Статии

Избирам да съм отговорен!

Майка и дете пътуват в градски автобус. Наближава спирката, на която слизат. В този момент автобусът спира твърде рязко и детето си удря главата в дръжката.

Започва да плаче. Майката се стряска, но го прегръща и успокоявайки го, се насочва към изхода. В същия момент шофьорът на автобуса се обръща, чувайки плача на детето, и започва да крещи срещу майката: „Какво става! Защо не си пазиш детето! А?! А?!“ Майката нищо не казва и слиза с детето от автобуса…

Една от най-големите и важни стъпки в личностното развитие на човек е да осъзнае Отговорността.

Отговорността – това е осъзнаването на собствената ти роля в процесите, които ти се случват.

Отговорността определя твоята част от сценария и поставя въпроса: „Какво да правя аз сега?“. Отговорността не те кара да се защитаваш, защото си защитен от осъзнаването на своите граници и осъзнаването на зависещото от теб. Тя те тласка към това да гледаш нещата с честност и осъзнатост и да търсиш изход, креативно решение, трансформация, промяна.

Отговорността разбирана като: „Въртя се около оста си, знаейки, че се въртя и около слънцето“.

Личната отговорност се отнася за хора, приемащи индивидуална отговорност за своите решения и действия, заедно с резултатите, които те създават и тяхното въздействие върху другите. Става дума за чувството, че си автор на собствения живот, отговорен за живота, който е създаден и въздействията, причинени чрез решенията и действията на човека, както за себе си и така и за другите.

Отговорността като съчетание между думите „отговор” и „носи”: Реакцията (отговорът), която предизвикваме у другите и в света, в живота ни, е последвие от нашите собствени действия, резултат от  изборите, които правим (носим).

С. Даунинг, дефинира отговорност като „способността да се реагира разумно при всяко разклонение на пътя, изборите ви, които ви движат все по-близо до желаните резултати и опит. Обратното на отговорността е да чакате пасивно съдбата си, да бъде определена чрез късмет или другите. „

Можете да изберете да бъдете създател на собствената си съдба, да търсите решения, да предприемате действия и да опитвате нещо ново. Или можете да изберете да бъдете жертва на вашия свят, да обвинявате, да се оплаквате и да намирате оправдания за избора си.

Първият избор ви помага да постигате целите си и да поемете отговорност, а вторият, него ще разгледаме в следващите редове.

 Отговорността наопаки:

                          Отговорността е това, което трябва да носят другите.

                              Юлиян Тувим

Тук ще опишем, може би, най-добрия и най-популярния начин да си съсипете живота. Използват го всички. Мъже и жени, началници и подчинени. А някои особено надарени хора благодарение на него са успели да станат пълни неудачници.

С какво е добър този похват – той не изисква никакви усилия и изглежда напълно естествен. Повечето хора дори не осъзнават какво точно правят, а резултатът е потресаващ.!

Този похват не само че ефикасно поддържа вече възникналите проблеми, но и успешно поражда нови. А също така надеждно ви предпазва от това, не дай Боже, проблемите ви да се решат!

Технологията е толкова универсална, че можете да я използвате във всички области на живота: в работата си, в семейството, във финансовата сфера, в отношенията с близките и не толкова близки хора. Можете да го използвате дори по отношение на собственото си здраве. Ако не ви е жал, естествено.

Същността на тази технология е много проста:

Отправна точка: с вас се случва нещо и вие осъзнавате себе си не като причина за случващото се, не като активен организатор на събитието, а само като човек, който изпитва върху себе си въздействието на външни сили. Вие не създавате събитията, а само реагирате на тях. Не виждате и не признавате активното си участие  в създаването на обстоятелствата. Обстоятелствата се „случват” с вас.

Вие сте обект на въздействието на съвкупност от различни жизнени обстоятелства.

Вие не сте причината, а следствието.

Ако имате проблеми в живота си, не сте ги създали вие, а някой друг. Или нещо друго (правителството, силите на злото, законите, екологията и т.н.). Вие не носите отговорност за това, което ви се случва. Вие не сте виновни. Вие не сте си създавали неприятности! Просто не ви е провървяло ( със съпруга, съпругата, родителите, работата, страната, правителството, децата, здравето, възрастта, външността, приятелите, началника, колектива и т.н.). В края на краищата живеете в много сложно време! Вие сте жертва на несполучливо стечение на обстоятелствата.

Общата концепция е такава: „Тук аз не мога нищо да променя, аз не отговарям за слуващото се, защото не съм го създал. Има нещо или някой, който ми проваля живота. Ако не беше това, животът ми би бил далеч по-сполучлив. Не знам какво да правя и не виждам изход. Аз съм безпомощен. 

И запомнете:

Винаги има някой виновен за вашите проблеми. Това е или човек, или самите обстоятелства. А за вас нищо лошо не може да се каже!

Езикът характерен за  този модел на мислене – мисленето на безотговорния човек е:

        Отношенията ни не потръгнаха (те някъде там, без мен , не са потръгнали, аз нямам нищо общо, партньорът ми е виновен).

        Така се случи в живота ми (то само се е случило, аз нямам нищо общо).

        Бог не ме дари с щастие (е, тук поне намерихме виновен – видите ли, Бог не си е свършил работата).

        Нещата не вървят (те, „нещата”, не вървят, иначе при мен всичко е наред).

        Не ме разбират (разбира се, те са глупаците).

        Начинанията ми се провалиха (те сами  се провалиха, не съм ги провалял аз).

И най-важното – вие нищо не сте направили, за да се появи проблемът. Вие и пръста си не сте помръднали, за да се появи той. Той сам се е появил.

Личното участие в изграждането на собствения живот не се разглежда по никакъв начин. Затова:

        На жените са им виновни мъжете.

        На мъжете са им виновни жените.

        На подчинените са им виновни началниците.

        На началниците са им виновни подчинените.

        На родителите са им виновни децата.

        На децата са им виновни родителите.

        На учителите са им виновни учениците.

        На учениците са им виновни учителите.

        На бедните са им винови богатите.

        На болните са им виновни болестите и лекарите.

        На самотните им е виновно тяхното обкръжение.

и т.н.

Последно, да кажем, че още една нагласа по този модел е:

Вечно някой за нещо е длъжен! Длъжен е, но не дава, не изпълнява това, което се очаква от него.

 

В случай, че все пак се спрете на решението да изберете личната отговорност, можете да продължите четенето.

Личната отговорност на човека:

Да поемеш личната отговорност, означава да влезеш в ролята на автора на живота си.

Нека преминем през 4 основни сфери в нашия живот:

  1. Личностово развитие:

„Аргумент“:  Няма как да се развивам!  Държавата не прави нищо, за да мога да се реализирам! Не прави нищо за мен!

Въпроси: Колко книги прочете миналата година? Колко нови неща опита през последните месеци? Колко умения придоби за последната година? Как си прекарваше свободното време?

  1. Здраве.

„Аргумент“: Но, какво да направя, като храната в България е боклук?! И не се спазват законите, за това ядем боклуци!

Въпроси: Кой избира продуктите ти в супермаркета?  Тренираш ли всяка седмица по 2-3 пъти? Пиеш ли по минимум 3 литра вода на ден? Ако не, каква е причината?

  1. Семейство и приятели.

„Аргумент“: Колко е жалко, че забравихме да комуникираме правилно тези дни.

Въпроси: Кога за последно прекара време със семейството си и им даде пълното си внимание?

„Аргумент“: Изгубихме магията на общуването днес и всички тези технологии. Проверяваме си телефона пред 2 минути докато говорим с някой.

Кога за последно каза на някой от семейството си, че го обичаш? Кога за последно им показа колко много ги цениш? Кога за последно се извини?

  1. Финанси

„Аргумент“: О, те политиците са виновни! Държавата ни е бедна!

Въпроси: Какво е твоята финаносва грамотност? Колко неща можеш да вършиш? Ако се специализираш, дали няма по-лесно да си намериш работа? Умееш ли да си правиш финансов отчет? Умееш ли да разпределяш правилно средствата си?

С две думи казано: или приемаш личната си отговорност и я практикуваш, като по този начин започваш да си случваш живота, или продължаваш да се преживяваш като безпомощен да ръководиш собствения си живот и да поддържаш вярването, че нищо не зависи от теб и ти си спросто обстоятелство.

Фактите са такива, че ние ежедневно правим избори и тези избори имат последствия, които се отразяват върху гледна точка за живота ни.

Избираш или ти избират?

Автор: Емилия Сотирова

Използвана литература:

„Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки – позитивна психология наопаки”, Юлия Свияш, изд. „Софтпрес”

 „Да поемеш отговорност“- Натаниъл Брандън Запад.

 

Подобни постове:

Leave a Comment