Статии

„Из писмото на един обсесивно-компулсивен човек-художествена измислица от реалния живот.“ (IV)

Някой да има навика да си брои стъпките или да проверява по 3 пъти дали вратата е заключена?

Само че, това беше преди. Вече като преброя до 3 не съм доволен и продължавам до 3 пъти по 3, тогава пък ме обзема страх, че 3 по 3 е 9 и някой може да живее само 9 години още.

6 години назад. Тогава започна всичко. Обсесиите. Компулсиите.

Отстрани погледнато аз съм си нормален.

Просто, силно се вълнувам  на коя страна в стаята е поставена табуретката, защото мога да навредя на сестра си и да я насоча към гробищата. Без да го искам.

Понякога сам не мога да различа доколко е нормално и доколко не е това, което се случва с мен. Така се дезориентирам, че с каквото и да се захвана съм скован и блокиран.

Чувствам се  зле на трета степен.

Непрекъснато съм напрегнат. Почти не намирам спокойствие.  Душата ми все е натегната и притеснена за нещо. Глупави неща правя.

Длъжен съм да ги правя.

Лошото е, че след като премине едното състояние, изпадам в друго. Мозъкът ми се стреми никога да не ме оставя спокоен. Имам нужда от почивка.

Мислех да се самоубия.

Има периоди, в които съм по – добре и положението е ок. Това са периоди, в които животът ми е по-вълнуващ. Или когато съм изключително зает с нещо. Чудел съм се, дали това не се получава от „нямане на работа“ един вид. Понякога съм имал чувството, че ще се побъркам, че сега, ако не хвана вилицата в края с дясната ръка, ще се случи Лошото. Тръгнат ли така нещата всяка секунда има нещо ново, което да правя и кръгът е затворен.

И броя 127 стъпала. 1 коридор. 5 лампи. 6 врати. Натискам звънеца 3 пъти. Завъртам 3 пъти ключа и влизам.

На 28г. съм. Тук се замислих дълго каква възраст да напиша, тъй като рожденият ми ден е след 2 дни, но нищо не се знае. Може да не стигна до там.

И тогава и сега, това вътре в мен гледа да удари, където и както е най-болезнено.

Бесен съм вече. Болният ми мозък си е втълпил, че ако не си измия ръцете точно 3 пъти, то майка ми ще я хване ток или че ще катастрофира по моя вина.

Аз съм съвсем нормален, интелигентен и забавен човек съм, когато  странната мъчителна болест спи.

Не става само с хапчета. Това разбрах в крайна сметка.

Чета какво има в интернет за ОКР и търся помощ. Попадам на  демони..енергии..паразити..смирение.. Така обясняват какво ми има. Поотсявам малко от най-добрите начини за лечение и се спирам на психолог.

Реалността.

Когато се случи да кажа на някой, че имам обсесивно компулсивно разтройство ме питат какво съм ял. Според други „Лекувало се било лесно, два-три пъти просто отказваш да изпълниш ритуала, казваш си: „Просто няма да го правя“.

На теория се получава, ако нямаш ОКР.

На практика, обаче хоп..получавам жестоко сърцебиене, треперене и паника, и докосвам върха на обувките си 3 пъти, за да спре всичко. Психологът ми е наясно с това. Работим с практиката.

Напоследък се опитвам да не се съпротивлявам на натрапливите мисли. Да ги гледам и да ги възприемам. Да си казвам:Тази мисъл е обсесия. Този порив е компулсивно желание. Те са просто фалшиви съобщения, идващи от мозъка ми.“* Напомням си, че това не съм аз – това е моето заболяване ОКР. Като боен вик ми е. Правя упражнения в ума си, така както останалите тренират във фитнес залата. Поизпотявам се.

Обсесивно-компулсивното разстройство се укротявало и възпитавало с постоянство и търпение.*

ИМАМ ГИ.

Автор: Емилия Сотирова

„Из писмото на една анорексия-художествена измислица от реалния живот.“ (VII)

„Из писмото на един наркоман-художествена измислица от реалния живот.“ (VI)

„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“ (V)

„Из писмото на един алкохолик-художествена измислица от реалния живот.“ (III)

„Из писмото на един шизофреник- художествена измислица от реалния живот“ (II)

„Из писмото на единсамоубиец-художествена измислица от реалния живот“ (I)

*“ЧЕТИРИ СТЪПКИ КЪМ СВОБОДАТА.“

Психологичен кабинет S.O.V.A. (Suggest opportunity to view the answers/SOtiroVA)

Подобни постове:

Leave a Comment