Продължете към съдържанието

ГРАНИЦИ – психологическа статия

Помислете за значението на думата „граници”.

В ежедневието си използваме често думата „граници”, за да обозначим определени обекти, явления или като метафора на наше вътрешно преживяване – пр. „Това минава всякакви граници (на тръпението ми, на възможностите ми и др.)”

Какви са вашите асоциации, когато чуете думата „граници“? – граници на държавa; територия; разделителна линия; лимит; предел; ограничения; предпазна стена или нещо друго?

Защо ни е необходимо да имаме такова понятие, с което сякаш поставяме преграда – физически или мисловно? Какво е това, което защитаваме, пазим, отблъскваме или пропускаме през границите?

Ако погледнем на себе си като индивиди как бихме се описали? Кои сме ние? Какво имаме?

На първо място, ние имаме физическо тяло, което е уникално и неповторимо само по себе си. Нашето тяло съдържа вътрешни органи, които не се виждат под обвивката на кожата, мускулите, костите и черепа, но благодарение, на които това тяло функционира. Ако я няма външната обвивка на тялото ни, която да пази жизнено важните органи от неблагоприятно външно влияние ние няма да съществуваме. Следователно външната граница на нашето тяло пази нашия физически живот. И нарушването на тази външна граница носи риск за живота и здравето ни.

Освен физическо тяло обаче ние имаме и психика – нашата способност да отразяваме в съзнанието си субективни вътрешни преживявания като отговор на обективната външна действителност.

Това е нашият вътрешен свят, който не е видим за останалите. За вътрешния свят на другите съдим от тяхното изявление, реакция или поведение, проявено във връзка с някакъв външен или вътрешен фактор. Но това, че интрапсихичният ни свят не е видим  не означава, че не се нуждае от защита. Напротив!

Но какво точно пазим с нашите лични граници? – свободата и правото да имаме лично мнение, чувства, преживявания, мечти, стремежи, носейки отговорността за живота, здравето и благополучието си.

Усещането за силни лични граници ни носи вътрешна стабилност, сигурност, предвидимост и е в основата на доброто самочувствие.

Разбирането ни за нашите собствени граници ни помага да отстояваме себе си:

  • Личните граници ни помагат да отстояваме правото си на физическо и лично пространство.  Всеки от нас има свое собствено усещане за „близост – дистанция”, спрямо което определя разстоянието, до което позволява на другия да се приближи физически. И това разстояние се определя и варира в зависимост от: отношенията ни с другия (лични/делови/случайни) и от техния контекст (спокойно/конфликтно общуване), както и от местоположението ни – къде се намираме (на познато/непознато; лично/обществено място). Мястото, на което обичайно стоим, работим или си почиваме (вкъщи или на работа) и мястото, на което държим личните или сужебните си вещи, приемаме за наше лично пространство.

Как разбираме, че някой е доближил твърде много или е пресякъл физическите ни граници или личното ни пространство?

– Най-често изпитваме напрежение в тялото, желание да се отръпнем; да отблъснем другия или да го изгоним.

  • С личните си граници ние пазим и нашата уникална личност – нашите собствени ценности, убеждения, желания, вкусове.

През тези прегради обикновено пропускаме „нещата”, които са приемливи , желани от нас и ни носят удоволствие или полза.

Проникването през нашите граници без съгласие или разрешение се преживява като насилие и би следвало да активира нашите защитни системи, така че да прекратим нежеланото нашествие. Най-често се включва еволюционния механизъм „Бий се или бягай”, ние действаме и запазваме интегритета си.

За съжаление обаче, не винаги сме осъзнати за  нашето вътрешно преживяване за насилие и оставяме блокирани в някакво отричане/изтласкване на вътрешното си чувство. Или го осъзнаваме, но се страхуваме да реагираме открито и „гълтаме” нашата агресия, поради неспособност да я проявим навън.

Какви могат да са последиците от дезадаптивните поведения, които не ни помагат да защитим своите граници? Неспособността ни да „пазим” границите си  може да намери израз (в зависимост от  индивидуалната ни психодинамика) в най-различни „симтоми”. Например:

  • ниско самоуважение и ниска самооценката – ние се приемаме са слабохарактерни и безволеви хора, които не могат да влияят по никакъв начин на другите, които в нашите очи са много по-силни, смели и способни от нас;
  • депресивни чувства, загуба на смисъл, безнадежност;
  • фиксиране  в определена ролята –  на „жертва”на другите, на обстоятелствата, на съдбата; на „спасител” отдаден на мисията да помага на по-слабите и страдащите; на „агресор” нападащ постоянно другите с убеждението, че те са нарушители на неговите граници и др.;
  • преживяване на постоянна „тревожност” – като неможе да защитим ефективно собствените си граници, значи винаги може да ни се случи нещо много „лошо”;
  • соматизация – органът, който е пряко свързан с нашите външни граници е кожата, затова много често точно с нея реагираме – с някаква промяна във вида й, болест, сърбеж или обрив, когато не успяваме да опазим границите си;
  • сексуална дисфункция – с импотентността/фригидността поставяме граница на другия, която не може да поставим по друг начин.             

Границите на личността ни се формират непрекъснато, от раждането до зряла възраст.

По какъв начин? С опитът, който получаваме от взаимодействието си с външната среда и през взаимоотношенията си с другите. Влизайки в съприкосновение със заобикалящата ни среда ние научаваме кое е безопасно за нас и кое ни причинява болка и следва да се пазим от него или да го избягваме.

В детството ни , нашите родителите са призвани да поставят последователно и търпеливо външни граници на нашето поведение, за да ни научат да живеем безопасно, да изградим умения да се социализираме и да опознаваме собствените си желания, способности и възможности.

 Как се случва това? – Като ни налагат правила, забрани, поощрения и възможност да правим избори.

През сблъсъкът между нашите желания и желанията, и правилата на родителите, ние научаваме до къде ни е позволено да стигнем и разбираме за границите на другите. Но за здравословно изграждане на нашите границите в детството е нужен такъв стил на възпитание, в който отношението към нас е изпълнено с обич, топлина и уважение към нашата уникалност и липсва физическо и емоционално насилие.

Като в същото време няма колебание категорично да ни се отказват неща, които ни вредят или не носят полза, поощрява се нашата активност и самостоятелност и се ангажира личната ни отговорност.

И самите ни родители имат адекватно изградени граници. По този начин ние израстваме с добро познание затова какво искаме, от какво имаме нужда, какво харесваме и какво не, кое е добро за нас и кое е лошо.

За да бъдат истински полезни личните ни граници трябва да помагат за най-добрата ни адаптация като оставаме/ставаме способни за необходимите изменения.

Какво се случва, ако вместо гъвкави граници сме си изградили много пропускливи (отворени) или много твърди (ригидни) граници?

При твърде отворени граници позволяваме силно външно въздействие и/или вмешателство във вътрешния ни свят, което ни носи обърканост, неяснота, загуба или преразход на енергия, неудовлетворение. Сякаш не може да усетим центъра си и губим посоката на развитието си. Неумение да казваме НЕ, да се заявяваме и отстояваме.

При твърде ригидни граници сме затворени към външния свят, ставаме закостенели, вкопчваме се в познатите си модели на функциониране и не си позволяваме нова опитност, която би ни дала възможност да израстваме и да се развиваме. Застиваме, губим смисъла и трупаме негативизъм.

Ако усещате, че имате проблем с личните си граници не позволявайте на чувството за предопределеност и безсилие да ви завладее. Промяната е възможна и всъщност ние във всеки момент от живота си се учим на по-ефективни граници през опознаването на себе си и другите. Всичко това е свързано с възможността да се каже реалистично „НЕ“ или „ДА“ спрямо собствените потребности и способности , и то без чувство на вина. Да се научим да се възприемаме, обичаме и зачитаме такива каквито сме, стремейки се към по-пълноценно и осъзнато съществуване.

А когато се чудите докъде могат да стигат личните ни граници, припомняйте си мисълта на Рене Декарт –  „Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия” и пазете тези две свободи неприкосновени.

Автор: Росица Славова – психолог, семеен консултант

Последвайте ни в социалните мрежи:

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *