Статии

„Живот без емоции“- апатия?

Какво е живот без емоции? Какво е апатия?

„Ние изтръгваме толкова много от себе си, за да се излекуваме от нещата по-бързо, отколкото би трябвало, че до тридесетата ни годишнина фалираме емоционално и можем да предложим все по-малко и по-малко всеки път, когато срещнем някого. Но да не усещаш нищо, за да не чувстваш нищо –  каква загуба е това само! “

– Адре Асиман

Днес света цени повече разума и логиката, отколкото емоциите.

Ние, като хора, се опитваме непрестанно да се отървем от нещата, които изпитваме. Искаме да контролираме емоциите си, да бъдем рационални и стабилни в отношенията си. Това е, което обществото ни налага като „добрия стандарт“, за да можем да се впишем, за да можем да имаме добра връзка, да бъдем добри бизнесмени…

В психологичната практика, често хората заявяват „Искам да мога да се контролирам.“, „Не искам да съм толкова емоционална.“, „Как да спра да усещам тези емоции?“.

Като че ли емоциите ни са пречка, за това да можем да водим пълноценен живот. И понеже толкова ни „пречат“ негативните ни емоции, ние си изобретяваме всякакви механизми за справяне с тях. Това, което обаче се случва е, че заедно с негативните – ние затваряме пътя и на позитивните ни емоции, докато накрая в нас просто остава празно.

Можем да говорим много за това, как са се зародили емоциите. От къде идват, как мозъкът ни ги управлява, тялото ни ги усеща и каква еволюционна полза имаме от тях.

Но в действителност, това, което трябва да запомним е, че емоциите ни – както всяко друго нещо – трябва да бъдат оценявани. И както често се случва в реалния живот, ние не ги оценяваме докато не ги изгубим.

Не е задължително да говорим за патология, когато става въпрос за липса или ограничени емоции. По-често ние сами правим несъзнателния избор да се разделим с тях. Например, преживяваме негативна ситуация, която ни оставя наранени. Ако човек не е изградил достатъчно добър метод за справяне с емоциите си или не вярва, че може да се справи с тях отново, е по-лесно за него да ги няма изобщо.

Това се случва неусетно – ще се опитаме да не мислим за случката, ще затворим вратата на спомените, ще се откъснем и дистанцираме. Ще „се затворим в себе си“ и ще потиснем това, което преживяваме.

Малко по малко ние, можем да заформим в себе си защитни механизми, които да ни „помагат“ при последваща негативна ситуация – като например  Изолация или Дисоциация.

Изолацията (като защитен механизъм) означава, че човек изтласква дадена емоция навътре в себе си. Той запазва спомена за преживяното, но емоцията се отделя и не достига до съзнанието.

Опасността е, че това е несъзнаван процес и когато се използва често може да доведе до емоционално притъпяване. Тоест притъпяване към негативните, но и към позитивните емоции в света. Например мантрата „Ако не се притеснявам – ще се справя по-добре“ преди изпит може да Ви помогне да се съсредоточите по-добре и да донесе резултати, но опасността е след това дори да не се зарадвате за това, че сте получили добра оценка.

„Не усещам нищо.“, „Не ме е грижа особено.“ – ето това може да са последствията от избягването на емоции и притъпяването им.

Разбира се истината е, че не е вярно, че човек не усеща абсолютно нищо. Напротив липсата на емоции сама по себе си може да е много мъчително състояние. Тогава понякога разбираме, а понякога не, какво ни липсва и започваме да искаме да си върнем емоцията в живота.

Надяваме се на малко парченце емоция, чувство – нещо, което да е искра в нас. Стигаме до там, че дори и негативна емоция е по-добре от никаква такава. За жалост, негативните емоции са ни по-лесно достъпни, затова пътя обратно към „чувстването“ първо минава през тях.

Нещо, което е присъщо както в тийнейджърска, така и в по-зряла възраст е опитът ни да достигнем до емоциите (негативни по-често). Чрез тестване на собствената ни реалност, тестване на границите – деструктивни поведения, автоагресия, агресия към други, девиантни поведения – и всъщност какво ли още не – стига да почувстваме нещо.

Емоционалното притъпяване е само едно от състоянията, при което липсва усещането на емоции – по-често можем да срещнем думата „Апатия“.

Апатията няма общо с тъгата – защото тъгата сама по себе си е емоция. Апатия е онова състояние, в което не искаме нищо, не вярваме в нищо, не чувстваме нищо, не се надяваме на нищо и нищо не може да премине преградата на пустота в нас. Апатията е и съвсем нормално състояние – нещо, което не винаги ни се позволява в днешния свят е да не се чувстваш на 100% – за ден, два, три.

От друга страна апатията може да бъде и клиничен симптом при множество диагнози, със сериозни неврологични корени. В психиатрията апатията по-често играе роля при диагнози като депресия и дистимия, но не е задължително да преживяваме депресивно състояние, за да страдаме от апатия.

Алекситимия е също проблемно състояние касаещо емоциите, където обаче човек изпитва емоции, но няма способността да ги изрази и да разпознае собствените си емоции. Включително и физиологичните промени в тялото, които са в следствие на дадена емоция.

Най-често хора преживяващи алекситимия биха имали проблеми с изразяването и идентифицирането на позитивните си емоции – щастие, еуфория, позитивно вълнение. Понякога е възможно всякакъв тип емоции да не могат да бъдат изразени в правилния им интензитет. Не е изненадващо, че и емпатията при тези състояния е почти невъзможна за изпитване.

Откъсването ни от собствените ни емоции не става бързо. Става до определена степен несъзнавано и постепенно, но сигурно, докато в един момент в нас настъпва мъчителна празнота.

Чак тогава осъзнаваме, че емоциите ни са ценни – негативните и позитивните. Изисква работа със самите нас, за да си позволим да ги изпитваме. Да изградим по-добри и ефективни начини да се справяме с тях, но най-важното да не ги потискаме, да не ги отхвърляме.

Една емоция дори потисната не изчезва. Тя намира отклик по-късно в съзнанието ни или в тялото ни като физически симптом (психосоматично). Но най-вече състоянията, в които психиката може да изпадне – емоционално притъпяване, апатия, алекситимия – са зов от самите нас към самите нас, че нещо не е наред и да затваряме вратата на собствените си емоции не е отговорът.

Автор: Моника Ройдева – психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment