Някой да има навика да си брои стъпките или да проверява по 3 пъти дали вратата е заключена?
Само че, това беше преди. Вече като преброя до 3 не съм доволен и продължавам до 3 пъти по 3, тогава пък ме обзема страх, че 3 по 3 е 9 и някой може да живее само 9 години още.
6 години назад. Тогава започна всичко. Обсесиите. Компулсиите.
Отстрани погледнато аз съм си нормален.
Просто, силно се вълнувам на коя страна в стаята е поставена табуретката, защото мога да навредя на сестра си и да я насоча към гробищата. Без да го искам.
Понякога сам не мога да различа доколко е нормално и доколко не е това, което се случва с мен. Така се дезориентирам, че с каквото и да се захвана съм скован и блокиран.
Чувствам се зле на трета степен.
Непрекъснато съм напрегнат. Почти не намирам спокойствие. Душата ми все е натегната и притеснена за нещо. Глупави неща правя.
Длъжен съм да ги правя.
Лошото е, че след като премине едното състояние, изпадам в друго. Мозъкът ми се стреми никога да не ме оставя спокоен. Имам нужда от почивка.
Мислех да се самоубия.
Има периоди, в които съм по – добре и положението е ок. Това са периоди, в които животът ми е по-вълнуващ. Или когато съм изключително зает с нещо. Чудел съм се, дали това не се получава от „нямане на работа“ един вид. Понякога съм имал чувството, че ще се побъркам, че сега, ако не хвана вилицата в края с дясната ръка, ще се случи Лошото. Тръгнат ли така нещата всяка секунда има нещо ново, което да правя и кръгът е затворен.
И броя 127 стъпала. 1 коридор. 5 лампи. 6 врати. Натискам звънеца 3 пъти. Завъртам 3 пъти ключа и влизам.
На 28г. съм. Тук се замислих дълго каква възраст да напиша, тъй като рожденият ми ден е след 2 дни, но нищо не се знае. Може да не стигна до там.
И тогава и сега, това вътре в мен гледа да удари, където и както е най-болезнено.
Бесен съм вече. Болният ми мозък си е втълпил, че ако не си измия ръцете точно 3 пъти, то майка ми ще я хване ток или че ще катастрофира по моя вина.
Аз съм съвсем нормален, интелигентен и забавен човек съм, когато странната мъчителна болест спи.
Не става само с хапчета. Това разбрах в крайна сметка.
Чета какво има в интернет за ОКР и търся помощ. Попадам на демони..енергии..паразити..смирение.. Така обясняват какво ми има. Поотсявам малко от най-добрите начини за лечение и се спирам на психолог.
Реалността.
Когато се случи да кажа на някой, че имам обсесивно компулсивно разтройство ме питат какво съм ял. Според други „Лекувало се било лесно, два-три пъти просто отказваш да изпълниш ритуала, казваш си: „Просто няма да го правя“.
На теория се получава, ако нямаш ОКР.
На практика, обаче хоп..получавам жестоко сърцебиене, треперене и паника, и докосвам върха на обувките си 3 пъти, за да спре всичко. Психологът ми е наясно с това. Работим с практиката.
Напоследък се опитвам да не се съпротивлявам на натрапливите мисли. Да ги гледам и да ги възприемам. Да си казвам:„Тази мисъл е обсесия. Този порив е компулсивно желание. Те са просто фалшиви съобщения, идващи от мозъка ми.“* Напомням си, че това не съм аз – това е моето заболяване ОКР. Като боен вик ми е. Правя упражнения в ума си, така както останалите тренират във фитнес залата. Поизпотявам се.
Обсесивно-компулсивното разстройство се укротявало и възпитавало с постоянство и търпение.*
ИМАМ ГИ.
Автор: Емилия Сотирова
„Из писмото на една анорексия-художествена измислица от реалния живот.“ (VII)
„Из писмото на един наркоман-художествена измислица от реалния живот.“ (VI)
„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“ (V)
„Из писмото на един алкохолик-художествена измислица от реалния живот.“ (III)
„Из писмото на един шизофреник- художествена измислица от реалния живот“ (II)
„Из писмото на единсамоубиец-художествена измислица от реалния живот“ (I)
*“ЧЕТИРИ СТЪПКИ КЪМ СВОБОДАТА.“