Рубрика: Въпросът и Психолозите – 1 въпрос, 4 отговора

Въпросът днес:

Има ли мотивация „по принцип“?

Светлана Сотирова

Мисля, че на този въпрос мога да отговоря така – и да и не. Ако в ежедневния живот често използваме това понятие, за да опишем „Защо човек прави нещо“, мотивацията е онази част от нас, която ни кара да действаме по един или друг начин – да си налеем чаша вода, защото сме жадни или да четем книга, за да придобием повече знание.

И в този смисъл, ако става дума за нуждите, които трябва да задоволяваме, за да оцеляваме физически – храна, вода и сън, то тази мотивация е по принцип – винаги я има.

Изследователите на тази наша част вярват, че корените на мотивацията са в основния импулс да се чувстваме добре – като минимизираме болката и увеличаваме удоволствието. Има различни теории в опит да се разбере и опише мотивицията.

И да, има външни фактори, които ни мотивират да предприемаме някакви поведения – пари, награди, слава, власт. И вътрешни фактори – личните ни предизвикателства, чието преодоляване ни носи вътрешна удовлетвореност.

В този смисъл, няма мотивация „по принцип“, а тя зависи от фактори в нас или извън нас. Лично аз предпочитам да си случвам живота, а не да чакам той да ми се случва и повече разчитам на вътрешната си мотивация, за която се грижа, като правя неща, които ми дават чувство на удовлетвореност.

Теодора Йорданова

Мотивацията е изключително абстрактно понятие. Дефиницията за мотивация обикновено звучи като “движещата сила към постигането на определени цели”, но какво всъщност стои зад нея? Какво задвижва тази сила, за да постигаме целите си? А къде всъщност е границата? Кой определя колко мотивиран е някой и според какво се измерва мотивацията? На кого колко мотивация му стига, за да предприеме действие, и има ли други фактори, които да влияят на резултата? 

Понякога казваме “нямам мотивация да стана от леглото”, но всъщност имаме ли желание да го направим? Ако имаме желание, имаме ли причини да го направим? А тези причини достатъчни ли са ни? Понякога имаме и двете, но отново това ставане от леглото не се случва. Понякога сме мотивирани да направим първата крачка към промяната, но сме в търсене на собствените си ресурси, които да ни помогнат по пътя… 

Толкова много въпроси, за които сякаш често си затваряме очите, търсейки отговор на по-достъпни такива, за които отговорът “нямам мотивация”, е по-удобен. И често търсим лекарство за мотивация – книга, семинар, 5-дневно предизвикателство или вдъхновяващ цитат, които се превръщат много бързо в лекарства против. Може би, ако спрем да търсим мотивация, а вместо това подхождаме с любопитство към себе си и търсим причините за собствените си желания, стремежи, ценности, изследваме реакциите си и ситуациите, в които се намираме, ще сме крачка по-близо до представата за мотивирани хора.

Има ли мотивация изобщо?
Ако мотивация НЯМА, но я търсите, ще я намерите с отговорите на много въпроси към себе си. 

Ако я ИМА, нека я има.

Росица Славова

Няма мотивация „по принцип“, както няма и поведение без причина. Ние винаги действаме или бездействаме по отношение на нещо-някакъв стимул или събитие от външната среда или от вътрешния ни свят.

Мотивацията е насочена към желан от нас резултат – да получим удоволствие/удовлетворение или да избегнем неудоволствие/неудовлетворение. Тя е в пряка връзка с емоциите ни и с това какъв смисъл придаваме на случващото се – колко лично ни засяга.

Трудността е, че не винаги успяваме да разберем какво е това, което ни задвижва. Нашите подбудите могат да изглеждат ясни и логични, но на едно по-дълбоко ниво да има някакво неудовлетворено желание, което иска да бъде разпознато и задоволено. Така че, опознавайки се по-добре ще можем по-точно да си отговаряме на въпрос „Защо искам това?“ и след това да изобретим начина как да го направим.

Емилия Сотирова

Мотивация не може да съществува без контекст. Тя не е нещо извън нас, което просто можем да си вземем или да намерим. Рабтата с мотивацията прилича малко на онази картинка за щастието:“Къде го намери“ – „Ами, всъщност, си го направих сам.“

Та една от съставките, необходими, за да си направим сами мотивация е да въведем контекста – за какво ни е тази мотивация? Защото, за да впрегнем вътрешната си енергия и сила е важно да знаем в каква посока ще я използваме.

Следователно ни е необходима и конкретна цел, спрямо която да използваме своята мотивация. Защо това е важно? Защото веднъж „създадена“, нашата мотивация става наш инструмнент, а както всеки инструмент – трябва да се използва по предназначение. Например не можем да използваме чук, за да завием винт, нали така? А, ако имаме отвертка, но не знаем за какво се използва, какво ще правим с нея? – по вероятно е да не я използваме за нищо.

Същото се случва и с нашата мотивация – ако не знаем за какво ни е и с каква цел искаме да си послужим с нея – тя спира да е активна, защото няма мотивация „по принцип“.

Важно е да знаем как да си създаваме мотивация, но още по-важно е да знаем какво да правим с нея.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *