното Извинение. Това е извинението, което се изразява, когато наистина има нужда от него и отразява чувствата на извиняващия се. Но, не всички, които имат искрено желание да се извинят знаят как да го направят. В много случай, „извинявай“ не е лесно да се каже, особено, когато следва сериозно нараняващи действия. Хората, често избират други начини за справяне с проблема, например отбягване или прехвърляне на вината. Както с повечето поведения – учим и това от ранната си среда, тоест ако родителите ни използват отбягването на проблема, докато на другия не му „мине“, то по-вероятно е и ние въобще да не се научим как да извиняваме.

Искреното извинение НЕ: 

  • съдържа „но“, „или“, „обаче“!
  • съдържа оправдания!
  • съдържа обвинения!
  • прехвърля вината на другия!
  • няма за цел да накара другия просто да замълчи!

Искреното извинение всъщност има своите компоненти:

  • Пояснение на какво точно се е объркало – това показва на наранения, че наистина сме разбрали къде е грешката ни.
  • Приемане на отговорността – не прехвърляме вината, а поемаме своята част от отговорността за грешката.
  • Изразяване на това, че съжалявамеза стореното, не за последствията от него.
  • Предложение за поправка – нещо, което пропорционално би опростило действията ни. Не празни обещания, а нещо реалистично, с което да покажем, че сме научили урока си.

Нека не забравяме, че извинението е много силно средство. Но, всяко едно извинение, с всички свои компоненти, бидейки неискрено е опасно. Привидно искрени извинения са причината множество хора да стоят в емоционално насилнически връзки. Тези извинения са грандиозни – големи жестове, може би плач, обещания за промяна или за търсене на помощ. Тези извинения обрисуват по-доброто бъдеще, в красиви думи и картини. Те се чувстват искрени, може би дори са. Но, винаги е добре да държим в ума си, че извиненията също могат да бъдат манипулация за престой в един порочен кръг.

„Пожелавам Ви мъдростта да осъзнаете, че прошката няма нищо общо с извинението.“ – С. Мараболи

Автор: Моника Ройдева – Психолог

Използвана литература:

Psychol Sci. 2010 Nov;21(11):1649-55. doi: 10.1177/0956797610384150. Epub 2010 Sep 20.

Why women apologize more than men: gender differences in thresholds for perceiving offensive behavior.

Schumann K1Ross M.

Подобни постове:

Leave a Comment