Статии

Животът е маскарад – Маските, които имаме.

Маскарад: . Бал, забава, игра на която всички хора са маскирани.

  1. n   маскарад; прен. лъжлива външност;
  2. v  1.участвам в маскарад; маскирам се, предрешвам се;
        2. придавам си лъжлив вид, преструвам се; представям се за друг.

Играта е поредица от обмислени ходове, които водят към очакван резултат.

Общоприето е, че играта е свързана със спонтанност, но всъщност играта изключва спонтанността. Зараждането на игрите започва още в детството и подобно на образователения процес, детето научава какви игри да играе и как да ги играе.

Играта може да бъде разгледана, като поредица от допълващи се, скрити транзакции*, които се развиват до определен, предвидим изход. * (транзакция – стимулът, който произхожда от една личност и съотнесеният с него отговор от друга личност.“). Игрите се различават от другите социални действия по две основни особености: по скрития си характер и по наградата. Всяка игра в основата си е нечестна, а в изхода й има нещо драматично, което е различно от обикновената възбуда. Например – ако някой търси сигурност и я получи, това е операция. Ако обаче някой търси сигурност и след като я получи, я използва във вреда на онзи, който му я е вдъхнал, това е игра. Т.е. играта прилича на набор от операции, но всъщност накрая се оказва, че тези операции са били маневри – т.е. не открити молби, а ходове на играта, с цел извличане на някаква печалба или награда.

Често обаче в живота се случва така, че не ние играем играта, а играта играе с нас.

В такъв случай се питаме: Как да се освободим от игрите и сценариите?

Постигането на такъв вид „освобождаване“ се изразява в разбирането на играта и нейните правила. В разграничаването на всички несъобразности като емоционалната неуравновесеност, свръхчувствителност към родителските влияния , позьорството и др. А това разграничаване никога не е лесно – винаги се води борба с възвръщането на старите навици. Преди да спрем да играем играта, трябва да сме успели да осъзнаем каква работа върши реално тази игра в нашия живот, каква е нейната функция и с какво можем да я заместим, когато спрем да я ползваме, за да не останем без нищо. Да сме успели да разберем какви са всички дребни удоволствия и награди, които човек извлича, когато играе например ролята на Нацупен или на Мижитурката? Тогава той вече е готов за свободни от игри взаимоотношения.

….И за него няма да важат думите на Сьорен Киркегор: „други са избрали вместо него, защото той (човекът) е загубил сам себе си”.

„Целият свят е сцена, на която всички сме актьори”. Уилям Шекспир

Добрият актьор сменя костюми и маски и умело се вживява в различни роли. В своето ежедневие всеки от нас непрестанно изпълнява различни роли. Понякога това са проекции на нашите желания да бъдем част от „другия“, част от ситуацията, а понякога са продукт на нашето несъзнавано.

Маската променя човека.

Още от малки забелязваме, че не винаги е уместно да бъдем естествени, често това притеснява възрастните или директно ни се казва, че дадено действие е ненормално, неправилно и грешно. За да намали болката, детето създава нова личност („маска”) като защитно поведение, за да стане такова, каквото другите искат от него.

У всеки човек има всичко необходимо, за да бъде успешен, реализиран, пълноценен и щастлив, да бъде в хармония със себе си и света, да живее в щастие, здраве, изобилие, радост и любов. Въпросът не е какво ни липсва да бъдем успешни, завършени и щастливи – въпросът е какво ни пречи. Въпросът е, че у себе си носим, както разнообразие от таланти, дарби, заложби, потенциал, идеи и качества, така носим и куп ограничения, спирачки, негативни мисловни модели, саботиращи ни убеждения, болезнен минал опит.

Ще разгледаме пет травми, от които всеки човек е преживял поне една или повече (понякога всичките 5) и в отговор на травмата е изградил една или повече защитни стратегии(„маски”), за да избегне болезненото преживяване. 

ОТХВЪРЛЯНЕ-маска БЯГАЩ

Отхвърлянето, означава отблъскване. Да не искаш даден човек да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам“, докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога“.

Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. От мига, в който се почувстваме отхвърлени, започваме да изработваме маската на БЯГАЩ.

Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите. Думата „НИЩО“ често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите. Ще го чуеш, например, да казва следното:

  • „Шефът ми казваше, че съм нищо, така че напуснах“.
  • „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен“.
  • „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало“
  • „Прави каквото искаш, това никак не ме интересува“.

Травмата от отхвърляне започва да се отработва тогава, когато престанеш да бягаш от дадена ситуация, престанеш да гледаш на себе си като на нищожество, а вместо това започнеш да се себеутвърждаваш и заявяваш. Тогава може да видим, че:

Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност…

  • Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение;
  • Особено силна способност да работи сам;
  • Ефикасен и мисли за безброй много подробности;
  • Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност;
  • Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив сам.

ИЗОСТАВЯНЕ – маска ЗАВИСИМ

Да изоставиш някого, означава да го напуснеш. Травмата, преживявана в случая с изоставянето, е разположена повече на равнището на имането и на правенето, отколкото на равнището на битието, както е в случая с отхвърлянето.

Тези, които страдат от изоставяне, не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. Маската, която човек си създава, за да се опита да скрие своята травма, е маската на ЗАВИСИМ.

Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Зависимият често използва думата „отсъстващ“ или думата „сам“. Зависимите хора често казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението“. Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим“. Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори.

Травмата от изоставянето започва да се отработва тогава, когато започнеш да се грижиш достатъчно за себе си, спреш да изоставяш намеренията си, когато си даваш вниманието, от което имаш нужда, престанеш да се вкопчваш в хората. Тогава може да видим, че:

Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да изразява желанията си…

  • Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания;
  • Не се отпуска, когато е решен да получи нещо;
  • Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите;
  • Естествено весел, забавен и социален – отражение на радостта от живота;
  • Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват;
  • Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени;
  • Често притежава артистични дарби;
  • Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си.

УНИЖЕНИЕ- маска МАЗОХИСТ

Унижението е действие, което те кара да се чувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително.  Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н.

Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно.

Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си.

Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Най-дребната критика по негов адрес го кара да се чувства унижен и принизен. Освен това той е специалист в това сам да се принизява. Той се вижда много по-малък, много по-маловажен, отколкото е в действителност.

Умалителните често присъстват в неговия речник. Той например ще каже: „Имаш ли една минутка за мен?“ или „главицата ми“, или „имам една идейка“, или „само мъничко“. Пише дребно, прави малки крачки, обича малките коли, малките къщи, малките предмети, малките залъчета и т.н.

Травмата от унижението започва да се отработва тогава, когато престанеш да се сравняваш с другите, престанеш да подчертаваш недостатъците си и да се обвиняваш. Когато започнеш да отделяш внимание на собствените си нужди и да се грижиш за себе си. Когато престанеш да поемаш чужди отговорности и задължения. Тогава може да видим, че:

Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията, притежаващ големи способности в много области и между другото…

  • Познава нуждите си и ги зачита;
  • Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки един;
  • Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането;
  • Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре;
  • По природа е щедър, услужлив, алтруист;
  • Талант на организатор. Умее да признава талантите си;
  • Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта;
  • Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост.

ПРЕДАТЕЛСТВО-маска КОНТРОЛИРАЩ

Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника „предавам“ означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или издавам някого“. Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан. Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство.

Когато преживяваме предателство, ние си създаваме маска, за да се защитим, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на КОНТРОЛИРАЩИЯ. Видът контрол, който той упражнява, не е мотивиран от същата причина, както контролът, упражняван от мазохиста. Мазохистът контролира, за да не се срамува или да не накара някого другиго да се срамува, докато контролиращият контролира, за да бди добре да спазва ангажиментите си, да бъде верен и отговорен или за да е сигурен, че другите спазват добре своите ангажименти. Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и важни хора. Утвърждава своята гледна точка категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбрали?“. Още много млад контролиращият започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам“. „Знаех го“ е израз, също често използван от контролиращия.

Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие, затова той прави почти всичко сам, защото в противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат.

Травмата от предателството, започва да се отработва тогава, когато престанеш да бъдеш зависим от резултатите, нямаш натрапчивото желание всичко да се случва по твоя план. Престанеш да правиш всичко сам и запчнеш да се доверяваш на другите. Тогава може да видим, че:

Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ качества на началник…

  • Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство;
  • Много талантлив. Общителен и добър артист;
  • Притежава таланта да говори пред публика;
  • Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да станат по-уверени в себе си;
  • Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят;
  • Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да се смеят;
  • Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко неща едновременно;
  • Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има нужда, за да премине към действие;
  • Способен на големи успехи на много равнища;
  • Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне.

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ- маска СКОВАНОСТ

Човек, който е преживял травмата несправедливост, е този, който не се чувства оценен според истинската си стойност, който не се чувства уважаван или който не смята, че получава това, което заслужава.

Реакцията по отношение на несправедливостта се състои в откъсване от това, което човек чувства, като смята, че по този начин ще бъде спестено. Маската, която се създава за предпазване, е маска на СКОВАНОСТ.  

Скованият търси справедливостта и точността на всяка цена. Ставайки перфекционист, той ще се опитва винаги да бъде справедлив.

Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е.

Редовно използва думите „винаги“, „никога“ и „много“. Когато някой попита скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!“ Отговаря много бързо, защото не губи време да чувства. Скованият изпитва трудност да уважава и опознава границите си. Тъй като не отделя време да почувства дали това, което прави, отговаря или не на някаква потребност, често прави прекалено много неща и престава, едва когато вече се е преуморил. Той лесно се обвинява. Скованият човек забравя своята първоначална потребност, а се захваща по-скоро за средството, чрез което да успее да задоволи тази потребност.

Травмата от несправедливост, започва да се отработва тогава, когато си позволиш да допускаш грешки, намалиш перфекционизма и взискателността си. Когато си дадеш правото да изпитваш удоволствие, без да се чувстваш виновен за това. Тогава може да видим, че:

Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност…

  • Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност;
  • Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите;
  • Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава;
  • Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства;
  • Знае какво трябва да знае в необходимия момент;
  • Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и прецизно нещо, което да каже;
  • Ентусиаст, жив и динамичен;
  • Няма нужда от другите, за да се чувства добре;
  • Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам;
  • Успява да се изправи лице в лице с трудните положения.

 

„Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да бъдем.” Лиз Бурбо

 

 Автор: Емилия Сотирова

Психологичен център S.O.V.A.

 

Използвана литература:

Ерик бърн „Игрите, които хората играят.“

Каръл Пирсън ”Да пробудиш  героите в теб”

Лиз Бурбо „Петте травми“

 

Подобни постове:

Leave a Comment