Статии

Изборът. Възможността или силата да вземаме решения.

Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

 Теория на избора ,Уилям Гласър

Живеем в безпрецедентно време на възможности. Коли, телефони, работа, продукти, стил на живо – на нито един етап от човешката история не е имало такова разнообразие от избори.

Изборът е най-чистият израз на свободната воля – свободата да избираме ни позволява да създаваме живота си така, както искаме (при условие, че имаме ресурсите да го правим).

Но да избираме е трудно, защото това означава също да жертваме. Избирайки нещо, ние се отказваме от друго – нещо, което може би ще искаме утре или другата седмица – но няма да имаме възможност да го имаме, ако не го „грабнем” днес.

Какво е Избор?

Merriam-Webster определя избора по следния начин: Възможността или силата да избираме между две или повече възможности. Възможността или силата да вземаме решения.

Теорията на избора е изучаване как се вземат решения. Терминът е въведен от William Glasser, който твърди, че всички избори се правят, за да задоволят 5 основни потребности: оцеляване, любов и принадлежност, власт, свобода и забавление.

Теорията за рационалния избор е рамката, която се използва, за да се моделира социално и икономическо поведение. Според тази теория, индивидите избират тази опция, която ще задоволи максимума на интересите им и ще им донесе най-голяма полза.

Но тогава как избираме между две опции, които ни осигуряват еднакво количество „полезност”? В основата на това е предпочитанието. А в ядрото на предпочитанията ни са пристрастията ни.

Какво са пристрастията ? И защо те имат значение?

Някои пристрастия са съзнателни. Например, някой предпочита кучета пред котки, защото вярва, че кучетата са по-приятелски настроени, по-любвеобилни и има по-малка вероятност да го одраскат. Но този някой не знае защо предпочита синия пред червения цвят. Той има несъзнавани или още наричани-скрити пристрастия.

Скритите пристрастия са навсякъде и те оказват влияние върху начина, по който действаме или се отнасяме към другите – и понякога водят до твърде тревожни резултати.

 Предубеждения и Избор:

Никой от нас няма неограничени ресурси или време, за да събира и анализира информация. Ние имаме важни ограничения по отношение на сложността, с която трябва да се справим. Така, дори когато правим съзнателни усилия да вземаме решения, според формалния рационален процес, ние често имаме нужда да направим опростяващи допускания и да приемем ограниченията по отношение на информацията и задълбочеността на нашия анализ. Ние постоянно използваме евристика като начин да редуцираме сложността на вземане на решения: например, избираме конкретна търговска марка с качество, без да се залавяме с детайлно оценяване на различните зърнени закуски или дрехи.

Често, обаче, това води до някои важни предубеждения при вземане на решения.

Предубежденията не се отнасят само за вярване или оценка на конкретно нещо (като например някой харесва кучета, а не котки). В психологията, предубежденията се отнасят до тенденции в поведението, които определят как стигаме до заключения и в крайна сметка правим избори. Ето, някои предубеждения, които несъзнателно влияят върху това, как вземаме решения.

  1. Закотвящи предубеждения.

Ние сме склонни да „закотвяме” нашите решения, които са базирани на първото парче информация, която получаваме.  Например, ако сме плащали 10 лв за нашия шампоан и видим, че е намален на 8 лв, това ще ни се стори като добра сделка. В същото време, в близкия до приятелката ни магазин, същият шампоан се продава за 12лв, така че, ако го намалят на 10лв, за нея това ще е добра сделка.

  1. Ефектът на рамкиране на предубежденията.

Начинът, по който е рамкиран проблема може да има важен ефект върху начина, по който вземаме решение. Медицинските решения могат да бъдат повлияни от това дали изходът е рамкиран, според вероятността за смърт или спасяване на пациента. Финансовите решения могат да се влияят от това дали се виждате в позицията на загуба или печалба. В позицията на печеливши ние сме чувствителни към риска, в позицията на губещи сме склонни да поемаме рискове, за да избегнем или да възстановим загубите.

Ефектите на рамкирането могат да бъдат доста коварни и дори да окажат влияние върху спомените ни за събития. В изследване на участниците е представен пътен инцидент и въпросът е бил:”С каква скорост са се движели колите, когато са влезли в контакт една с друга?”. След това изследователите заменили глагола „влезли в контакт” с „ударили”,”блъснали” и „разбили”. Резултатът – колкото по-интензивен е глаголът, толкова повече се е увеличавала скоростта. 

  1. Вътрегрупови предубеждения.

Известни също като „ефектът на групата“, вътрегруповите предубеждения се появяват, когато човек в група, действа по отношение на другите по същия начин, както го правят останалите членове на групата. Интересното е, че предубежденията съществуват в произволно създадени групи (например чрез хвърляне на монета), а не само в групи, създадени около религия или спорт.

  1. Пристрастия, свързани с нежеланието ни да губим.

Хората не обичат да губят неща или да пропускат възможности. Нежеланието ни да губим, ни кара да избягваме повече загубата, отколкото получаването на печалба и обяснява ефекта на дарението, нашата склонност да предпочитаме неща, които вече притежаваме, пред тези, които нямаме. В проучване на Daniel Kahneman на участниците са били раздадени чаши, шоколад или нищо. Била им дадена опцията или да изтъргуват своята стока или да изберат един от двата артикула, ако са в групата, които започват от нищо. Повече от половината от участниците, които са започнали от нищо, са избрали чаши, но 86% от тези, на които са били дадени чаши, са си останали „залепени” за тях и не са ги изтъргували.

5.Използване на информация.

Ние често сме предубедени при използването на информация. Първо, обръщаме повече внимание на информация, която е лесно достъпна. Второ, надценяваме спомени, които по-лесно се възстановяват – обикновено, защото те са емоционално ярки или личностно значими. Селективни сме при приемане на информация, често по един егоцентричен начин. Отдаваме по-голямо значение на информация, която ни показва в благоприятна светлина, или на информация, която подкрепя вече установана гледна точка. (несъзнателно избягвайки хора, които предлагат мнение, различно от нашето).

6. Проблеми на преценката.

Ние постоянно сме бомбардирани от информация. Дори, когато просто се разхождаме в стаята има риск да се наводним с повече сензорна информация, отколкото е възможно да обработим. Спрете за момент и обърнете внимание на всички различни неща, които може да видите, да чуете, да помиришите или да почувствате. Кои от тях обикновено изключвате?

От раждането си започваме да се учим да филтрираме информация и да даваме приоритет, да етикираме и класифицираме явленията, които наблюдаваме. Това е жизнено важен процес. Без него, ние буквално няма да можем да функционираме в наши дни. Ако не филтрираме информацията и не отхвърляме възможности, ще сме парализирани по отношение на анализа, няма да сме способни да вземем каквото и да е решение пред лицето на сложния и неясен реален свят.

Все пак това филтриране си има цена и води до някои съществени предубеждения по отношение на решенията, които взимаме. Едно от тях е прекалената самоувереност: склонни сме да бъдем неоправдано оптимистични за оценките и преценките, които правим и изключваме от нашето осъзнавано много от източниците на несигурност. Друг проблем е да бъдем подведени от това, как е рамкиран проблемът.

Много решения имат нужда да бъдат преразгледани и актуализирани при наличието на нова информация. Но много от нас правят недостатъчна корекция на „котвите”: това е тенденцията да не успееш да актуализираш целите си при промяна на обстоятелствата. След като мениджърът е направил първоначална преценка и е взел решение, то това създава психическа „котва”, която действа като източник на резистентност към значително по-различно заключение, когато се появи нова информация.  Това се случва, когато някой  е направил повърхностна преценка и след това игнорира обратната връзка, която не съотвества на тази позиция.

Това предубеждение може да окаже влияние върху преценките за хора, както и техническите решения. Правейки ранни преценки за някого, например при интервю за работа, може да ви постави в закотвена позиция и последващата информация може да дойде твърде късно, за да промените мнението си.

   7. Оценка след решение.

За повечето нормално функциониращи хора поддържането на самочувствието е важна вътрешна цел. Това може да е причина да филтрираме или да не пренебрегваме информация, която може да ни покаже в неблагпроятна светлина. Това е тенденцията добрите резултати да се приписват на нашите собствени действия, а лошите – на фактори извън нашия контрол. Докато такива защити срещу загуба на самочувствие могат да бъдат полезни, като ни помагат да устоим в лицето на трудностите, те могат да редуцират възможностите да предприемем правилното действие.

Друга важна вътрешна цел е да се запази усещането за контрол над събитията и света, който ни заобикаля. В резултат на това, обичайният начин, по който изкривяваме разбирането за събитията е като приемем, че имаме по-голям контрол, отколкото в действителност имаме. Когато страдаме от тази илюзия за контрол, ние сме склонни да подценяваме рисковете от нашите действия и решения, и имаме проблем да се учим от опита, тъй като пренебрегваме и омаловажаваме информацията, която подсказва, че нямаме контрол.

Тази психологическа перспектива вижда хората, като принуждавани да постигат когнитивно господство над своята среда. От съществено значение е да се опитваме и да избягваме присъщите ни предубеждения, участващи в механизмите ни за справяне.

Хората вземат решения за много неща. Политически решения, лични решения, медицински избори, романтични решения и решения за професионалната реализация, финансови решения. Има фактори, които влияят върху вземането на решения: минал опит (когато нещо се случва позитивно от взето решение, хората са склонни да решават по подобен начин, в подобна ситуация.От друга страна, хората са склонни да избягват грешки от миналото. Но решения за бъдещето, базиращите са на миналия опит не са задължително най-добрите решения), когнитивни предубеждения, възраст, индивидуални различия, спешността на ангажимента. Тези фактори влияят върху изборите, които хората правят. Разбирането на факторите е важно за разбирането на решенията, които се вземат.Освен това, факторите, които влияят на процеса, могат да повлияят на резултатите.

 „Колкото повече избори правим през деня, толкова по-трудно става за мозъка и той търси shortcuts”.

John Tierney of the New York Times .

Когато вземаме повече решения през деня, запасите от воля е твърде вероятно да се изтощят. Колкото по-изморени ставаме, ще започнем или да вземаме импулсивни решения вместо внимателно да премислим последствията или ще изпаднем в положението да не правим нищо, поради липса на енергия да преценяваме възможности.

Колкото повече решения – прости или сложни, сме принудени да вземаме, толкова по-малко енергия и воля ще имаме в края на деня.

Причините да вземаме решения и да правим избори невинаги са рационални и не могат да се отделят от това кои сме, къде сме или дори колко време ни отнема да решим какво да облечем сутринта. Но ако сме запознати с психологическите фактори, които влияят върху нашите избори и знаем как решение, което сме взели в 8 часа сутринта, ще повлияе на решение в 15.00 часа – ние ще можем да вземаме и по-добри решения.

Повечето от лошите решения, които правим включват непосредствена награда. Всички предпочитаме желаната полза да дойде по-скоро, отколкото по-късно. Ето защо хапваме парче шоколадова торта, въпреки че сме на диета или изпиваме чаша уиски в повече, въпреки че сме наясно, че ще шофираме към къщи. Ние сме наясно, че може да се наложи да платим голяма цена по-късно, но избираме да си изживеем момента.

Тази философия на „улови мига” работи още по-силно, когато не е много сигурно, че ще бъдем наказани.

Не всички от нас се поддават на непосредствените импулси. Импулсивните хора не обичат да чака, затова те избират мигновените награди. Хора с ниска импулсивност са способни да забавят удовлетворението, защото те могат да си представят бъдещето въз основа на по-късно получаване на наградата. Това означава, че ние можем да разчупим порочния кръг на повтарящо се лоши решения, ако успеем да изградим нагласата, че си струва да изчакаме бъдещето, особено, ако успеем да надхитрим мозъка, че бъдещето не е наистина твърде далечно.

Старите навици умират трудно. Всеки път, когато не успеем да изпълним „новогодишно решение”, ние се предаваме, защото чувстваме, че не можем да го направим. Създаването на нови навици иска време. Трябва да бъдем по-търпеливи. Един неуспешен опит не ни дава лиценза да се отказваме от новия път, по който сме избрали да вървим. Бъдете практични. Когато си поставяте цели, избягвайте изрази като „винаги” и „никога”, използвайте „повече” или „по-малко”. Само малко да прерамкираме и вече има разлика.

Всеки може да контролира единствено собственото си поведение и собствения си живот.”

Автор: Светлана Сотирова

Използвани източници: 

Теория на избора – Уилям Гласър.

Подобни постове:

Leave a Comment