Статии

„Из писмото на един алкохолик-художествена измислица от реалния живот“ (III)

 

Алкохолик ли съм?

Обръщам се пиян по таван с автомобила си, когато за първи път си задавам този въпрос. Отговорът дойде след време. И никак не ми хареса.

Не станах алкохолик за един ден или за една нощ. Давам си сметка, че съм се изграждал бавно, методично и ежедневно, докато един ден не видях, че вече съм потънал мъжката в блатото. Целият съм в кал и смърдя.

А, блатото точно такъв ме харесва и ме иска. И ме вика.

Започнах да пия съвсем невинно, за да направя впечатление, защото другите пият , защото харесвах едно момиче. Изобщо, защото така се прави. Причините да пия с времето ставаха все повече и повече – болки в кръста, проблеми в работата, проблеми в семейството. За да спя, за да се веселя, защото ми е тъжно, защото не ме разбират, защото ми се пие.

После дойде времето, в което имах много причини, за да не спра да пия.

И се обажда онзи глас: „Скучно ти е? Пак ти е зле? Отново смяташ, че живееш лошо? Пий. Помниш ли, беше ти хубаво“.Не нямам проблем. Две-три питиета какво са? Аз се чувствам добре като врътна малко главата преди сън не мисля за цялата помия, в която живеем и ми е добре.“Това са първите неща, които си казвам преди да си сипя една чаша след прекъсване от няколко дни. „Взела жената да ми разправя туй било, онуй било. Тя ще ми каже на мен! Умиране има, ама оставяне на алкохола няма! Като ми е кеф, като ми е вкусно, като ми е сладко и като ми е готино, ще си пия! Какво пък толкова, един път се мре!“. Това са вторите неща, които си казвам на 3-тата чаша.

Майстор съм в убеждаването.

Ако си съвестен по принцип, когато започнеш да лъжеш в живота си, съвестта ти се оттегля в летаргичен сън. Пийнал си и хоп: „Какво толкова се измъчвам?“ Когато разбрах, че пия, защото ми е хубаво да забравям, че имам съвест и дългове първо престанах да лъжа.

Да лъжа себе си.

Пия прекалено много. Превръщам се в злодей, какъвто не съм знаел, че мога да съм. Ставам зъл и заядлив. Децата са ми  свидетели на постоянни крясъци и викове, чупене и блъскане. Жена ми често ме заварва паднал пиян на стълбището или ме прибира, защото съм успял да стигна само до асансьора. Комшиите ме гледат снизходително и си шушукат подигравателно зад гърба ми. След като изтрезнея съжалявам, обещавам, че ще се променя. Плача, кълна се, срамувам се, презирам се.

Жена ми и децата ми се изнесоха.

Спрях да пия. Треперенето и сърцебиенето се появиха още на следващия ден. Малко след тях и повръщането. Потя се и виждам разни неща и разбирам, че съм алкохолик. Ето как получих своя отговор.

Тогава предпочитах да умра, ама не ми стискаше .

Казано под секрет, пиянството е тежка работа. Нищо хубаво няма в него. Когато си млад съществува една еуфория и измамна лекота. Но с възрастта онзи магически ефект от алкохола  изчезва и на смяна идва тежестта на битието. Пийнал си и като че ли тежестта изчезва. Добавяш още и още, за да се задържиш по средата между щастието и нещастието.

Не можех, а и не исках да се погледна в огледалото.

Там, където има пиянство и където има отвращение към пияницата, там няма любов. Какво е алкохолът? Той е подмяна на радостта.

Животът ми стана все по-„интересен” и по-„интересен” или иначе казано – АД. Всички го виждат. Причините поради, които аз смятам, че не съм алкохолик издават, че съм такъв. Постоянно променям настроенията си, както и интересите си. Създавам хаос около себе си в стремежа си да има пълен ред. Затварям се сам със себе си и се крия. Имам бели петна и често ми липсва, какъвто и да е спомен за това какво съм правил. Страхувам се и се ужасявам от това да извърша, каквото и да е без да съм пил поне малко. Тъжен съм.

Аз започнах да пия, за да се веселя, после живеех, за да пия, а сега пия, за да мога да живея.

Имам две прекрасни дечица, които рядко виждам,защото съм зает с пиенето. Напивам се до безсъзнание. Вечерите обикновено ми се губят. Нямам никакви спомени. Сутрин се будя и по мен има кръв. Падал съм явно. Лазил съм. Ставам и действам като робот-измивам се, преобличам се и отивам на работа. И започвам да пия.

И така всеки ден.

Разбих семейството си. Загубих приятелите си. Пропаднах в работата си. Унищожих себе си. И го виждам чак сега. Сега се замислям над нещата и се обръщам към себе си. Гледам се и мога да си кажа:

Здравей, Аз съм алкохолик.

Автор: Емилия Сотировa

„Из писмото на една анорексия-художествена измислица от реалния живот.“ (VII)

„Из писмото на един наркоман-художествена измислица от реалния живот.“ (VI)

„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“ (V)

„Из писмото на един обсесивно-компулсивен човек-художествена измислица от реалния живот.“ (IV)

„Из писмото на един шизофреник- художествена измислица от реалния живот“ (II)

„Из писмото на един самоубиец-художествена измислица от реалния живот“ (I)

Психологичен кабинет S.O.V.A. (Suggest opportunity to view the answers/SOtiroVA)

Подобни постове:

Leave a Comment