Статии

ДА СЪБУДИШ ЗВЯРА…

„Пазете се, мой скъпи генерале,

не се отдавайте на ревността —

това чудовище зеленооко,

което прави смешни тез, които

му служат за храна! Блазе на всеки

рогат съпруг, комуто не е мила

жената, дето го е насадила —

той знае, но нехае! Но какви

проклети мигове брои тоз, който

обича и ужасно подозира,

съмнява се и от любов умира!

„Отело”, Уилям Шекспир

Твоят любим те нарича с чуждо име. Погледът му прекалено дълго се задържа върху най-добрата ти приятелка. Развълнувано ти говори за момиче от работата си. И огънят пламва. Ревност – опасната комбинация от чувство за собственост, подозрителност, гняв и унижение. Чудовището със зелените очи се събужда, превзема мислите ти и застрашава най-дълбоката ти същност, докато се взираш в съперника си.

И този звяр може да се намести в главата ти по всяко време на връзката: когато си лудо влюбен, когато си силно привързан и дори, когато вече не обичаш партньора си. Трудно е да се каже, че един от двата пола е по-ревнив – въпреки че жените са по-склонни да действат, за да си върнат любимия, докато мъжете са склонни да парадират с пари и статус и по-скоро си тръгват, за да защитят самочувствие и име.

Защо ревнуваме? Терапевтите често свързват този демон с травма от детството или със симптом на психологически проблем. И е вярно, че хора, които се чувстват несигурни, зависими или комплексирани, са по-склонни да изпитват ревност. Но „чудовището” всъщност се е появило и еволюирало по целесъобразни причини. В първобитното ни минало, то обезкуражавало мъжа да дезертира от своята половинка, спомагало за укрепване на семейството и за оцеляването на малките. В същото време ревността ни тласка да изоставим повърхностните и безперспективни връзки, в името на по-стабилното и удовлетворяващо партньорство. Може тайно да се почувстваме поласкани, когато „умерено” ни ревнуват. А ако видиш някой да флиртува с твоята любима, това може да разпали страст и романтика, които да възродят огъня във връзката.

Но ревността може и сериозно да „счупи” взаимоотношенията. Някои хора, без някаква очевидна причина, биват погълнати от нея, тя подкопава тяхното самоуважение и често тласка партньора им в чуждата прегръдка – всъщност точно това, от което се страхуват. В най-лошият случай, хората, които ревнуват стават насилници.  (Ревността, всъщност е водещата причина за убийствата на партньорите).

Какво можеш да направиш, ако ревността ти те съсипва и те кара да се чувстваш нещастен? Първо, разбери дали той наистина те мами. Ако той те мами, тогава имаш друг проблем: какво да правиш с връзката си. Но ако се хванеш, че преравяш джобовете му или четеш имейлите му скришом, просто спри. Това си е унизително за теб. За да се справиш с контрола над подозренията си имаш нужда той да не ги провикира. И ако не можеш да спреш да го следиш или си обсебена от това (а при много от нас се случва точно това), време е да се консултираш със специалист.

Ако си мислиш, че ревнуваш заради начина, по който той говори с нея или заради начина, по който тя му се усмихва, то ти грешиш. Ревността е като повечето от другите емоции, тя идва отвътре.

Голяма част от проблема е вътре в теб, а не в човека, когото ревнуваш. И в този смисъл, какви са възможните първоизточници на ревността:

  1. Липса на увереност в себе си: Главната причина за твоето чувство на ревност е съмнението ти в собствените ти възможности или умения. Ако си на сто процента сигурен в собствената си ценност, никога не би ревнувал.
  2. Ниска самооценка: Ако вярваш, че си грозен или не си достатъчно привлекателен, то тогава ти ще ревнуваш, когато и да срещнеш някой, за когото си решил, че изглежда по-добре от теб.
  3. Страх : Страх да не останеш сам, страх да бъдеш отхвърлен или страх да загубиш любовта на партньора си.
  4. Несигурност: Чувството на несигурност е следствие от по-горе споменатите две причини. Ниската самооценката и липсата на увереност в себе си могат да те карат да се чувстваш несигурен за връзката и това може да е сериозна причина, която да те кара да ревнуваш.

Хората реагират по различен начин, когато ревнуват. Един от най-изчерпателните опити да класифицира тези реакции е направен от Jeff Bryson (1991), който разпознава осем модела на отговор в ситуации, провокиращи ревност : емоционална пустота, реактивно наказание (да си го върнеш), възбуда (засилване на страстта и интереса към партньора, нужда от социална подкрепа (по-интензивни взаимоотношения с приятели), самообвинителност (да се обвиняваш и да се наказваш за ревността, която изпитваш), конфронтация (конфронтираш ситуацията директно), гняв и управление на впечатленията (караш другите да мислят, че не ти пука – пиеш или се напиваш). Тези осем отговора включват различни когнитивни, емоционални и поведенчески реакции, които са независими една от друга. Човек може да преживява всички, някои от тях или само една реакция да е неговия отговор на ситуация, която поражда ревност.

Каква е ролята на здравословната ревност?

  1. Мотивация за подобрение.

Като всяка друга емоция, нормалната ревност ни кара да изследваме ситуацията или себе си по-отблизо. Това може да ни помогне да осъзнаем своята собствена несигурност и да поправим нещата в тази посока.

   2. Мотивация да решиш проблема.

Ревността може да ни казва, че някой се отнася към нас, по начин, който ни наранява. Разпознавайки това, може да говорим за чувствата си и да търсим начин да решим проблема.

  1. Предупреждение

Ревността ни предупреждава за евентуална загуба. През цялата история на човечеството е било необходимо да се развиват социалните взаимоотношения, за да може то да оцелее. В този контекст, има смисъл в това, хората да изпитват ревност, като предупреждение да защитят своите ресурси, за да подобрят шансовете си за оцеляване. Както при други еволюционни поведения, ревността може да не е толкова нужна за оцеляването, но все още е движеща сила в нашите социални групи.

Ирационалната ревност?

Наричана е още – болезнена ревност, когато ревността не се основава върху доказателства или е несъизмерима със ситуацията. Това е повече от краткотрайна емоция. Обикновено, човекът не само живее в ревността, но също се ангажира и с някакво негативно поведение.

Кои са проблемните поведения, които съпътстват ирационалната ревност?

  1. Насилие

Поведението на прекомерна загриженост има потенциал за насилие. Като цяло е ясно, че голяма част от насилието върху жени се дължи на ревност. Въпреки това е трудно да се получат действителни научни доказателства за механизма на ревността и насилието.

DeSteno (2006) показва, че ревността може да създаде агресия. Тъй като е трудно да се създадат ревност и агресия в изследователска лаборатория, не са провеждани много експерименти, които да изследват как ревността води до агресия. Въпреки това, изследователят David DeSteno разработва с екипа си творчески метод – лютивия сос – като оръдие на агресията, давайки възможност на отхвърления партньор да „си отмъсти” на другия без никой да знае. Резултатите ясно показват, че отхвърлените лица са по-склонни да са агресивни към човека, който ги е отхвърлил. Те също показват, че агресията зависи от понижаване на самочувствието,  което от своя страна засилва чувството на ревност.

  1. Следене

Това поведение е опит да притежаваш другия дали като се опитваш да го убедиш в своята преданост или чрез по-директни начини на контрол. Нуждата за контрол е основна характеристика на поведението на проследяване.

3. Възмездие

Не е нужно възмездието да бъде директно насилие, може да бъде „изтънчено” пасивно-агресивно поведение, като разпространяване на клюка, например. В наши дни, с всички социални мрежи и сайтове, възмездието става твърде лесно, защото всеки може да публикува болезнени коментари за някого, нещо което би останало по-лично в предишните десетилетия. Възмездието често ескалира ситуациите, вместо да ги решава.

4. Обсесивно говорене или разпитване.

Много често срещано поведение, свързвано с ревността е обсесивно, натрапливо говорене за обекта на ревността или непрестанни въпроси в търсене на доказателства дали ирационалните вярвания са правилни. Проблемът е, че няма начин да се докаже, че нещо не се е случило. Затова въпросите продължават и не спират, защото човекът никога не може да бъде успокоен.

  1. Недоверие

Недоверието е друго следствие от ревността и то не допринася за развитието на една здрава връзка.

Следващия път, когато зеленоокото чудовище напъха грозната си глава в живота ти, помисли си защо изпитваш тези чувства. Липсва ли ти нещо в живота ти? Чувстваш ли се застрашен на емоционално ниво?  Това може да те доведе до по-дълбоко разбиране за себе си  и за това, което е важно за теб.

Автор: Светлана Сотирова

 

Използвани източници:

https://www.2knowmyself.com/Dealing_with_jealousy/causes_for_feeling_jealous

http://www.oprah.com/relationships/understanding-jealousy-helen-fisher-phd-on-relationships

Overcoming Jealousy and Possessiveness – Paul Hauck

Психологичен център S.O.V.A. работи в специални групи по трудни теми,

виж:

Първа помощ при „Трудна връзка“

⇒⇒⇒ II. Ревност   (21.09.17)

 

 

Подобни постове:

Leave a Comment