Статии

ДЪЛГАТА СЯНКА НА ТАЙНАТА – Сексуалното насилие над деца

Него вече го няма. Споменът за това, което той направи, обаче, не умря с него. На 40 години съм и точно сега, точно в този момент искам да се освободя и да продължа.

Татко, не можах да те попитам – защо го направи, не и тогава, не и по-късно, когато не бях вече дете. Не мога и сега, защото тебе вече те няма. Това, от което имам нужда е да ти напиша това писмо.

Тогава  не знаех, не разбирах. Но сега знам, че още тогава изгубих баща си. Много по-късно дойде болката. Ти се възползва от моята невинност, а аз си мислех, че ме обичаш, че ме гушкаш и галиш, че ме подхвърляш и въртиш, защото така правят всички любящи бащи. Така де, аз нямах много опит с бащи – бях 7 или 8 годишна… До онзи момент – в банята, когато разбрах, че нещо не е наред, когато ме накара да почувствам нещо грешно в начина, по който ме докосваше и което повече ме изплаши, в начина, по който ти изглеждаше. Не посмях да кажа на никого. Мама беше доволна, че ти се грижиш за мене, защото тя бе отдадена на по-малкия ми и много болнав брат. Започнах да се страхувам да оставам сама с теб, но какво можех да направя – бях още дете. Страхувах се, защото не можех да кажа на никого, започнах да страня от децата и да се дистанцирам от другите хора. Трябваше да внимавам да си държа езика зад зъбите, изгубих спонтанността си. Трябваше да пазя грешната тайна. Изгубих доверието в хората, но най-лошото – изгубих вярата в себе си…Вече съм на 40г. , но все още някъде дълбоко в мен е застинало онова дете, което се втурна да ти каже, че е спечелило състезанието в училище, и което ти прегърна… и каза, че виждаш и харесваш не дъщерята, а жената.

Сега се опитвам да ти простя. Искам да ти простя – за това, че ми открадна детството, но най-много заради това, че ме лиши от баща. А как се прощава това…..

Насилникът може да бъде всеки. Той може да е твоят баща, твоят брат или 70 годишният ти съсед.

Насилникът може да е мъж или жена.

Насилникът може да е десетилетия по-възрастен или на същата възраст. Той или тя може да играе важна роля в семейството или да е някой, който е непознат за семейството. Във всеки случай, обаче, насилникът има лице, глас, миризма.  И дори да не можеш да си спомниш всеки детайл за него, той ще е като избеляла снимка в портфейла ти. Въпреки, че може да не си го виждал от тридесет години или може да си обядвал с него вчера, той все още играе важна роля в ежедневието ти и вероятно още по-голяма роля във всеки сън  и кошмар.

Все по-често като включим телевизора чуваме за насилието над деца, за „дисфункционалните семейства”. Но зад това клише е тъжната реалност: някои семейства са отровни за децата. Злоупотребата с деца, особено когато е тежка, може да хвърли дълга сянка върху живота и да повлияе на емоционалното състояние и на отношенията с другите. Насилието в детството може да има различни форми. В семейства с тежки дисфункции е възможно, дори обичайно,  насилието да е едновременно в различни форми. Например, някой, който е сексуално насилван, често е малтретиран и физически.

Сексуалното малтретиране на деца е всяко поведение, извършено по отношение на дете от страна на възрастен, обикновено от мъжки пол, който се възползва от своята позиция на сила и доверие в рамките на семейството.
Сексуално неправомерните поведения са разнообразни и включват действия, които карат детето да се страхува или да се чувства неудобно. Това поведение може да варира от ексхибиционизъм до проникване.


Митове и факти за сексуалното насилие над деца

Мит: Сексуално насилие над деца/инцест/ се случва само в бедни семейства.

Факт: Сексуалното насилие над деца/инцест/ се случва във всички етнически, културни и социално-икономически групи.

Мит: Сексуалното насилие над деца в семейството – инцест – е израз на уникална любов и не наранява детето.

Факт: Сексуалното насилие над деца с мощна сила разклаща най-същностната база на детската идентичност. Последствията са психологически, емоционални и социални и засягат способността на вече порасналото дете да установява отношения със себе си и с другите.

Мит: Насилие е само тогава, когато има физическо нараняване.

Факт: Властта и авторитетът на възрастния за детето са такива, че няма нужда от физическа сила. Децата могат да бъдат принуждавани, подкупвани, заплашвани. Насилниците обикновено избягват да правят нещо, което ще ги разкрие.

Мит: Сексуално насилие над деца се случва само в дисфункционални симейства.

Факт: Насилниците често са „нормални” мъже, които имат „нормални” взаимоотношения и изпълняват „нормални” социални и професионални роли.

Мит: Сексуалното насилие е само единичен, изолиран случай.

Факт: В повечето случаи сексуалното насилие продължава за дълъг период – обикновено с години.

Мит: Мъжът е принуден да се обърне към дъщеря си за секс, защото неговата съпруга или му отказва секс или не е способна да го задоволи сексуално.

Факт: Мъжете, които насилват сексуално дъщерите си обикновено имат сексуални отношения с една или повече партньорки. Този мит служи, за да се прехвърли отговорността от насилника към майката  и внушава, че сексуалното насилие има повече общо със сексуалността и взаимоотношенията, а не с насилието и злоупотребата с власт. Този мит също поддържа мнението, че жените са отговорни за сексуалното удовлетворяване на мъжете, че мъжете имат неоспоримо право на секс и  жените и децата са тяхна собственост.


Много хора, които са били сексуално малтретирани са склонни да оправдават извършителя или да минимизират последствията. За душата е почти непосилно да понесе предателството от близък, от човек, на когото се доверява. Жертвата не иска да се изправи пред факта, че извършителят може да е бил човек, допуснат до най-дълбоките кътчета на душата й, човек – носител на ключ, който никой друг не притежава.

Сексуалното насилие, извършено спрямо деца по своите последствия се отнася към най-тежките психологически травми. Нарушенията, възникващи следствие от насилието засягат всички нива на функциониране. Те водят до трайни личностни изменения, които пречат на самореализацията в бъдеще. Последствията са в дългосрочен план – формиране на специфични семейни отношения, особени жизнени сценарии.

Тревожното е, че повечето случаи на насилие се разкриват значително по-късно от времето на тяхното възникване. Обикновено психологичната реакция спрямо насилието се изразява в това преживяването, което е наситено с негативни емоции, да бъде „забравено”, да бъде „изтласкано” и изолирано от съзнанието. В действителност то не изчезва, а се отразява на целия психичен живот и намира своите проявление под формата на различни симптоми.

Сексуалната злоупотреба може да предизвика силни чувства на срам, страх и унижение. Жертвите често са ужасени, че няма да им повярват и се срамуват, че  не знаят как да  спрат насилието. Жертвите често се чувстват в капан между желанието злоупотребата да спре и страха, че другите хора ще научат какво им е сторено. Този страх ги принуждава да пазят мълчание докато злоупотребата се случва, и в продължение на години, след като е спряла.

Децата жертви често се чувстват много объркани докато се случва насилието. Насилниците  могат да използват дейности, включващи забавление или грижа,  за да достигнат до границите на едно дете и да създадат връзка – такива грижи за елементарната  хигиена или игри, но включващи „случайно“ сексуално докосване.

Нормално е жертвите да „замръзнат” и да не могат физически да се противопоставят на насилника. Когато се сблъскат с непосредствена заплаха или опасност, повечето хора „замръзват”- противоположната реакция на „бий се или бягай”. Този биологичен отговор е автоматичен импулс, който се проявява в много други видове. Мозъкът инструктира части на тялото буквално „ да се затворят”, за да се подобрят шансовете за оцеляване в опасни травматични ситуации.


Дългосрочните последствия от сексуалното насилие:

  1. Посттравматично стресово разстройство (ПТРС) –

Много от жертвите на сексуално насилие имат симптоми на ПТРС, макар и да не отговарят на всички диагностични критерии на официалната диагноза. Тези симптоми включват : свръхбдителност (свръхчувствителност), натрапливи мисли и нахлуващи спомени (flashbacks.)

Нахлуващите спомени за травмата могат да бъдат провокирани от различни стимули – разговор за насилие, информация за насилие над някой друг или тактилни и сензорни стимули, които се асоциират с травмата, такива като миризма, вкус, звуци.

Насилието в детството може също да повиши уязвимостта към стреса, който преживява възрастният.

  1. Когнитивни изкривявания

Този, който е преживял насилие като дете, може да вижда света като опасно място. Тъй като е бил безпомощен в миналото, той може да изпитва силен страх и да надценява опасността и проблемите си в настоящата си среда. Той може също да подценява своята собствена ефективност за справяне както с реалната, така и с възприеманата опасност и да чувства, че нищо не може да направи.  Може да се чувства безпомощен да защити и да отгледа децата си.

  1. Емоционален дистрес

Тази категория симптоми включва депресия, тревожност и гняв.

Депресия – В известна степен  предразположеността към депресия има физиологична база. Острите или хронични стресори могат да променят начина, по който мозъкът възприема стресови събития, и това прави човек предразположен към депресия, когато се сблъска със стрес в живота си на възрастен. Може да е открита ( жената да плаче, да е тъжна и нещастна) или да е скрита (да казва, че е изморена) или да има психосоматично заболяване или самонараняващо се поведение.

Може да е причинена от непрестанни самообвинения, от чувство за „увреденост”, насочвайки гнева навътре, към себе си.

Може да е депресия заради загубата на „истински родител” или загуба на детството.

Гневът, друг симптом на емоционалния дистрес, включва хронична раздразнителност, ярост и трудности при изразяване на гнева по конструктивен начин. Жертвите на сексуално насилие може да потиснат своя гняв до такава степен, че да вярват, че нямат право да са гневни на партньора, колегите, приятели или децата. Тези потискани чувства в даден момент може да избухнат дори и при незначителен стимул.

Гневът може да е насочен към насилника и членовете от семейството, които не са успели да защитят жертвата или към други хора, които са реагирали зле след разкриване на насилието.

Потиснатият гняв може да намери израз в депресия, телесни симптоми, агресивно поведение или фантазии.

Трудностите при изразяване на гнева могат да намерят израз в пасивна агресия.

Гневът често е потискан, защото е твърде силен, за да се сдържа. А също и заради противоречието да мразиш някого, когото обичаш. Това обърква.

  1. Нарушено чувство за идентичност.

Жени, преживяли насилие в детството често се вглеждат в реакциите на другите, за да „калиброват” собствените си чувства към конкретната ситуация. Поради това, те могат лесно да бъдат манипулирани от другите. Могат да са неспособни да установят здрави граници, дори с децата си

Изкривена представа за тялото.

Безсилен да спре насилието като дете, за възрастния е трудно да бъде асертивен, той има опита да е пасивен.

Жертвите често са склонни да доказват на себе си, че заслужават най-лошото, защото самите те са лоши  . Може да срещат трудности да помолят за помощ.

  1. Интимност и взаимоотношения.

Възможно е, сексуалното насилие да е първото преживяване в сексуалната сфера, впоследствие като възрастен интимността може да бъде силно нарушена. Някои жертви на сексуално насилие имат  болезнени спомени и проблясъци от травмата, докато правят секс, дори и той да е по взаимно съгласие и желание.


Степента на травма, свързана с насилието, ще зависи от много фактори –  връзката с извършителя, тежестта на злоупотребата, употребата на насилие, възрастта на извършителя, както и продължителността на злоупотребата. Но във всеки случай на насилие се разрушава достойнството и се наранява душата. Така, че няма никакво значение дали човек ще бъде блъснат от камион, движещ се с 50км/ч. или от мотоциклет, движещ се със същата скорост – злото ще бъде сторено.

…да простя. След толкова много години, през които бях скрила леденото парченце детство дори и от себе си. През всичките тези години, през които бях сподавила вика на душата си и бях заровила този стон в сърцето си. Да простя. Пътят ще е дълъг…но аз направих първата крачка…Разказах…за раненото си детство….

Никога не е късно да излекуваме живота си.

Автор: Светлана Сотирова – Психолог/Психотерапевт

Източници:

Aphrodite Matsakis –  I Can’t Get Over It,

Courtois, C.A.-  Healing the Incest Wound: Adult Survivors in Therapy.

Психология поведения жертвы – И.Г. Малкина-Пых

Подобни постове:

Leave a Comment