Статии

Какво е хумор и Защо имаме нужда от него?-психологическа статия

Подобен свят може да съществува само заради това, че даже и в боговете има чувство за хумор. – Тери Пратчет

Какво е хумор?

Исторически погледнато това е въпрос, на който мислители, учени и изследователи са търсили отговор. Платон, Аристотел и Томас Хобс са поставили основата на Теория за хумора, според която намираме чуждото нещастие за развеселяващо.

Зигмунд Фройд-бащата на психоанализата, от своя страва, възприема Теорията за облекчението, която твърди, че шегата е начин да изразим  потиснатите мисли и емоции без да бъдем съдени за това.

Теорията на несъответствията, свързвана с Емануел Кант предполага, че шегите се получават тогава, когато хората осъзнават разликата между собствените си очаквания и това, което се случва в действителност.

В психологическата литература, хуморът е общо понятие, което приема много форми като: шеги, остроумие, игра на думи, създаване на вицове и смешни истории (Martin, 2007).

Американският психолог Род Мартин, един от най-известните изследователи на хумора, счита, че по същество:

Хуморът еемоционална реакция на радост в социален контекст, която се причинява от възприемането на смешна несъвместимост и се изразява чрез усмивка и смях.“

За повечето хора хуморът е нещо приятно, което прави ежедневието им по-леко, приятно и забавно.

Какви са предпоставките за развитието на чувството за хумор?

Основният елемент, необходим за развитието на хумора, е социализацията.

Много автори считат, че не съществува хумор извън социалния контекст. За да започне да се проявава чувството за хумор е необходимо да е достигнато до определено ниво на умственото  развитие – да са се формирали мисленето, въображението и доброто владеене на речта.

Първите учители по „хумор” за детето са неговите родителите. Чувството за хумор се променя – това на което се смее детето на шест години е различно от това, което забавлява тийнейджъра или възрастния човек.

Чувството за хумор на всеки човек е строго индивидуално качество и се проявява в различни форми в зависимост от социалната ситуация. Процесът на мислене при всеки от нас е различен и хуморът, който използваме има свои собствени характеристики, свой собствен стил за себеизява.

Повече от всичко човек се обижда, ако поставят под съмнение чувството му за хумор или правото му да бъде нещастен.“ – Синклер Луис

Съществуват различни видове или стилове на чувство за хумор, които се различават по своята адаптивност или социална полезност. Можем да кажем, че хората проявяват хумор по различни начини.

Р. Мартин разглежда чувството за хумор в две перспективи: дали е насочено към вътрешния свят, за да може личността да утвърди себе си, или е насочено към външния свят за развитие на междуличностните взаимоотношения.

Първата насока за чувството за хумор може да се свърже с идеята за справяне със стреса (копинг), със защитните механизми и смелостта на личността.

Чувството за хумор като „копинг-стратегия” (от английското „cope“ да се справя) е стабилизиращ фактор, който може да помогне на човек да поддържа психосоциална адаптация в период на стрес.

Когато попадне в ситуация характеризираща се с несигурност, повишена сложност, стресогенност, непоследователност. Основната функция на копинг-а е да гарантира и поддържа благосъстоянието на човека, физическото и психическото здраве и удовлетвореността от социалните отношения.

Хуморът спада към т. нар. зрели психологични защити и се изразява внаблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор, като така позволява на личността да прояви толерантно отношение към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.

Според Фройд, шегите са механизъм за противодействие на социалната, културната или индивидуалната репресия, която поражда недоволство или невроза. Благодарение на шегата, част от напрежението, заложено в ограниченията, бива освободено.

Дълбоко в себе си идеята е, че ако това е смешно за другите, то е защото ги освобождава от някаква принуда или задържане. Смехът е средство за освобождаване на емоционалното напрежение. Шегата е възможност да се говори за табута и други проблеми, за които не се говори открито или не ни е позволено да говорим. Ето защо шегите имат много общо с несъзнаваното и те могат да отворят вратата към по-задълбочено разбиране на субективната реалност на човека или обществото.

„С помощта на въображението човек може да се представи не такъв какъвто е в действителност. А с помощта на хумора може да се смири с истинския себе си.” – Хектор Мънро

Какви стилове чувство за хумор се наблюдават?

Стиловете ни на хумор са значими личностни характеристики, посредством които може да установим позитивни отношения с другите (приемане от другите) и да засилим положителната оценка за себе си (себеприемане).

Съществуват адаптивни и неадаптивни стилове на хумор.

Към първата група принадлежат „доброжелателен“ и „себеутвърждаващ“ хумор, а към втората „агресивен“ и „себеразрушителен“. Адаптивните ни помагат да се приспособим към нова ситуация или да отговорим адекватно на динамично изменящата се среда. Дезадаптивните могат да бъдат потенциално неблагоприятни както за психичното ни благополучие, така и за социалните ни контакти. Установено е, че има връзка между емоционалната интелигентност и използвания стил на хумора.

Хората, които използват адаптивните стилове, проявят чувството си за хумор основно чрез шеги, остроумия, закачки, анекдоти.

Те умеят да откриват комичното в случващото се и знаят как да се смеят над себе си. Това ги предпазва от външна агресивна критика и им помага да не се страхуват от реакцията на другите. Те не използват хумора, за да нараняват с него другите или себе си.

Хора, които имат засилена тенденция за агресивно или автоагресивно изразяване на хумора, предимно си служат със сарказъм.

Водещо при тях е компесаторното желание да получат удоволствие от собственото си превъзходство над другия. На практика с използвания от тях хумор те подтискат, осмиват или унижават другите или себе си, което със сигурност не е здравословен психологически механизъм.

Казват, че хората, които упражняват високорискови за живота и здравето професии и се срещат в ежедневието си с неприятните страни от живота (например лекари, полицаи, военни) използват много цинични шеги.

Не бързайте да ги съдите – това не ги определя като лоши хора. Точно този вид хумор може да им помогне да преживеят всичко, с което се сблъскват. Хората се превръщат в циници, за да избегнат най-лошия сценарий, който може да се случи. Използвайки циничен модел на поведение, човек се опитва да се предпази от житейските разочарования и страдания.

Ползите от хумора:

Ползите от използването на конструктивния хумор са безспорни. Тъй като хуморът включва различни интерпретации, той може да ни помогне да променим отношението си към стресовата ситуация, оценявайки я от нова и не толкова заплашителна страна.

В резултат на тази хумористична интерпретация ситуацията става по-малко стресираща и по-управляема, а ние се чувстваме по-спокойни, уверени и оптимистични.

Но хуморът може да бъде и дезадаптивен защитен механизъм – когато се ползва като начин за отбягване на проблеми, омаловажаване на преживяването на неудоволствени чувства, нежелание да излезем от „зоната на комфорт” и да направим необходимата промяна в поведението си.

На финал нека да си припомним защо е полезно да се смеем повече?

Смехът удължава живота и това не е просто клише, а научен факт. Освобождаването от стрес само по себе си има положителен ефект върху здравето, защото много заболявания имат психологически причини.

Но това не е единственото положително значение на смеха. Той насърчава производството на ендорфини, които ни карат да се чувстваме щастливи, имат болкоуспокояващо действие и укрепват имунната система. Смехът подобрява кръвообращението и увеличава притока на кислород в тялото.

И с нещо в духа на миймовете *, които са особено актуални в настоящия момент :

  • А може ли да извадя навън чувството си за хумор?
  • Може! Но само, ако зарази всички с усмивки и добро настроение.

Пожелавам Ви, осъзнато да изберете да се заразите със смях, а не със страх!

Автор: Росица Славова – психолог, психолог консултант

Използвана литература:

Eмоционална интелигентност и стилове на хумор в процеса на себеприемане и приемане от другите – Мартин Ценов,2017г.

Связь стилей юмора с механизмами защит – Мирошниченко Сергей, 2016г.

Sense of humor – Martin, R. (2003)

*(на английски: meme (/ˈmiːm/) е идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура; Wikipedia))

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment