Какво е травма? Видове психологически травми.

„Моите спомени винаги са били за мен като песен, която се „забива“ в главата ми. Тя звучи отново и отново и понякога си спомням думите , а понякога са само инструментите. Но спомените никога не изчезват наистина и понякога звучат толкова силно, че едва чувам мислите си.“

Психологическата травма е извънредно или болезнено събитие в живота на човек, което му пречи да живее пълноценен живот: да реагира адекватно на ежедневните неща, да взема решения, да се адаптира, успешно да решава проблеми , да изгражда силни взаимоотношения. Тоест, това е всяко болезнено преживяване , което се оказва прекалено силно за психиката, но не е и разрушително.

„Травмата е психическа рана, която ви „втвърдява“ психологически, която след това пречи на способността ви да растете и да се развивате. Тя ви боли и действате от болката. Тя предизвиква страх и действате от страха. Травмата не е това, което се случва с вас, а това, което се случва вътре във вас в резултат на това, което ви се е случило.“ Габор Мате

„Травмата не е това, което се случва с човек, а това, което се случва вътре в него. В съответствие с гръцкия си произход, травма означава рана – незараснала и такава, срещу която човекът е принуден да се защитава чрез ограничаване на собствената си способност да чувства, да присъства, да реагира гъвкаво в ситуации.“ Габор Мате

Джон Алън, психолог в клиниката Менингер в Хюстън, Тексас и автор на „Справяне с травма: Ръководство за себеразбиране“ (1995 г.), също ни напомня, че има два компонента на травматичното преживяване: обективното и субективното: „Субективното преживяване на обективните събития, е това, което съставлява травмата… Колкото повече вярваме, че сме застрашени, толкова по-травматизирани ще бъдем…

Психологически най-важните характеристика на травмата е непреодолима емоция и чувство на пълна безпомощност.

Може да има или да няма телесни наранявания, но психологическата травма е съчетана с физиологичен катаклизъм, който играе водеща роля в дългосрочните ефекти. Специфичните аспекти на дадено събитие, които са травматични, ще бъдат различни за различните хора. Травмата идва в много форми и има огромни различия между хората, които преживяват травма.“

Едно от най-добре документираните изследователски открития в областта на травмите е връзката ДОЗА-РЕАКЦИЯ – колкото по-висока е дозата травма, толкова по-потенциално вредни са ефектите; колкото по-голям е стресорът, толкова по-вероятно е развитието на ПТСР (Посттравматично стресово разстройство). Хората с най-голямо лично и клинично предизвикателство са тези, които са преживели многократно умишлено насилие, малтретиране и пренебрегване още от детството си. Те са преживели огромна загуба, липса на контрол, нарушения на безопасността и предателство на доверието. Емоциите, които произтичат от това, са упостошителни: скръб, ужас, ярост и мъка. Цялото им преживяване на идентичността и на света се основава на очаквания за вреда и злоупотреба. Когато предателството и вредата са нанесени от любим човек, който казва, че това, което той или тя прави, е добро и е за доброто на детето, се посяват семената на недоверие и страх за цял живот. Такива хора, преживяли повтарящо се малтретиране и пренебрегване в детството очакват да бъдат наранени във всяко дори и подкрепящо взаимоотношение и може да взаимодействта с нас, сякаш вече сме ги наранили.

Травмата на психиката е проблем не по-малко значим от „обикновената” телесна травма, като фрактура или мускулно разтежение. И, както определя Габор Мате:

„ Травмата е хронична рана, която сте претърпели и все още носите. Вие запазвате болката от травмата и запазвате защитата си срещу болката, без всъщност да сте наясно с нейния източник. Травмата е като това, което се случва с рана, когато образува белег. Каква е природата на белега? Той няма капацитет за растеж. Не се усеща, в него няма нервни окончания. Не е гъвкав. Когато сме травмирани, ние ставаме ограничени, по-малко гъвкави и по-чупливи. Там, където сме негъвкави, не чувстваме, защото сърцата ни са затворени. Растежът приканва или изисква да бъдете уязвими и открити и това е много трудно за хора, които са били наранени в своята уязвимост, когато са били малки.“

Може да се направи условна разлика между психическа травма и емоционална травма:

Психическата травма е в резултат на тежко екстремно стресиращо събитие, което е свързано със смъртта или физическото нараняване на самия човек или неговите близки. Интензивните емоции (страх, ужас, безпомощност) по време на стрес могат да доведат до пропуски в паметта (частична или пълна амнезия), липса на логика в действията или изказванията, объркано мислене, притъпено чувство за самосъхранение. Понякога човек престава да разпознава близките си, става опасен за другите или за себе си. В такива случаи е необходима медицинска помощ и лекарства.
Емоционалната травма не води до нарушаване на функциите на психиката. По-скоро това е нормална реакция на необичайна ситуация, за която човек не е психически подготвен. Когато се случи нещо неочаквано и неприятно едновременно, психиката се опитва да се адаптира към новите условия и започва да функционира по различен начин. Ако травматичното събитие не може да бъде обработено, говорим за емоционална травма.

Механизмите на възникване и развитие на психотравмата са сложни и не напълно изяснени. Дадено събитие се счита за по-вероятно да доведе до травма, ако:

Случва се неочаквано (самолетна или автомобилна катастрофа).
Завършва с тежка физическа дисфункция (операция, осакатяване, спортна травма).
Води до кардинални промени в живота (развод на родителите) или загуба на социален статус (уволнение).
Възприема се от човек като стресиращо и изключително негативно значимо (затвор, проблеми в сексуалната сфера).
Предизвиква усещане за невъзможност да се предотврати (сериозно заболяване).
Когато се случва поради умишлени действия на друго лице (домашно насилие), особено ако е от страна на значимия възрастен.

Според д-р Габор Мате, ако се фокусираме единствено върху ролята на семейството за появата на детската травма пропускаме по-голямата картина. И все пак, много голям процент от възрастните съобщават за трудни преживявания в детството, включително продължителни разводи, насилие и малтретиране. Ефектите от травмата са дълготрайни, вариращи от тревожност до посттравматично стресово разстройство и физическо заболяване.

Какви са опасностите от емоционалната травма в детството?

Отрицателните събития са най-травмиращи, ако се появят преди 6-годишна възраст. Всичко е свързано с характеристиките на развитието на мозъка или по-скоро с неговата недостатъчна зрялост. Мозъчната кора, отговорна за самоконтрола и планирането на действията, в тази възраст едва се формира. Способността за съзнателно запомняне на събития също е недоразвита. Основната роля играе лимбичната система, която отговаря за основните програми на поведение. Така, че е много лесно да бъде предизвикана силна емоционална реакция у детето.

Най-важната работа на мозъка е да подсигури оцеляването ни дори и при най-неблагоприятни условия. Всичко останало е на заден план. За да постигне това, мозъкът ни трябва:

1) да генерира вътрешни сигнали, които регистрират от какво се нуждае тялото ни, например храна, почивка, защита секса или подслон;
2) да създаде карта на света, за да ни покаже къде да отидем, за да задоволим тези нужди;
3) да генерира необходимата енрегия и действия, за да ни отведе дотам;
4) да ни предупреждава за опасности и възможности по пътя
5) да коригира действията ни според изискванията на момента. Психичните проблеми настъпват тогава, когато вътрешните ни сигнали не работят, когато картите ни не ни водят там, където искаме да отидем, когато сме твърде парализирани, за да помръднем, когато действията ни не отговарят на нуждите ни или когато взаимоотношенията ни се разпадат. Травмата може да въздейства върху всяка мозъчна структура, която има своята роля в тези основни функции.

Детето не е емоционално защитено , следователно не е в състояние да реагира адекватно на стреса. Ниската способност за съзнателно отражение не позволява да се анализира поведение. Едно непреработено травматично преживяване може да бъде блокирано в подсъзнанието и да се почувства след години. След на пръв поглед незначително събитие се появяват фобии, панически атаки , депресия. Освен това травматичните събития в детството могат да направят мозъка по-малко способен да понася лечението на депресия и рискът от рецидив е значително повишен.

Ефектът от негативните преживявания в детството не винаги е толкова разрушителен.

Но във всеки случай може значително да затрудни живота ни. Човек с неизживяна детска травма може постоянно да живее с чувство на страх, безпокойство, безпомощност и да бъде измъчван от несъзнавани преживявания. Той постоянно чака предателство, насилие и често го намира. Ето защо е толкова важно да се открият тези сривове на психиката, за да се освободим от психологическия товар.

Кога настъпва травмата в детството?

Ако значимите възрастни по някаква причина не откликнат на зова за помощ на детето или му дадат да се разбере, че няма да се грижат за него, отхвърлят го и го отблъскват.
Ако родителите страдат от депресия, алкохолизъм или друго заболяване.
Ако родителите са били изгубени. Тоест смъртта на поне единия родител.
Тежко и продължително заболяване на родителя, довело до дълга раздяла с него.
Ситуации, когато вместо грижа към детето се проявява жестокост, насилие.

Може да има травматична следа, дори ако няма пряка заплаха за живота и здравето.

Например, когато малко дете бъде отведено в болница за лечение без майка си. На пръв поглед няма нищо ужасно в това – то ще бъде лекувано там. Но за едно дете това е голям стрес.

Не е нужно нещо очевадно драматично да се е случило, за да предизвика травма: достатъчно е тя или той да бъде наранен без да има капацитета да излекува раната. По този начин емоционалната дистанция или депресия на родителя, при липса на каквото и да е целенасочено или подразбиращо се насилие, е достатъчна.

Малките деца могат да бъдат травматизирани просто, когато нуждата им от внимание и отзивчиво взаимодействие с родителя е незадоволена – често поради липса на „съзнателно осъзнаване“ от страна на родителя.

Според Габор Мате същността на травмата е откъсването от самите нас.

Травмата не са ужасни неща, които ни се случват – те са травматични. Но травмата е самото това отделяне от тялото и емоциите. Това отделяне не се случва автоматично в резултат от живота в света. То е продукт на определен начин на живот и определен начин на родителство и определени детски преживявания, когато става твърде болезнено да останеш свързан, така че прекъсването на връзката се превръща в защита. Когато болката от травматичното събитие е непоносима и детето няма опора, за да премине през нея, един от начините за самозащита е да се откъснем от нашите чувства. Това, обаче, пречи да се изживяваме автентично и пълноценно.

За Мате самосъзнанието е най-важното: когато „се събудим“ и станем правилно осъзнати, ние сме в състояние да се справим с травматичните детски проблеми, които ни правят уязвими. Но тъй като процесът неизбежно включва болка, ние не се занимаваме с проблемите, докато не се наложи – докато не се случи нещо, което ни принуждава да се изправим пред факта, че животът ни не работи както трябва.

Нашето тяло, подобно на психиката, е програмирано по такъв начин, че има свойството да се самолекува.

Счупената кост е тънка, лоша, но е зарастнала. Въз основа на тази аналогия можем да кажем, че нелекуваната психотравма изглежда като неправилно зараснала фрактура – добре, може би човек ще ходи, но когато ходи, ще чувства болка и дискомфорт. Също така в ситуация на травма – психологическото „счупване“ се самолекува, но причинява болка и дискомфорт и понякога човек дори не знае от какво.

Източници:

In the Realm of Hungry Ghosts: Close Encounters with Addiction by Gabor Maté

The Myth of Normal: Trauma, Illness, and Healing in a Toxic Culture by Gabor Maté

„Тялото помни“ Бесел ван дер Колк