Статии

Как да общуваме с децата си по време на криза?

В тази статия ще отговорим на един много важен въпрос, а именно – Как да общуваме с децата си по време на криза?

„Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът стане способен да разбере какво се е случило, раните на сърцето вече са твърде дълбоки“.

– Карлос Руис Сафон

Опитът ни като психолози през годините показва, че децата са най-уязвими по време на криза. Без значение дали са засегнати лично, или са изложени на кризисни обстоятелства.

Било то чрез медиите или чрез заобикалящите ги близки, изключително важно е децата да получават нужната грижа и защита, които да подпомогнат както физическото им, така и емоционалното им здраве.

Във време, в което медиите са един от най-достъпните източници на информация, е много лесно да се достигне до именно най-уязвимата група. 

И точно заради това, вместо да се опитваме да скрием от децата ни опасностите, насилието или трагедиите около нас, е по-добре да се научим да говорим с тях за случващото се.

Колкото и да се опитваме да избегнем трудните теми, децата усещат нашето напрежение и безпокойство, но много често нямат нужните опит и знания, за да попитат сами. Ако възрастните не говорят за това, децата могат да разберат погрешно мълчанието им и дори да се почувстват виновни. 

Един подобен разговор с детето ни може да не изглежда лесен, но обсъждането на трудни събития на език, подходящ за възрастта на детето, може да му помогне да се почувства по-безопасно и по-сигурно.

Така че, бъдете първият, който започва разговора на неприятна тема. Когато родителите говорят за кризисни преживявания на достъпен език, те уведомяват децата си, че са на разположение и ги подкрепят.

Какво е важно да знаем за децата, преживели трагични събития или кризисни моменти?

Бъдете наясно с най-често срещаните реакции при травма.

Истината е че всяко дете реагира по индивидуален начин на плашещи събития или криза. Особено важно е да умеем да разпознаваме промяната в държанието на детето.Някои деца могат да станат по-тихи и да се оттеглят, докато други могат да станат раздразнителни и активни, за да получат повече внимание.  Някои от тях могат да се върнат към стари детски и дори бебешки навици като смучене на палеца си или да се прилепнат към родителите си. Всичко това са нормални реакции на травма и е важно да реагираме спокойно и грижовно.

Бъдете готови да се справите със страховете и тревогите им.

Страховете на децата могат да се засилят след криза. При някои от децата се появяват проблеми със съня, при други физически симптоми като болки в стомаха и главоболие. Подобни симптоми са доста по-чести при по-малките деца, които изпитват трудности да изкажат чувствата си. Можете да успокоите децата, като например им четете истории, пускате приятна музика, или сервирате любимите им храни. Бъдете до тях, те имат нужда да знаят, че ви има. Успокоявайте ги с както с думи, така и с прегръдки.

Създайте усещане за безопасност

Когато се чувстват уязвими, децата имат нужда да възстановят чувството си за сигурност и безопасност. Физическите удобства – одеала, любими храни, забавни дейности и най-вече прекарването на допълнително време заедно като семейство е убежище за децата във времена на криза и на несигурност.

Отделете време за слушане

Дайте възможност на децата да изразяват своите чувства и притеснения. За по-малките от тях това може да е трудност, но задаването на отворени въпроси им позволява да идентифицират своите нужди. Уверете ги, че те също могат да ви питат, в случай че имат въпроси. Слушайте активно, без да ги коригирате, и им напомнете, че правите всичко възможно, за да ги предпазите.

Насърчете писането и рисуването за преживяването

Децата, които изпитват трудност да вербализират чувствата си, изразяването на емоциите им може да се случва и по друг начин. Рисуването на картинки може да помогне на децата да се справят с това, което ги тревожи. Напомняйте им, че няма нищо лошо в това да се чувстват по начина, по който се чувстват. 

Не забравяйте да играете

Играта е естествената форма на комуникация и обработване на събития. Децата могат да разказват истории за това, което са чули и как се чувстват чрез играта, дори и да не го разбират напълно. Това също е здравословно разсейване от трудните обстоятелства и начин за облекчаване на енергията и стреса натрупани от негативните събития.

Моделирайте здравословните умения за справяне

Децата ви ще разчитат на вас не само за успокоение, но и за личен пример за това как се справяте със собствените си негативни емоции. Отделете достатъчно време за себе си, в което да валидизирате емоциите си и това, което преживявате, за да имате ресурси, когато децата ви се нуждаят от вас. Не крийте емоциите си от децата си – те ги усещат, затова ако ви видят разстроени, обяснете, че в момента се чувствате така, но знаете как да си помогнете и да се почувствате по-добре много скоро. 

Следете поведението им във времето

Макар че е нормално поведението на децата да се променя в отговор на травма, симптомите на стрес могат да се превърнат в по-сериозен проблем, ако продължават повече време. Следете промените в съня, храненето, играта, изучаването и социализацията на децата. Ако няма подобрения във времето, обърнете се към специалист за помощ. 

Как да започнете разговора?

  • Помислете какво искате да кажете и планирайте разговора. Това може да улесни разговора.  
  • Добре е разговорът да се случи в спокоен за тях и за вас момент – време и място, където децата ви могат да бъдат център на вашето внимание.
  • Разберете какво знаят. Задайте им отворени въпроси и слушайте! 
  • Споделете вашите чувства с детето си. По този начин децата получават шанс да видят, че макар и разстроен, можете да се съберете и да продължите напред.
  • Кажете им истината. Изложете фактите на ниво, което те могат да разберат. Не е необходимо да давате графични подробности.
  • Успокойте ги, че са обичани.

Тези съвети и стратегии могат да ви помогнат да преведете децата си през настоящата криза. Ако се чувствате безпомощни, претоварени или детето ви проявява постоянни признаци на стрес или възбуда, може потърсите специалист психолог, който да работи с детето ви, както и да ви помогне при разработването на подходяща стратегия за работа с него. 

Автор: Теодора Йорданова-психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment