Статии

„Из писмото на един самоубиец – художествена измислица от реалния живот“ (I)

Никога не съм си мислил, че ще се реша на това.

Реших  да не се беся на някой от тези мръсни кабели, че да не спра без да искам интернета на някой  съсед, след като увисна на него. Не намерих и подходящо по цвят и материя въже, което да ми хареса, така че бесенето отпадна като вариант. Хапчетата звучаха добре като решение, докато не влязох в аптеката и всички не ме зяпнаха още преди да съм казал какви хапчета искам. Наложи си да изляза – щяха да се усетят за какво са ми. Затова сега съм тук. На покрива.

Да знаеш, погрижих се за котката. Апартаментът е изчистен и подреден, резервните ключове са под саксията в дясно. В хладилника има шише водка.

Часовникът ми показва десет и половина. Ако се прибера сега, тъкмо ще седна да вечерям със семейството си. Петя спомена за нещо като вкусно пиле с ориз, което ще прави. Сигурно вече е готова. Най-вероятно вече слага приборите за хранене и пълни чиниите с вкусната и топла храна, докато горе аз самия си гриза нокътя на палеца и пиша писмо.

 До кого ли..

Ще е глупаво да умра гладен. Може би, по-добре ще е да се навечерям хубаво и тогава вече да скачам от покрива. Не. Тогава ще ми се доспи и единственото самоубийствено нещо, което ще направя след вечерята е да не си измия зъбите преди лягане. Знаеш, Петя мрази да се целуваме, без предварително да съм си  търкал продължително зъбите в банята.

Трябва да знаеш, че не съм взел това решение за една нощ. Дъл­го време се опит­вах да се измък­на. Но, с вре­ме­то мис­лите за­поч­наха да ид­ват все по-чес­то и съм вече умо­рен да ги прогон­вам. Започнах да си говоря с тях.  Говорим си, че ня­ма из­ход, че по­ло­же­ни­е­то е безнадеж­д­но, че животът ми е окаян, че не зас­лу­жа­вам ни­що по-доб­ро, че ще из­чез­на и ни­кой ня­ма да за­бе­ле­жи, а све­тът до­ри ще си от­дъх­не, ка­то си оти­да… Наскоро за­поч­наха ус­луж­ли­во да ми на­шеп­ват, че из­ход все пак има, че има на­чин лес­но и окон­ча­тел­но да раз­ре­ша проблеми­те си .

И ето ме сега тук.

Съ­чи­ня­вах мис­ле­но пред­с­мър­т­но­то си пис­мо няколко пъти. Пред­с­та­вях си опе­ча­ле­ни­те ли­ца на близ­ки­те край гро­ба ми, как се раз­кай­ват, че са ме на­ра­ни­ли, че не са ме оце­ни­ли приживе…

Знаеш, аз не искам да ги нараня, но ако това е цената мен да спре да ме боли-ще я платя.

Реших да съм този тъмно син костюм и черната риза от сватбата, заради петната от кръв-няма да си личат толкова. По това време на деня няма баби пред входа, а децата отдавна са по леглата. Все пак нямам намерението да събирам тълпа, която да ме разубеждава да сляза и да не правя глупави и необмислени неща.

Представям си го като скок с бънджи. Главоломно спускане надолу, силен адреналин, вятър в косите-но без въжето.

Дали последното, което ще усетя ще е агонизираща болка на разсипани и счупени крайници или пък може би направо ще се потопя в блажената тишина и покоят ще ме обгърне?

Ще ти пиша друго писмо, да ти кажа кое от двете е било.

Чакай малко, ами ако оцелея? Петя ще да ме тъпче с обезболяващи до края на живота ми като инвалид. Ужасна мисъл. Сигурно ще ми сложат и катетър. Тръбичката, в която да пикая, това е по-плашещо и от възможността да съм като жив труп, само лежащ на леглото и чакащ някой от моргата да го сбърка с истински и да го прибере в мразовита камера.

А, не. Няма да скачам. Слизам да вечерям с жена си. Ще мина през супермаркета да й купя нещо. Да! И ще намерим с времето начин да имаме деца с нея, въпреки импотентността ми. Точно така! Нищо не е изгубено – животът е пред нас. А и онази старата вещица все ще я турим в някой килер, да прашасва вместо да ни досажда…Да!

Или пък няма. И ще се окажа отново тук след време. А, може би тогава наистина ще скоча.

  Румен стана, изтупа панталоните си и затътри крака към изхода на покрива. Изкрещя от страх, когато усети силно дръпване около глезена, не успя да се хване за нещо и полетя надолу. Глупаво осъзна, че се е спънал в опъната жица – поставена от него за телевизията у тях.

Автор: Е. Сотирова

Съавтор: Р.Аврамов

„Из писмото на една анорексия-художествена измислица от реалния живот.“ (VII)

„Из писмото на един наркоман-художествена измислица от реалния живот.“ (VI)

„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“ (V)

„Из писмото на един обсесивно-компулсивен човек-художествена измислица от реалния живот.“ (IV)

„Из писмото на един алкохолик-художествена измислица от реалния живот.“ (III)

„Из писмото на един шизофреник-художествена измислица от реалния живот.“ (II)

Психологичен кабинет S.O.V.A. (Suggest opportunity to view the answers/SOtiroVA)

Подобни постове:

Leave a Comment