Терапия за двойки

Първата консултация служи за ориентир, както на терапевта, така и на двойката. Продължава 60 мин. и по време на сесията терапевтът се стреми да събере възможно най-много информация за клиента и неговия проблем. В края на срещата, терапевтът връща обратна връзка на клиента, изговаря какви според него са вариантите за работа, с каква честота да са срещите и какъв е планът, който предлага за справяне с проблема.

Една от най-силната близост е тази в партньорските отношения. В нея З.Рубин различава няколко разновидности. Използвайки старогръцката традиция, той назовава първата ерос. Тя съдържа желанието да бъдеш в компанията на другия, да имаш физически контакт с него, да получаваш одобрение и комфорт. Другата той нарича агапи любов за благото наближния. Агапи включва уважение и грижовност и представлява алтрусистична любов, движена повече от разума, отколкото от чувствата. Накрая дефинира и интимна любов, която представлява спойка или съединение между двама души, изразяваща се в споделяне и тясно, доверително общуване. Фактически в нея индивидите достигат до предела, до крайната точка на саморазкриване.

Според характера си и случая всеки може да изпитва една или друга от тези три типа любов (както и да обърка едната с другата). Без съмнение обаче, те могат да бъдат и компоненти на едно мащабно чувство чувство на внимание и щедрост към любимия, съчетано с насладата от еротичното преживяване и тайните на съкровеното общуване, ориентирано към един и същ любим човек, което с повече шанс е възможно да бъде и взаимно.

Американският психолог Робърт Стърнбърг предлага следната теория на взаимоотношения: В схематичен триъгълник той съчетава три съставни компонента на любовта, които според него в общи линии изчерпват нейната същност. Първия той определя като обвързаност. Обвързаността представлява когнитивен компонент на любовта и се отнася до решението, което взимаме относно обекта на харесване или любов. Вторият компонент е интимността. Определя се като емоционален аспект на любовта и съдържа в себе си близост, споделяне, подкрепа. Третият компонент е страстта. Тя се отнася до физическата привлекателност и сексуалното влечение. Според тази теория различните позитивни връзки, които реализираме с хората около себе си, се дължат на различните вариации, в които могат да бъдат съчетавани горните три компонента. А те са осем на брой:

1. Безразличие: отсъстват и трите компонента.

2. Харесване: налице е само интимност, както в приятелството.

3. Заслепение: отсъства всичко друго освен страстта. Присъща е на силните и внезапни любовни увлечения.

4. Празна любов: дължи се единствено на ангажимента към другия. Доста тягостна.

5. Романтична любов: съдържа страст и интимност, но отсъства обвързаността.

6. Несмислена любов: има страст и овързаност, но й липсва чувството за интимност.

7. Приятна любов: изградена е само от обвързаност и интимност.

8. Съвършена любов: завършеното чувство, съдържащо и трите компонента в балансирано състояние.

Тази палитра от позитивни междуличностни връзки би могла да се допълни и с различните стилове на любов. Пазличават се : еротичен или романтичен стил, себенасочен, несигурен или изпепеляващ, приятелски, практичен, алтруистичен. Всеки има своята очевидна специфика, която зависи от характеровите особености на индивида и от съотношението на личностите.