Продължете към съдържанието

Какъв е механизмът на сънуването?

За какво слугжат нашите сънища? Сънищата служат за отсраняване на смущаващи спането (психични) дразнители по пътя на халюцинаторното удовлетворение.

Една група сънища Фройд определея като сънища от инфантилен тип.

Те представляват явно реализиране на дадено желание, но и те също претърпяват известна съновна работа-превръщането на желанието в реално изживяване. Например, ако си жаден-сънуваш, че пиеш вода. Този тип сънища неподлежи на кой знае какво тълкуване. Има обаче друг вид сънища, които представляват заместители на неизвестно съдържание. Това заместване представлява изопачаване и то прави съня да изглежда неразбираем и странен. Съновното изопачаване е продукт от работата на съня и още по-точно казано, това е цензурата в съня според Фройд. Изопачаването в сънищата, което пречи за тяхното е разбиране е резултат от цензура, която е насочена срещу неприемливите, несъзнавани желания.

Ефектите на съновната цензура и средствата за изопачаване са изпускането, видоизменянето и прегрупирането на материала. Видоизменянето и прегрупирането се обединяват в общото понятие-изместване.  Но, не само цензурата е единственият фактор, на който се дължи изопачаването. Дори цензурата да е „изключена”, пак няма да сме в състояние да разбираме сънищата, манифестираният сън пак няма да е идентичен с латентните мисли. Този друг момент, който прави съня неясен, това е символиката в съня.

Същността на символното отношение на елементите в съня е сравнението, но не някакво произволно сравнение, а дълбоко впечатано в несъзнаваното.

Според Фройд не са много нещата, които се представят символно в съня (сънища). Няколко примера за символите в съищата ни са изобразяването на човешката личност като къща, родителите като императрица и император, децата като дребни животинки или насекоми, символът на раждането е водата, а на смъртта-заминаването. Фройд обръща внимание на това, че мнозинството от символи в сънищата са със сексуален характер и задава въпроса откъде идва знанието за тези символни отношения.

За да отговори на този въпрос, Фройд се опира на указанията на езиковеда Х. Спербер, който издига тезата, че сексуалните потребности имат най-голям дял за възникването и развитието на езика. Първоначално звуците са служели за апел към сексуалния партньор, по-нататъшното развитие на езиковите корени е съпътствало трудовите действия на първобитния човек.

Тези действия са били извършвани съвместно, в ритъма на повтарящи се думи. При това върху работата е бил пренесен сексуален интерес. Първобитният човек я правел поносима, разглеждайки я като еквивалент и ерзац на половото общуване. Така изговаряната в съвместната работа дума е имала две значения, означавала е както половия акт, така и приравнетата към него трудова дейност. С времето тази дума е загубила сексуалното си значение и се е фиксирала само върху труда.

Поколения по-късно същото е ставало с нова дума, поела сега сексуалното значение и приложена после към нов вид трудова дейност. По този начин са се образували голям брой корени, всичките със сексуален произход, но загубили в последтсвие сексуалния си смисъл. Според Фройд, ако така скицираната теория е вярна, то пред нас се разкрива възможност за разбирането на съновната символика.

Става понятно защо в съня, който е запазил нещо от тези най-стари отношения, има толкова много символи на пола, защо оръжията и инструментите по принцип означават мъжкото начало, а материалите и изработеното от тях-женското.

Фройд стига до заключението, че в такъв случай символното отношение е остатък от старата идентичност на думите запазил се в несъзнаваното ни и нещата, които някога са носили същото име, както гениталиите, сега се явяват техни символи в съня (сънища). В крайна сметка символиката се явява втори, независим момент на изопачаването на съня редом с цензурата и за цензурата е удобно да използва символиката, защото тя води до странност и неразбираемост на сънищата.

    Фройд, обаче, казва, че дори да овладеем цензурата и символиката пак няма да можем напълно да преодолеем изопачаването на сън.  Съновната работа има няколко функции, които помагат да се постигне неразбираемост на съня.

 

1. Първата от тези функции е сгъстяването:

Под това понятие разбираме факта, че манифестираният сън има по-бедно съдържание от латентния, тоест представлява нещо като негов съкратен превод. Сгъстяването се постига по следния начин:

  1. Някои латенти елементи се изпускат напълно.
  2. От някои комплекси на латентия сън в манифестирания преминава само малко част.
  3. Латентите елементи, които имат нещо общо по между си, в манифестирания сън се съчетават, спояват се в едно. Ефектите от тази функция на работата на съня може да се изрази така: Личността има външния вид на А, облечена е като Б, прави нещо характерно за В, а при все това ние знаем, че е Г. Така всъщност работата на съня осъществява един крайно необичеан вид транскрипция на съновните мисли, не превод дума по дума или знак по знак, не и подбор според определени правила, а нещо съвсем различно и много по-сложно.

 

2. Втората функция на съновната работа според Фройд е изместването, което изцяло е дело на цензурата. Двете му прояви са:

  1. Латентния елемент се замества не със съставна част от самия него, а с нещо по-далечно, тоест загатва се.
  2. Психичният акцент се премества от важен елемент върху друг, маловажен, така че сънят получава по-различен център и изглежда странен.

 

3. Третата функция на съновната работа е превръщането на мислите в зрителни образи.

Трябва да се отбележи, че не всичко от съновните мисли претърпява такова превръщане, част от тях запазват и в манифестирания сън формата на мисъл или знание. Това е изключително трудна задача за съня. Фройд дава пример, за да се добие някаква представа за този процес като казва, че е подобно на това една политическа уводна статия да се замести с илюстрации.

Тоест трябва да се върнем от буквеното към изобразителното писмо, да се преведе на първичния мисловен процес. Фройд обръща внимание на една от най-интересните стратегии на съновната работа-начинът, по които тя третира противоположностите в латентия сън. Те много често се изразяват с един и същ манифестиращ елемент, така че даден елемент от манифестирания сън, които има противоположност, би могъл да означава, както самия себе си, така и тази противоположност или и двете заедно.

По тази причина според Фройд в съня не се среща отрицание, поне не еднозначно. На тази маневра на съновната работа, авторът отново открива аналогия с развитието на езика. Според някои езиковеди в най-старите езици противоположностите като силно-слабо, светло-тъмно, голямо-малко са били изразявани чрез една и съща коренна дума. Едва по-късно чрез леки модификации на първоначалната дума се получават две означения на тези противоположности. И така според него, тези черти на съновната работа в тази трета функция на съня, могат да се нарекат архаични.

Те са присъщи на старите изразни системи, езици и писмености. В крайна сметка очевидната цел на съновната работа е формулираните словесно латентни мисли да се превърнат в сетивни, най-често зрителни образи. Но всъщност, като се замислим, нашите мисли са произлезли точно от такива сетивни образи, първият им материал, първите им форми са били сетивни впечатления, по-точно спомените за такива впечатления. Едва по-късно те се свързват с думи, които пък формират мисли. Следователно работата на съня извършва с мислите регресия, връща развитието назад, при което отпада всичко, придобито в развитието на сетивни впечатления до мисли.

    Последното, което извършва съня според Фройд е, че Егото се опитва да оформи крайния сън в логична и свързана мисъл и го прави по същия „смислен” начин, по който „осмисля” всички впечатления, които достигат до него.

И така, освен сгъстяване, изместване, пластично изобразяване и вторична обработака, съня друго не умее. Съновната работа не е в състояние да съставя изказвания, да пресмята, ако присъстват тези неща в съня, то те са от нещо чуто или произнесено предния ден и станали част от материала или от подбудителите на съня.

Използвана литература:

Фройд, Зигмунд, Въведение в психоанализата, София, 1990г. 

Автор: Емилия Сотирова-психолог, семеен терапевт

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter