Кога започва краят на връзката? Връзките, подобно на живите организми, имат жизнен цикъл, който включва фази на растеж и разпад.
Според модела на връзката на Knapp (1978), има пет етапа на разпадане на връзката. Всеки етап от постепенното разпадане на една връзка е белязан от промени в комуникацията, емоционалната интимност и взаимната ангажираност на партньорите.
- Диференциране – етапът на различието
„ В началото толкова го харесвах, заради чувството му за хумор, а сега ме дразнят всичките му шегички.“
Първият етап включва забелязване и подчертаване на различията между партньорите. Конфликтите възвикват, тъй като партньорите подчертават това, което ги отличава, а не това, което ги обединява.
Комуникацията на този етап се измества от „ние“ към „аз“ и партньорите могат да започнат да изразяват желания за автономия или лично пространство . Това, което някога се е смятало за симпатично или незначително, сега може да се превърне в източник на раздразнение или конфликт.
Този етап не означава непременно край на връзката. Това е естествена и здравословна фаза, в която партньорите преоценяват индивидуалните си нужди в рамките на връзката. Въпреки това, ако не се разреши по добър начин, това може да доведе до по-нататъшно влошаване и съответното прекратяване на взаимоотношенията.
2. Капсулиране – дистанциране
„От един момент, нататък, между нас стана студено. Започна да се усеща разстояние. Вече нямаме обичайните теми за разговор и сякаш няма каква ди си кажем.”
В етапа на ограничаване комуникацията продължава да се влошава като качество и количество, но по-съзнателно от преди. Партньорите започват да ограничават взаимодействието си и избягват обсъждането на чувствителни теми.
Връзката става по-повърхностна и двойките започват да прекарват по-малко време заедно, изпитвайки както положителни, така и отрицателни чувства един към друг, което може да допринесе за объркването относно това дали оставането заедно е най-доброто или не.
Емоционалната дистанция нараства, тъй като партньорите се въздържат да споделят своите мисли и чувства. Връзката става повече за поддържане на статуквото, отколкото за истинска връзка. Например разговорите може да са ограничени до логистични теми като домакинска работа или графици.
- Застой
„Не виждам вече перспектива с нея. Нямаме общи планове за бъдещето, но не съм готов да продължа сам.“
Етапът на стагнация означава, че връзката е в застой. Общуването е рядко, а когато се случи, често се чувства принудено или напрегнато. И двамата партньори може да се почувстват блокирани във връзката, несигурни как да продължат напред, но и колебливи да я прекратят.
По време на този етап често има чувство на примирение или безнадеждност. Връзката вече не расте и не се развива и партньорите се оказва, че просто преминават през ежедневието си. Връзката може да продължи поради навик, удобство или страх от промяна, но сякаш липсват усилия за подобряване или съживяване на връзката.
- Избягване
„По-скоро сме съквартиранти, отколкото двойка. Той си има свой живот, аз мой. Просто живеем заедно.“
На този етап партньорите активно се стремят да се дистанцират помежду си, както физически, така и емоционално. Избягването може да бъде фино, като например прекарване на повече време отделно или по-директно, като избягване на телефонни обаждания, текстови съобщения или всякаква форма на взаимодействие.
Този етап често включва един или двамата партньори, които се оттеглят от връзката до точката, в която почти живеят отделни животи. Тяхната емоционална връзка е силно отслабена или напълно отсъстваща и връзката може да изглежда като вече приключила, дори и да не е взето официално решение.
Избягването може да се прояви по различни начини, включително създаване на физическо пространство, като спане в отделни стаи или емоционално пространство, като избягване на зрителен контакт или смислен разговор. Партньорите може да остават навън до късно, да си тръгват рано или да избягват да се прибират вкъщи, когато другият е там, умишлено минимизирайки времето, което прекарват заедно.
- Прекратяване
„Край. Искам да продължа живота си без теб.“
Последният етап включва края на връзката чрез официално раздяла или развод. Комуникацията тук основно се върти около финализиране на раздялата, справяне с емоционалните последствия и търсене на затваряне.
Една двойка може да проведе последен разговор, за да обсъди раздялата си, като се споразумее как да се справи със споделените отговорности, вещи или житейски ситуации. Те също могат да се опитат да обмислят връзката и да разберат какво се е объркало.
Емоциите по време на този етап могат да варират от тъга и мъка до облекчение и приемане , в зависимост от ситуацията. Партньорите може да предприемат значителни стъпки, като например да се изнесат, да прекратят всички контакти и да уведомят приятелите и семейството си за раздялата. Тук те започват процеса на продължаване на живота си.
Какво следва след края? Какви са фазите на раздялата? Как се преминава през етапите на раздялата?
„Раздялата е трудна като цяло, защото това е промяна, преход и загуба на нещо, което някога, в много случаи, е било стабилно и последователно“ Брук Шварц
Раздялата е една от най-трудните, но неизбежни части от живота ни. Тя може да предизвика много срам, вина и страх за това какво крие бъдещето. Раздялата може да бъде болезнена и стресираща. Тя също може сериозно да повлияе на благосъстоянието и способността на човек да се справя с ежедневните си отговорности.
Същестуват няколко основни фази и състояния, през които човек преминава, когато преживява раздяла. Важно е, обаче, да се отбележи, че етапите на раздялата не са линейни и може да изглеждат различно за всеки. Често срещано е прескачането между различните етапи, оставането само в един за особено дълго време или преминаването през тях в напълно различен ред от този по-долу.
Друга важна отметка е, че няма правилен начин за преминаването през раздяла, но често, разбирането на тези стандартни етапи може да ни помогне психически да се подготвим или поне да се почувстваме по-малко сами и изгубени.
Неща, които е важно да знаете:
- Част от основните етапи на раздялата са подобни на 5-те етапа на скръбта: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане, но включват няколко допълнителни фази, които затварят целия процес.
- Може да изпитате други етапи като „рецидив“ (т.е. връщане към бившия) или „разсейване“ (т.е. да правите всичко, за да не мислите за раздялата ви).
- Няма един ред за преминаване през тези фази и не всички от тях се отнасят за всеки човек или всяка раздяла.
Пътуването на всеки е различно, но ето някои от ключовите фази на преминаването през раздялата:
1.Шок
„Чувствам се малко откъснат от реалността. Сякаш съм изтръпнал и нищо не изпитвам.”
Препоръка: оставете се да почувствате емоциите си, вместо да ги блокирате. Пишете. Плачете. Говорете с приятел. Пуснете тези чувства навън, дори и да ви плашат.
- “Добрите времена“
„Спомням си как се гушкахме и се смеехме на групости от интернет.“
През този етап могат да се появят чувството за вина и съжаление. Това е мястото, където се намесва тестването на реалността.
Полезно е да си спомните защо сте се разделили и да проявите уважение към самите себе си – имали сте причини да взете това трудно решение там и тогава- какви бяха тези причини?
- Отричане / Отрицание
„Не, не, това не може да е вярно и да за постоянно. Ние все пак ще се съберем. Ще му се обадя да излезем на кафе.“
Етапът на отказ е, когато ви е трудно да признаете, че връзката ви е приключила. Това всъщност е защитен механизъм, който ни помага да намалим интензивността на ситуацията и емоциите, които изпитваме.
Внимавайте с този етап, защото той слага на пауза вашия собствен живот, завъртайки ви около гравитацията на другия и неговото съществуване. Пренасочете фокуса си към полезни дейности за себеразвитие като упражнения, четене на нова книга или поглезете с екскурзия.
- Гняв
„Толкова време й отделих от живота си, а тя не показа никаква благодарност и елементарно уважение. Пълна загуба на време. Как можах да съм такъв глупак.“
Чувството на гняв може да осигури полезно напомняне защо връзката в крайна сметка е трябвало да приключи. Въпреки това, уверете се, че не позволявате на тази емоция да ви погълне. Вместо това работете, за да вложите тази енергия в дейности за себеразвитие: спорт, разходки, креативност.
- Договаряне / Пазарене
„Ами ако бях бях подходила в тази ситуация по различен начин? Ако можех да приема, че той ще излиза отделно, той нямаше да си тръгне.. Ако, сега отново ми даде шанс, ще е разлинчно, вече си знам грешките..“
По този начин, психичният ни свят, се опитва да отмени това, което вече е направено и да облекчи болката и тъгата, която изпитваме. Договарянето може да включва идеята за компромис с предварително установени неща, които не подлежат на договаряне, само и само, за да се поддържа връзката.
Важно напомняне: В едно истинско партньорство няма да е необходимо да изоставяте основните си цели и ценности, за да сте с партньора си.
- Тъга
„Разплаквам се от нищото и постоянно имам усещането, че нещо ме натиска в гърдите и ме хваща за гърлото.“
Подобно на симптомите на депресия, по време на този етап може да откриете, че се отдръпвате социално, усещате някои промени в апетита или моделите на съня си и дори ставате по-раздразнителни от обикновено.
Тъгата може да изглежда страшна и безкрайна, но не се страхувайте да „отидете там“, тъй като на този етап може да се случи много растеж и обработка. Позволете си да плачете, да крещите и да прекарате цял ден в спалнята си, гледайки романтичен филм.
- Прочистване на социалните медии
„Спрях да го следвам и да му гледам историите.“
Да сложите граници по отношение на социалните медии, може да е полезен начин да преминете през интензивната буря от емоции вследствие на раздялата, докато не се почувствате отново емоционално готови за такива външни стимули като снимки, клипове и друго съдържание. В допълнение реорганизиране на физическото пространство, също може да бъде полезно: стаята, вещите, дивана, чаршафите. Това вече е вашето пространство.
- Оттегляне
„Искам просто да остана сам. Не ми се занимава с никого.“
Тази фаза е пълно отстъпление. Може да сте уморени от срещи и общуване с другите и вместо това да изберете изолация. Може да почувствате, че не сте достойни за връзка и да се притеснявате, че винаги ще бъдете сами. Може да се чувствате песимистично или мрачно, да имате ниско самочувствие и без много енергия. Може да преяждате или да не ядете достатъчно, да спите твърде много или твърде малко и да избягвате да общувате с хора и социални ситуации.
Добре е да отделяте време за себе си, но продължавайте да поддържате връзки и физически дейности в живота си. Обърнете се към близки и други положителни взаимоотношения. Потърсете подкрепа – разговорът с доверен приятел или професионалист наистина може да помогне.
- Рецидив
„ Мисля, все пак да опитаме отново. Още я обичам.“
Понякога това може да доведе до по-стабилна дългосрочна връзка – скръбта може да действа като сигнал за събуждане и да мотивира двойката да се съсредоточи върху положителните неща, но понякога рецидивът е просто рецидив.
Важно е, ако в тази фаза последва събиране на двойката, да бъдат изразени и изказани уроците и промените, които са настъпили вследствие на раздялата. Също така, какво е преработено и какво е разбрано за причините изобщо да се стигне до раздяла.
- Разсейване
“Започнах нов курс по рисуване. Промених сутрешните си ритуали. Започнах да чета преди лягане.”
Тази фаза е абивалентна и е свързана с предприемане на стъпки, за да отвлечем вниманието си от болката с нови интереси и различно поведение.
Важно е, обаче, да държим в ума си, че има разлика между новите интереси и нездравословното поемане на риск и влизане в злоупотреби. Все още се лекувате от раздялата и раната не е заздравяла достатъчно, така че се грижете добре за себе си. Изследвайте нови интереси и здравословни поведения, които могат да ви накарат да се почувствате по-добре в дългосрочен план, като физическа активност в умерени количества, излизане на открито, откриване на ново хоби.
11. Осмисляне на всичко
“Всъщност, сега разбирам, че най-доброто, което можехме да направим един за друг е да се разделим, защото и двамата имаме върху какво да работим и стояхме в много нездравословна връзка.”
Докато не почувствате, че имате солидна представа защо нещата са приключили, ще бъдете в капана на това пространство. Важно е тази част от житейската ви история да има обяснен край. Това може да е под формата на сбогуване, урок, съвет към самите вас за бъдещите ви връзки.
12. Приемане и продължаване
“Понякога все още ми става тъжно, но сякаш това е нормално. Реално животът ми продължава и умът ми не мисли вече само за миналото ми с нея. Чувствам се в мир със себе си.”
На този етап започвате да изграждате живота си отново, след като връзката официално е приключила. И въпреки че все още може да имате своите моменти, вие гледате напред към вашето собствено бъдеще.
13. Завръщане
“Сякаш вече има място за нов човек в живота ми, но не съм съвсем сигурен. Отворен съм към това, но няма да го търся съзнателно.”
На този етап може да сте готови да започнете да излизате отново – и то не само като начин да превъзмогнете раздялата , както може би сте правили в етапа на разсейване. Тази част от пътуването след раздялата разкрива, че сте постигнали достатъчно напредък, за да започнете отново да търсите романтични взаимоотношения. Възможно е все още да ви е трудно да се откажете от предишния си пламък, но това е процес – бъдете толерантни към себе си и си дайте шанс да бъдете в нова връзка.
Използвана литература:
* Relationship stages: An inductive analysis identifying cognitive, affective, and behavioral dimensions of Knapp’s relational stages model
* списъкът е направен и на база практически наблюдения.