Статии

Интелигентната защита

Колко нощи си се въртял буден в леглото, заради някой хаплив и злобен коментар, на който не си могъл да отговориш – продавачката ти се е троснала, само защото си искал да я попиташ нещо, а може би далечен братовчед за пореден път те занася подигравателно или колега те е провокирал с глупавата си забележка. И колкото повече въртиш отровния сценарий в главата, толкова повече ти се иска „да се ритнеш”, защото не си се сетил или не си посмял да сложиш на място нахалника. Много по-късно, когато всичко е минало ти хрумват блестящите отговори. И ето те – въртиш се в леглото, а в главата ти се „вихрят” думите, с които си можел да отвърнеш.

Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре – този сценарий се е случвал почти на всеки на възраст над 10 години. А причината, че не си направил, каквото е трябвало е в това, че не си спрял, не си се огледал, не си се ослушал.

Основното правило за пресичане на улицата е основно правило и при вербалната самозащита:

Първо, спираш и оценяваш ситуацията, защото не е нужно да влизаш на сляпо във вербалния трафик. После оглеждаш човека срещу себе си – езика на тялото му, дистанцията, на която е, мимиката на лицето, жестовете, позициите на ръцете и краката. Сега си готов и да слушаш това, което той казва и как го казва.

Отношенията между хората представляват сложен процес, той може да носи радост, а може и да предизвиква много негативни емоции.

Могат да се отделят два типа взаимоотношения, присъщи на човек в процеса на комуникация:

Освобождаване на енергия:

Колкото са повече емоциите, жестовете и пр., които използваш в общуването, толкова е повече енергията или силата на твоите действия и изказвания. Например, може би си спомняш момент, когато си се опитвал да докажеш нещо на някого, който не е съгласен с теб. Ти нервничиш, палиш се, твоите жестове стават все по-широки, накланяш се към другия човек. Насочваш цялата си психическа енергия по посока на събеседника.

Провокиране на освобождаване на енергия:

Ние привличаме вниманието, емоциите и мислите на другите хора. Караме ги да мислят за себе си. Нека отново видим примера със спора. Сега си представи, че някой на тебе се опитва да докаже нещо, а ти не си съгласен. Твоят опонент започва да се пали, а ти стоиш зад своето, така както и ти е нужно. Изкарваш човека от емоционално равновесие,  изваждаш го от удобното му състояние и  го провокираш за голям разход на енергия.

И така, какво е това психологическа атака? Как се осъществява, на какви нива се случва?

Психологическата атака е бързо, решително или неочаквано настъпление, чиято задача е да изведе човека от равновесие, да нанесе психологическа болка, да разруши представата му за света. За да се случи това е достатъчно да освободиш или да погълнеш такова количество енергия, което превишава запаса от енергия на жертвата. Психологическата атака може да бъде незабелязана, като се скрива зад дружески разговор или доброжелателни отношения.

Как да разберем, че ни атакуват:

  1. Усещане на психологически дискомфорт ( паника, нервност и пр.)
  2. Поява на усещане, че с нещо на някого сте длъжни.

В последно време, двойните стандарти, толерантност от една страна и правото на човек да се себеизрази, от друга, определят нееднозначното отношение на хората към агресивността.

Много е сложно да се намери тънката граница между агресията като самозащита и умишленото нанасяне на телесни повреди. Кога жертвата се превръща в агресор и обратно.

Проблемът е в това, че днес не само, че може, но и е модно в някаква степен да бъдеш агресивен. Агресивният човек се представя като мъжествен, смел, успешен, уверен в себе си, а мекотата и пацифизмът са за слабите.

Но да се говори за това, че агресията е правилна тактика и добър модел на поведение в обществото е еднозначно невярно и опасно за самото общество

Докато светът е устроен така, че мирът никога не е достатъчен, е нужно агресорът да се учи да регулира своето психическо състояние и да управлява настроенията и емоциите си, а човекът, подложен на агресия – да се защитава или навреме да прекрати подобно отношение.

На всеки му се е случвало както да е вербално агресивен, така и да чува това по свой адрес. Не е възможно напълно да се защитим от вербалната агресия. Дори и да се заобиколим само с доброжелателни и културни хора, няма гаранция, че случаен, лошо възпитан човек на улицата няма да те оскърби или да ти се изсмее в лицето.

Принципът заложен в интелигентната защита е от айкидото „При айкидото няма нападения. Това бойно изкуство по принцип е отбранително и не включва намерение за битка. Затова няма разработени стратегии за нападение. Айкидото замества силата на тялото с чувствителност, а бруталността и агресията с елегантност.”

Андре Протин

Най-добрата защита от вербалната агресия е да не й отговаряш, да не реагираш! Но това несъмнено е много трудно. Обидните думи винаги нараняват. Затова е нужно да се научиш не просто да мълчиш, сдържайки се, да търпиш, за да не отвърнеш на удара, докато някой ти крещи или те „залива с помия”, а да не придаваш значение на това:

Но как да направиш това?

  • Като намалиш важността на ставащото дотолкова, че думите да не нараняват;
  • Да видиш позитивите в случващото се, да успееш да се посмееш над ситуацията и този, който те обижда;
  • Да осъзнаваш негативните чувства, възникващи в отговор на агресията и да мислиш за тях като контролирани от разума;
  • Съвсем по човешки да съчувстваш на агресора, като нещастен човек, на когото най-много от всичко не му достига любов. Може би самият него скоро са обидили и сега той просто си излива гнева?

Повечето агресивни възрастни в детството са били слаби и раними, на тях много им се е искало, но не им е достигала любов, грижа, нежност. Жестоки стават хора, които от детството имат комплекс за непълноценност и са израстнали в неблагополучни или непълни семейства.

Нападателите обичат хора, които не са сигурни в себе си. Този, който атакува другите, в повечето случаи не желае да се бие, а само да победи, по възможност без самият той да бъде засегнат. Затова той се нуждае от лесна жертва. А лесните жертви, лесно се разпознават. Такива хора:

  • Изглеждат затворени
  • Стоят или седят присвити и прегърбени.
  • Склонни са да свиват глава между раменете.
  • Отбягват чужди погледи.
  • Усмихват се често, сякаш да умилостивят събеседника.
  • Стараят се да заемат малко място. Ръцете и краката са прибрани до тялото.

На такива хора:

  • Трудно се отдава да поставят граници на другите и да си отстояват правата.
  • Често избягват всякакви конфликти.
  • Обръщат повече внимание на другите и техните нужди и позволяват да бъдат отклонявани от своите първоначални цели.
  • Придържат се предимно към ролята на учтивия, любезния и милия човек.
  • Чувстват се виновни, ако се случи да кажат „не”, което по принцип трудно казват.
  • Много често им е трудно да приключат контакт, който им е неприятен.
  • Тези хора са склонни непрекъснато да се извиняват и да се подценяват.

Увереното поведение може да се тренира и това не е чак толкова трудно:

  • Не се старайте да изглеждате по-малки или по-слаби, отколкото ст. Изправете гърба, разтворете раменете, вдигнете главата.
  • Гледайте вашия събеседник спокойно и уверено в очите, особено ако ситуацията стане деликатна или неприятна.
  • Бъдете любезни, без да сервилничите. Не се усмихвайте виновно.
  • Дори и тогава, когато другите не проявяват разбиране. ясно и точно какво искате и какво не искате. Кажете го с кратки прости изречения, без увъртания и заобикалки.
  • Не молете за разбиране. Имате право на ваши желания и на вашето „не”

  И така. Как да победиш без да се биеш. Какво можеш да направиш?

  1. Да не отговаряш на агресията. Просто в отговор да замълчиш. Да отговаряш само тогава, когато си сигурен, че обмисленият ти отговор ще бъде чут. Агресорът очаква в отговор словесно нападение, затова не е нужно да оправдаваш неговото очакване. Чрез ингорирането разваляш цялото представление, в което той е искал да блесне.

Именно този метод използва несъзнателно мъжът, който в отговор на упрека на жена си си „завира” носа във вестника или в телевизора.

Методът на дистанциране се препоръчва в качеството си на метод на енергийна защита. На енергийно ниво това изглежда като опит да се заградиш със защитна стена, като така не пропускаш до себе си енергията на агресията.

Недостатък на метода: Като запазим дистанция или игнорираме, ние започваме да играем играта „ чии нерви са по-здрави”. Тази защита издържа до тогава, докато атакуваният има енергия, освен това тя е пасивна и позволява на агресора да прегрупира силите и да намери по-добър способ за атака.

  1. Ясно и спокойно „Стоп!”. Можеш да кажеш: „ Почакай. Стой. Ти се ядосваш. Аз ще продължа да общувам с теб, когато чуя в думите ти уважително отношение към мен.” Тези думи могат да бъдат придружени от жеста „Стоп!”
  2. Да се видиш отстрани. Хубаво би било, ако наоколо има голямо огледало или отразяваща повърхност, тогава няма да се налага да включваш фантазията си. Гледайки се в огледалото, ще можеш по-добре да контролираш емоциите си (нали ще ги виждаш на лицето си) и да гледаш на ситуацията като страничен наблюдател.
  3. Да се съгласяваш с агресора. Това е най-неочакваната реакция от всички възможни. Да кажеш: „Да, ти си прав. Аз съм лош човек и си го зная. Ти несъмнено си по-добър от мен.” Съгласяването няма да помогне да се разреши конфликта, но то може да спре потока от обиди.
  4. Да реагираш нестандартно. Този метод е уместен за случаите, когато агресорът е свикнал да вижда една и съща реакция и я очаква, за да продължи с нападението. С необичайното поведение той ще бъде обезкуражен.

Цялото наше общуване се базира на това, че казаното има смисъл. Затова мозъкът ни се занимава вечно с търсене на значението. Винаги, когато някой ни каже нещо, мозъкът ни автоматично търси смисъла на думите и ние се доверяваме на 100% на автоматичността на мисловния процес. Това можем да използваме и да отбием психологическата атака. Да кажем нещо, което няма смисъл, например като отвърнем на дадена нападка с поговорка, ама такава, която изобщо е „ни в клин, ни в ръкав”.

Например:

-” Колко си глупав, нищо не можеш да направиш като хората.”

– „Ами, както се казва:”Рано пиле, рано пее.”

  1. Метод на психологическата амортизация.

В момента на психологическата агресия, атакуващият нарушава енергийната си цялост. Същността на този метод се състои в това да се отговори на агресора по посока на този център, който е най-отслабен вследствие на атаката, и така да се разруши енергийната цялост на атаката.

Пример:

-„ Иванова, ти си на всяко гърне похлупак.”

-„Да, като се замисля – аз наистина съм на всяко гърне похлупак.”

Много агресивни личности се водят от правилото: „Най-добрата защита е нападението”, „Който е силен, той е прав”, „Трябва да си извоюваш мястото под слънцето” и пр. Опасявайки се, че ще забележат техните слабости, страха, необразоваността, някой недостатък, искайки да изглеждат добре, по-силни или просто поради неувереност в себе си, агресивните личности разрушават хармонията и правилата в отношенията.

Всъщност всичко е точно обратното: агресията е слабост, а силата е в това да можеш да признаваш своите слабости, да виждаш възможностите за развитие, да разбираш, че другият човек с нищо не е по-добър или по-лош и да влизаш в контакт с него като с равен.

Автор: Светлана Сотирова

Източници:
The Complete Idiot’s Guide to Verbal Self Defense by Lillian Glass
http://sam-sebe-psycholog.ru/articles/verbalnaya-agressiya-i-psihologicheskoe-davlenie-kak-dat-otpor-hamu-ili-manipulyatoru
Judo with Words: An Intelligent Way to Counter Verbal Attacks
by Barbara Berckhan

Подобни постове:

Leave a Comment