Статии

Имам един съвет – психология на съветването

„- Здравей, искам да те попитам нещо.

– Съвет ли искаш или консултация?

 – А каква е разликата?

– Съветът е безплатен, а консултацията се заплаща.

– Е, значи съвет, разбира се.

 – Моят съвет е – запиши си час за консултация!“

Кой никога не е търсил съвет? Кой никога не е давал или получавал такъв?

Накратко, съветването съществува навсякъде и се е превърнало в познато явление. Съветването безспорно е една от най-старите дейности в света и е съществувало навсякъде в много различни форми: религиозни, духовни, кралски и много други.

Съвет: мнение, на някой, който ви казва какво трябва да направите или как трябва да действате в определена ситуация.

Съветът е форма на свързване на лични или институционални мнения, системи от убеждения, ценности, препоръки или насоки за определени ситуации, предавани в някакъв контекст на друг човек, група или страна, често предлагани като ръководство за действие и / или поведение.

Казано по-просто, съветът съдържа мнение за това, което може да се мисли, казва или да се направи по определен начин, за да се реши проблем, да се вземе решение или да се управлява ситуация.

Видове съвети: основно са потърсени и непотърсени. И от това какъв вид съвет сте получили, зависи дали ще имате полза от него, или ще ви постави в ситуация на риск.

И сега терминът „съветване“ е наистина известно понятие, но какво всъщност представлява то?

Проучване на специалисти и психолози е установило, че даването на съвети повишава усещането за власт. Всъщност даването на съвети може да ви накара да се почувствате така сякаш превъзхождате другите, което ви помага да се чувствате по-мощни и сигурни. И ако идеята за по-голяма мощност ви привлича или имате нужда да се чувствате по този начин е много вероятно да търсите всевъзможни причини и възможности да казвате на другите какво да правят или иначе казано – да ги съветвате.

Разбира се, в обратния вариант – когато сме в позицията да получаваме съвет, това би ни вкарало в обувките на некомтентеност и неспособност. И, ако често сме в ситуация, в която някой ни дава непоискани съвети или имаме „късмета“ да имаме близък или роднина, който ни дава съвети редовно – то шансовете да успеем да съхраним своята умереност и стабилност са доста малки, тъй като непрекъснато ще бъдем „бомбандирани“ с посланието „ти не знаеш, нека аз ти кажа“. Освен, ако нямаме добре изградени граници, разбира се.

Кой на кого дава непоискани съвети?

Някои хора проявяват по-голям интерес към това да се занимават с вашия живот и да се опитват да решават вашите проблеми, отколкото да се справят със собствените си. Какво всъщност е посланието, което отправят тези самоназначени съветници, според вас?

Изглежда, че тези „хронични съветници“, даващи „безвъзмездни и непоискани съвети“, имат силна нужда да докажат на себе си, че те биха могли да се справят с вашите трудности по-добре от вас. И също така, че дълбочината и широчината на тяхната интелигентност, знания и разбиране превъзхождат вашите собствени умения и ресурси. Такова поведение намеква за човек, чието его изисква непрекъснато уверение, че е изключително – че някак си е от по-висок „ранг“- тогава се питаме този, който получава съвета на какво място в йерархията е?

Каква е  ползата от съветването?

Разбира се, за да съществува от толкова хиляди години съветването има своите важни стойности. За полза от съветването можем да говорим само и единствено, когато съветът е бил поискан и най-вече е бил поискан от специалист по съответната тема, за която се касае конкретния търсен съвет. Ако не са спазени тези две условия – да е потърсен и да е от специалист – съществува огромен риск да попаднем на „власт търсещите съветници“ и това да ни накара да се почувстваме в още по-голяма безизходица и некомтенетност.

Из форум (перифразирано):

Потребител: Моля за съвет. Дъщеря ми е на 12г. и от няколко дена се държи странно. Почти не спи вечер, отказва да се храни, много често си мие ръцете, но пък едва мога да я накарам да се изкъпе. Това нормално ли е за възрастта й?

Потребител2: Това е от пубертетът, ще и мине. Моят съвет е да и давате повече течности и да й спрете сладкото. Може да е някакъв хормонален проблем.

Виждаме, че условие едно е спазено: съветът е потърсен, но условие две – да е бъде отправен към специалист, не е. Какъв може да е резултатът и последиците от този съвет?

Съветът е отговорност към другия, точно затова е важно да се дава и взима само от специалисти.

Също така е много важно да правим разлика между различните понятия и да сме с ясното съзнание кое от тези неща ще ни свърши най-добра работа в конретната ситуация, или иначе казано дали имаме нужда от:  съвет, мнение, обратна връзка, напътствие, указание, консултация, терапия или препоръка.

Няма общи правила, и никой на никого не може да дава някакъв общ съвет. – Жак Дерида

И още

Няма нищо по-лесно от това да дадеш глупав съвет. – Николай Гарин

Автор: Емилия Сотирова- психолог, семеен консултант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment