Статии

ХАРИЗМАТА – НАЧИН НА УПОТРЕБА-психология на харизмата

„…. когато той влезе в стаята, сякаш изпълва цялото пространство с присъствието си. Той знае как да води хората, защото има способността да им влияе. В същото време ги кара да се чувстват комфортно, усмихва се и може да се разбира с всекиго….“

Зашеметяващ външен вид, коефициент на интелигентност до небесата, остроумен шегаджия? Не, не и не. Харизмата е като аура на личността, която привлича хората и задържа вниманието им.  Тя е толкова магнетична, колкото и неуловима, трудно можеш да устоиш на силата й, но и трудно можеш да я прецизираш.

Изразът „ Той има харизма“ означава, че човекът прави на околните силно впечатление, те се поддават на неговото обаяние и са готови да го следват.

Понятието „ харизма“ има своето начало в древногръцката митология – означава да привличаш към себе си вниманието, „божи дар“. А харитите – това са древногръцките богини на красотата, грацията и изяществото.

От гледна точка на психологията харизмата е съчетание между вътрешни психологически качества и външни поведенчески навици и умения, позволяващи да се оказва влияние върху хората. Такива като увереност в себе си, воля, настойчивост, целеустременост, комуникативност, красноречие, способност да въодушавява и мотивира околните, в това число собственият пример, умение да поставя пред себе си и другите правилните цели и да ги постига и много други.

От десетилетия социолози и психолози се опитват да разгадаят същността на мистериозното явление. И като че ли са достигнали до една по-цялостна картина за това как и защо работи харизмата и може ли да я ползваме за наша употреба.

Всеки си има свое и различно разбиране за това какво е харизма, но вероятно  едно е общото, че това е качество, което отваря врати и този, който го притежава постига, каквото иска. Някои хора просто излъчват харизма, чар в действие, който кара другите да се обръщат след тях.  И никак не е изненада, че купищата изследвания показват, че харизматичните хора са по-успешни, приемат се за по-ефективни и по-привлекателни. Изглежда, че животът на харизматичните хора е по-лесен и интересен. : те имат повече възможности, печелят добри пари, лесно излитат по кариерната стълбица и са по-устойчиви на стрес.

Добрата новина е, че въпреки общоприетия мит, че харизмата е дар, с който някои хора се раждат, а другите трябва да живеят някакси без него, харизмата е нещо, което може да се научи и да се развива.  

Смята се, че харизмата е „дадена“  (или не съвсем) на човека от природата. Въпреки това, някои харизматични черти и умения могат да се развият чрез целенасочени усилия (до определени граници, обуславяни от вродения набор от качества)

И как може да се „ учим“ на харизма. Ето какво казват изследователите на този феномен:

1. Научете се как да предразполагате другите да ви се доверяват  и да се свързват с вас.

Когато хората ни вярват, те са отворени  да бъдат убеждавани, когато хора са свързани с нас, те са лоялни.  Като човешки същества ние сме проектирани с една  много важна  потребност – чувството за  безопасност . Харизматичните хора ни карат да се чувстваме в безопасност и да сваляме гарда, когато сме с тях.

Но как  се печели доверие?

Една простичка промяна в перспективата може да  накара другият да премине от неутрално отношение към нас до пълно одобрение. Всичко, което трябва да  направим е да виждаме  под повърхността – да си представим неговия произход, страховете му, какво го тревожи, какво го кара да плаче. Погледнете в очите му и вижте чувствата зад думите му. Така другият ще има усещането, че е видян. А когато се почувства видян, той по-лесно се доверява и се чувства свързан .

Няма нужда да споделяте своите истории или неща за себе си, за да направите връзка с другия. Това в много голяма степен е  мит. Всъщност хората често се „застъпват“. Когато някой разкаже своя важна история, слушателят споделя, че нещо подобно му се е случило.

Най-ефективният начин за свързване е като следваме правилото 80/20. Като 80% за другите, 20% за себе си. Все пак не случайно имаме една уста и две уши.

Няма скучни хора. Хората са като айсберг и невидимата част е по-голяма от тази на повърхността. Тихият човек в ъгъла има най-много да каже. Всичко, което трябва да направим е да попитаме. Всеки има невероятна история в себе си. Всичко, което трябва да направим, е да слушаме .Всичко, което трябва да направим, е да се интересуваме. И това е част от харизмата.

   2. Как говори харизматичният човек.

Силата на думите е безценна. Харизматичните хора говорят различно, не само слушат повече и говорят по-малко, но когато отговарят на някого го правят осъзнато. Първо отговарят с изражението на лицето, след това правят пауза, след това говорят. Колкото по-малко думи използват, толкова по-добре. Най-лесният начин да говорите по-малко и да слушате повече е като задавате  въпроси за изясняване. Така не само ще разберете повече по темата, но и ще укрепите свързването с другия. Когато човек говори повече, учи по-малко.

Интонацията е низходяща, така мнението  звучи не като въпрос, а като факт. 

Дори по-въздействащи от думите са невербалните сигнали. Тъй като толкова много от начина, по който оценяваме другия, се случва несъзнателно, определени поведения автоматично помагат на хората да бъдат харизматични. Първо, усмивка. Усмихвайте се много. Стана дума за безопасността, усмивката е един от начините, по който хората общуват безопасно.  Но нека усмивката да е автентична, тъй като микроизраженията ни веднага ще покажат, ако сме фалшиви.

Позата също е важна. 

Стойте в отворена позиция, ръцете извън джобовете и пред тялото. И трето, направете директен контакт с очите. Това е от съществено значение. Изследвания показват, че ако гледаме в очите на другия дори за няколко секунди, това ще увеличи взаимното привличане веднага. Ако мислим за другия като за стар приятел, това ще намали различията в ролите, независимо дали говорим с някого, за когото вярваме, че е на по-висока позиция от нас. Ключът към това да сме харизматични е да сме равни на игралното поле.

3. Харизмата не означава да си перфектен.

 Често срещано погрешно схващане е, че  харизматичните хора са перфектни. Че харизмата им идва от техните  умения на високо ниво, по-висок от средния доход или добър външен вид. Но това изобщо не е така! Какво казва науката:

Психологът Ричард Уайсман провежда проучване, при което две актриси продават блендер в мол.

Актриса №1 има перфектна презентация и прави безупречно пюре. Актриса №2 има страхотна презентация, но „случайно“ забравя да затегне капака и смутито се разлива върху нея.

Актриса №2, „непохватната“ жена, е оценена като по-приятна. Уайсман установява, че нейната уязвимост я очовечава и затова увеличава влиянието й върху публиката. Този ефект на уязвимост се потвърждава  отново и отново в изследванията. Когато признаем за слабост, другите се свързват с нас и ни смятат за по-приятни. Така, че, да прегърнем несъвършенствата си. Истинската харизма идва от автентичността, уязвимостта и честността.

4. Не клюкарствайте.

Има един интересен феномен – когато говорим лоши неща за някого, хората, които ни слушат  несъзнателно свързват тези черти с нас самите. Ако искате да сте харизматични, недейте да злословите – никога и срещу никого. Ако непременно искате да говорите за някого – изберете си някой, когото може да хвалите.

Рецепта за харизма:

Според д-р Ronald Riggio професор по лидерство и организационна психология в колежа Claremont McKenna, харизмата има три съставки.  

Те са изразителност/ експресивност (умение да изразяваш чувствата си) ; контрол (способността за фина настройка на личността , за да пасне на настроението и „социалния грим“ на всяка група); и чувствителност (това е дарът да можеш да слушаш и да „влизаш“  в умовете на хората).

Изследователите  се опитват да намерят начини тези три черти да бъдат емпирично измерени, до голяма степен въз основа на несъзнателните жестове и микроизражения, които всички правим. Ако стилът на говорене е бърз, но спокоен и плавен, без дълги паузи, ако кимате с глава, когато другият човек говори, имате контакт с очите, усмихвате се и използвате всички онези мхм-аха междуметия, които показват, че слушате и отдавате значение на това, което чувате е твърде вероятно да влезете в режим „Харизма“.

С други думи, не е само това, което казваш, но и как го казваш.

 „Истински харизматичните хора са автентични“, казва Хауърд С. Фридман, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд, който разработва често цитирана мярка за харизма, наречена тест за афективна комуникация или ACT.

„Харизматичният човек истински харесва и се интересува от другите хора“, добавя Riggio „Трудно може да се фалшифицира емоционалният компонент в това – или се свързвате с  емоциите на други хора, или не го правите.“

Автор: Светлана Сотирова – психолог

Източници:

THE PSYCHOLOGY OF CHARISMA & WHY IT MATTERS  by Jennifer Johnston-Jones, Ph.D.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter


Подобни постове:

Leave a Comment