дисциплина - психолог - Сова
Статии

Как, ако не с наказание?-за дисциплината и родителстването

Как, ако не с наказание? – статия за дисциплина и родителстване.

„Недей да си родител, бъди човек, който е родител“ – д-р Хаим Гинът

„ Дадох си сметка за следния парадокс – често, за да накарам децата си да спрат да правят нещо, аз използвам същото средство като онова, срещу което се боря. Повишавам тон, за да ги накарам да не вдигат шум, използвам сила, за да прекратя сбиването. Отнасям се грубо с дете, което се е държало грубо и ругая дете, за да не ругае то самото.“

Същността на добрата дисциплина е намирането на ефективна алтернатива на наказанието.

Когато родителите наказват децата си, те трупат гняв. Заслепени от гнева и погълнати от недоволството си, те нито могат да слушат, нито да се концентрират. Какво става, когато родителите гневят децата си?

Децата започват да мразят себе си и своите родители. Искат да вземат реванш. Затъват в мечти за отмъщение. Защо родителите довеждат децата си до това състояние? Не поради грубост или лошотия, а поради липса на умения. Те не си дават сметка кои техни изказвания могат да оказват разрушително въздействие. Наказват, защото никой не ги е учил как да се справят  в трудни ситуации без да проявяват агресия към децата си.

Непослушанието и наказанието не са противоположности, които се отменят взаимно. Напротив, те се пораждат едно от друго, взаимно се усилват.

Наказанието не поправя лошото поведение.

То само кара провинилия се да стане по-сръчен, когато реши да повтори белята. Когато децата изтърпят наказанието, те разбират, че следващия път трябва да бъдат по-предпазливи, а не по-послушни или по-отговорни.

При полезните подходи на възпитанието главните усилия са насочени едновременно към поведението и към чувствата на децата. Родителите позволяват на децата да говорят открито за това какво чувстват, но ограничават и пренасочват нежелателните действия.

Ограниченията се поставят без агресия или излишен гняв.

Детското негодувание е предвидено и извинено. Децата не се наказват заради протестите си срещу ограниченията. По такъв начин дисциплината наложена от родителите, може да доведе до самодисциплина. Тъй като се отъждествяват с родителите и с ценностите, олицетворявани от тях, децата придобиват вътрешни стандарти за саморегулация.

Децата се нуждаят от ясно определение на това що е приемливо и що е неприемливо поведение. Те се чувстват по-сигурни, когато знаят границите на позволеното. Детското поведение може да се раздели условно на три отделни зони.

В първата попада държанието, което бихме нарекли желателно и похвално, областта, където ще дадем „да“ с удоволствие.

Във втората попада поведение, което не е похвално, но е позволено по определени причини. Снизхождение може да има например по следните причини:

1.Снизхождение към начинаещите. ( когато начинаещ шофьор забрави даде десен вместо ляв мигач, не му се отнеме веднага книжката)

2.Снизхождение в тежки моменти. Ситуации на стрес – инциденти, болест, преместване в друг квартал, раздяла с приятелите, смърт или развод в семейството – това са все поводи, които изискват допълнително снизхождение. Даваме го, защото преценяваме трудностите, които преживява детето, и необходимостта му от пренастройка. Не се преструваме, че този вид поведение ни харесва.  Точно обратното, показваме ясно, че това поведение не се наказва, само заради по-особената ситуация.

В третата зона влиза поведението, което не може да бъде толерирано по никакъв начин и трябва незабано да се спре.

Тук спада поведение, което застрашава благото на семейството или засяга физическото или финансовото му състояние. Включва поведение, забранено от закона или морала. Колкото е важно да бъдем благосклонни към поведението от първата зона, токова важно е да сме абсолютно непоклатими в забраната на поведението от третата.

Малките деца изпитват действително големи трудности да се справят със социално неприемлиите си склонности. Родитеят трябва да бъде съюзник на детето в борбата му с тези склонности и импулси. Като поставя граници, родителят оказва голяма помощ на детето си. Освен, че възпира опасното поведение, границата съдържа и следното послание за детето:“ Не се страхувай от желанията си. Няма да позволя да стигнеш чак до там. Няма страшно.“

Техника за дисциплина и поставяне на граници:

Границата трябва да бъде толкова ясна, че да казва на детето:а) какво означава неприемливо поведение и б) с какво приемливо поведение може да се замести. – Чинии не се хвърлят, хвърлят се възглавници. Не може да риташ брат си, но може да риташ топката.

Границата трябва да се слага по начин, който умишлено да е изчислен така, че да предизвика у детето възможно най-малко негодувание и да запази достойнството му. Самият процес на очертаване на границата, на казването на „Не“, трябва да внушава авторитет,а не обида. Той трябва да се отнася до конкретното събитие, а не до предисторията на инцидента.

Различни начини за определяне на различни граници:

  1. Родителят разбира какво е желанието на детето му и го изразява с прости думи:“ Иска ти се да отидеш довечера на кино“
  2. Родителят повтаря ясно правилото:“ Но в нашата къща правилото гласи:“ Не се ходи на кино, когато утре си на училище“
  3. Родителият посочва пътища, по които желанието на детето може да бъде изпълнено поне частично:“ Можеш да отидеш на кино в петък или в събота.“
  4. Родителят помага на детето да изрази част от недоволството, което е възможно да се надигне у него заради тези ограничения, и после да му съчувства :“ разбирам, че правилото не ти харесва. Иска ти се да нямаше такова правило. Иска ти се правилото да гласи – всяка вечер се ходи на кино.

Невинаги е необходимо или пък възможно да формулираме правилата по този начин, за да изградим дисциплина.

Понякога трябва да поставим първо ограничението, а чувствата на детето да отразим по-късно.  Когато едно дете държи камък и се готви да го хвъри по сестричката си, майката трябва да кажа:“ Не към нея, към дървото“ Добре ще е ако му покажем и дървото и по този начин успее да отвече вниманието му. После може да се занимаем с чувствата му и да му предложим някакъв безвреден начин да се изразят:

Можеш да се ядосваш на сестра си.

Можеш да си бесен, но не можеш да й посягаш.

Ако искаш можеш да хвърляш камъни по дървото.

Ако искаш можеш да ми покажеш така колко си ядосан.

Ограниченията се понасят и се спазват много по-добре, когато са изречени сбито, стегнато и в безлична форма: „Не се гледа кино, ако утре има училище“, „Време е за лягане“, „ Не е позволено да си крещите“

Ограниченията се възприемат много по-спокойно, ако се основават на предназначението на предмета: „Столът е, да се седи на него, не за да се стои“, „ Кубчетата са , за да се нареждет, не за да се хвърлят“

Когато детето наруши изградената дисциплина и дадено правило, реакцията на родителя не трябва да бъде многословна и да води до спорове. Родителят не трябва да позволява по никакъв начин да бъде въвлечен в дискусия дали правилото е справедливо или не. Нито пък  мама или татко да се впускат в дълги обяснения защо го има. Не е необходимо да обяснявате на едно дете защо не трябва да удря сестричката си, достатъчно е да му кажете, че „хората не бива да се удрят“, или защо не бива да чупи прозорците, а просто, че „прозорците не са за чупене“.

Когато детето нарушава забрани, то започва силно да се вълнува, защото очаква реакция и наказание. Родителят не бива да увеличава тревогата на детето в този момент.

Ако родителят говорим твърде много, това показва слабост и то в момент, в който е нужно да се покаже авторитет.  Точно в такива моменти детето има нужда възрастният човек да му помогне да контролира импулсите си, без да загуби достойнство.

Из книгата на д-р Хаим Гинът – „Децата и ние“

Психологичен Център S.O.V.A.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment