Статии

„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“(V)

На 25 съм, когато за първи път получавам паническа атака. Тогава не знам, че е това. Лекарите споменават нещо в този дух.

Близките ми не знаят реално какво ми се случва. Чувал съм ги на няколко пъти да ми казват да си отвличам вниманието, да се разсейвам, да не се поддавам на мрачни мисли.

Все е едно е толкова лесно.

Аз и не искам да притеснявам никого със себе си. Макар, че всяка вечер проверявам ключа от входната врата дали е на мястото си, да не би да не мога да отключа, защото по никакъв начин не мога да убедя близките си колко е опасна желязната врата и как трябва да стои отключена, в случай, че стане земетресение и касата на вратата се размести и ако си заключил си оставаш като в капан. Казаха го по новините веднъж.

От 3 години живея в затвора на страха.

Аз не искам да прекарам целия си живот като затворник. Не искам доживотна присъда. Не искам, когато ходя на кино задължително да питам на касата дали вратите в киното се заключват, за да знам дали мога да изляза, когато поискам. Не искам да се страхувам от света. Не искам да се страувам от живота.

Искам да ЖИВЕЯ.

Стоя си на работното място на бюрото и изведнъж ме облива студено и топло. Прималява ми, замъглява ми се пред очите, тялото и главата ми се затоплят. Стряскам се и хуквам към тоалетната. Не ми е ясно защо точно натам. Уплашен съм. Виждам един колега и виквам: „Закарай ме до болницата.“

Това беше първия път.

Напрежението ме залива, появява се топка в гърлото ми и изтръпвам. Едно странно усещане на безтегловност ме обвзема и сякаш светът около мен е някак си чужд и далечен. Всичко губи смисъл. Така е всеки път от тогава.

Имам си колекция от телесни симптоми и винаги навсякъде си ги нося с мен.

Изпотяване, сърцебиене, гадене, липса на апетит, световъртеж, силно главоболие, умора, сънливост. Плюс едно странно раздвояване на мисли и лутане като полудяване.

Преживявам тотален и неописуем ужас.

Уморих се от това си състояние. Трудно ставам и трудно тръгвам на работа. Поне по няколко пъти на ден се виждам проснат на земята, заобиколен от хора и медицински персонал.

И се питам – цял живот ли ще идва и ще си заминава?

„То си зависи от човека, трябва да си внушаваш, че си здрав“ и неща в този дух. Нормалните, философски, сякаш заучени фрази минават за съвети. А, то не опира до това само да се стегнеш, то е нещо, което идва от нищото, необяснимо.

Агонизираш, докато отмине и това е.

Снощи осъзнах реално, че съм много щастлив човек всъщност. Имам прекрасно семейство. Живи и здрави сме всички. Обаче, отиваме всички на море и аз започвам да се панирам как някой ще се удави във водата. В крайна сметка става така, че докато другите се забавляват, аз следя строго дали някой няма да пребледнее и да се озове на земята.

Страхувам се да оставам сам вкъщи, страхувам се и да излизам навън.

Ходя като подплашен заек, докато хората си вървят съвсем спокойно по улицата.
И се чудя на акъла на всички, които поемат ненужни рискове, като например да излязат сам сами – ами ако им прилошее?!!!

Наскоро трябваше да изляза по работа. Започвам да се отдалечавам от дома си. Непрестанно си мисля, че това е лудост, че ей сега ще припадна и ще умра. Вие ми се свят и затварям очи на моменти. Имам лекарства в джоба си, но твърдо съм решил да не посягам към тях.

Направих още няколко крачки, обърнах се и се прибрах.

Ето аз признавам реалността, че се страхувам и  преживявам паник атака. Аз признавам просто, че се страхувам, а не, че съм в опасност. Мисълта, че съм в опасност е просто друг симптом на паниката. Ето аз приемам факта, че се страхувам в този момент. Аз няма да се боря с това чувство. Аз приемам, доколкото мога, че се страхувам по същия начин, както приемам главоболието. Аз не обичам главоболието, но не си блъскам главата в стената в усилие да се отърва от него, защото това прави нещата още по-лоши.

ПРИЗНАВАМ И ПРИЕМАМ

Всичко започна от тук, когато реших да изляза от затвора си.

Автор: Емилия Сотирова

„Из писмото на една анорексия-художествена измислица от реалния живот.“ (VII)

„Из писмото на един наркоман-художествена измислица от реалния живот.“ (VI)

„Из писмото на един обсесивно-компулсивен човек-художествена измислица от реалния живот.“ (IV)

„Из писмото на един алкохолик-художествена измислица от реалния живот.“ (III)

„Из писмото на един шизофреник- художествена измислица от реалния живот“ (II)

„Из писмото на един самоубиец-художествена измислица от реалния живот“ (I)

Психологичен кабинет S.O.V.A. (Suggest opportunity to view the answers/SOtiroVA)

Подобни постове:

One Thought to “„Из писмото на човека с паник-атаките-художествена измислица от реалния живот.“(V)”

Leave a Comment