Статии

„Да си напишеш здраве?“ – психологически аспекти на писането

Душата лежи заровена в мастилото, с което пишем.“ Д. Клер

Кога за последно останахте сами с мислите си и решихте да ги запишете по остарелия начин – с химикал на празен лист? Може би като тийнейджъри? Може би никога?

В днешно време нямаме много време за подобни дейности, но всъщност това може да се окаже най-лесният и най-достъпен начин да помогнем сами на себе си.

Защо пишем?

Ако се замислим „да пишеш“ е форма на комуникация в най-основен вид. Думите, речта и писмеността възникват с една единствена цел – да споделяш информация, мисли, намерения с някой друг.

Да пишеш винаги съдържа в себе си елемента на споделяне.

Когато пишеш, дори да нямаш намерение да споделиш – ти отново го правиш с несъзнаваното чувство, че предаваш това, което си написал на някой друг. Дори когато пишем записки и бележки – ние отново пишем с идеята да ги споделим – обикновено с нас самите в по-късен етап.

Всичко написано носи желанието да бъде споделено, а желанието да споделяш е фундаментално за човешката същност.  Това се случва и когато пишем в журнали и записваме емоциите и историите си – ние пишем на някаква наша бъдеща версия.

Погледнато през тази призма, да пишеш по този начин ти дава възможност да проведеш един искрен разговор със себе си и да споделиш мислите си, емоциите си, преживяванията си, това, което те тревожи или това, което те плаши да изречеш на глас.  

Защо да пишем и как това ни помага?

През последните десетилетия психолози достигат до няколко интересни открития за позитивите от свободното писане (journaling) и особено за ефекта на подобряване на общото физическо и психично здраве.

Подобрява имунната ни система.

Като „подсилва“ Т-лимфоцитите (имунни клетки, които имат централна роля при сформирането на имунните ни реакции; Pennebaker).

Дава ни възможност да преработим емоциите, страховете и преживяванията си.

Истината е, че никога не можем да подтиснем нещо наистина. Емоциите ни, често излизат от нас под различни форми, като сънища и физически симптоми.  Но дори да нямаме възможност да говорим с някого или просто не искаме – винаги може да разговаряме със себе си, чрез химикал и лист.

Една от най-големите ползи от експресивното писане е възможността ни да излеем преживяванията си по свързан, подреден начин, който да подреди собствените ни мисли и да ги структурира, давайки ни много повече яснота за случващото се и за нас самите.

Това е една от основните разлики между това да мислиш и да пишеш за нещо. Умът ни е устроен да прескача от мисъл в мисъл, което само по себе си е един много неструктуриран процес, който допълнително обърква нас и емоциите ни, когато се опитваме да се справим с определена ситуация.

Когато пишем, нямаме избор освен да забавим темпото и да се фокусираме и да пресъздадем преживяванията си, което спомага да разберем повече за самите събития, за собствените ни емоции и реакции. Този начин за експресия допълнително ни помага да опростим и организираме спомени свързани с преживяванията ни.

Самият процес на изписване активира повече лявата (планираща, рационална) част на мозъка ни, което позволява повече свобода на действие на дясната, креативна, асоциативна част на ума ни.

Така по естествен начин, мозъкът ни сваля бариерите, които изграждаме рационално и позволява всички онези асоциативни връзки в мислите ни да се проявят. Това въздейства на ума ни да мисли за случилото се без защитните ни механизми, които са ни на разположение, когато просто мислим за преживяванията ни. 

Допълнително, емоциите са движещата сила в мозъка ни.

Една емоция е сама по себе си енергия, а тази психична енергия има нужда от проводник – когато не е изведена навън под формата на реч или писмени думи – тя най-често или се превежда психосоматично във физически проблем или ангажира още повече психична енергия, за да бъде потисната и „забравена“.

За жалост и двата варианта имат краен срок и рано или късно биват безполезни. Проблемът е, че дотогава сме натрупали твърде много странични физически или психични проблеми, с които не можем да се справим и нямаме представа от къде са се появили.

Дава ни друга гледна точка.

Понякога е полезно да пишем в трето лице за нещо, което ни се е случило и ни тревожи. Това ни дава една странична, отдалечена гледна точка за ситуацията. Наподобява споделянето от приятел, който ви разказва история – без добавените лични замъгляващи емоции е по-лесно да видим реалната картина – и да достигнем до решения или инсайт. Подобни водени техники се използват от НЛП специалисти, с цел да ни отдръпнат от емоционално натоварена ситуация и да представят нова перспектива. Това може да се постигне и чрез свободното писане.

Помага ни да сме по-осъзнати за начина ни на мислене.

Едно от най-ценните неща, които носи свободното писане е информация за нас самите, която иначе е трудно да достигнем. Ако пишем редовно е по-лесно да забележим написани на страница модели на мислене, поведения и реакции, които обикновено се губят в потока на мисли.

Един от принципите използвани в когнитивно-поведенческата терапия е забелязването (улавянето) на подобни нездравословни модели на мислене и по-специфично на автоматизирани негативни мисли, които имаме. Подобна информация за нас самите е изключително ценна и ни дава възможност да работим върху това, както и да проследяваме собствения ни прогрес в процеса на израстване.

Още за когнитивните изкривявания прочетете тук

 „Пречиства“ тревожните мисли.

Експресивното писане подобрява общите ни когнитивни функции и най-вече фокуса и концентрацията ни в дългосрочен план. Тези ресурси ни помагат да бъдем по-осъзнати и с по-големи възможности да се справяме със стреса и проблемите си, за разлика от другите методи, които в днешно време предприемаме – най-вече разсейването с филми, книги, хора, работа и др.

Проучвания показват, че с процеса на писане умът ни се освобождава от множество емоции, които освен, че са основа за натрапливи и тревожни мисли, „замъгляват“ и способността ни да ги овладяваме.

Допълнително, чрез писането човек „зачита“ тревожните си мисли и им дава възможност да излязат извън него, също както с другите емоции, и това намалява нуждата им непрестанно да се въртят като на филм в ума ни, подсказвайки за себе си.

Свободното писане е един малко по-лесен начин да проследим как емоциите, реакциите и мислите ни са свързани и как това ни помага или вреди и най-вече да назовем страховете си, което ни дава възможност да работим върху тях.

Какво да пишем?

Всичко, което излиза от нас под формата на реч, реакции, действия и написани думи е дълбоко индивидуално – то е проявление на нас самите.

Затова дори и да не пишем за нас, за наш проблем или радостно преживяване – дори да пишем история, книга или есе – това пак отразява нас – наши емоции, наши чувства, наши преживявания под метафората за нещо или някой друг.

Ето защо, самият формат на писане не е до такава степен важен, колкото самиятпроцес. Тоест, ефектът от това да пишеш ще запази позитивите си, независимо дали написаното е поезия, разкази или просто в свободна форма (journaling).

Най-важният елемент е консистентността, тоест да пишем редовно, дори това да означава по 5 минути на ден.

Някои от най-известните писмени упражнения за ментално здраве, които са били използвани в психологични изследвания за ефектите от свободното писане:

-Pennebaker упражнение – Експресивно писане във връзка с травматично или емоционално преживяване в 5 поредни дни, с продължителност 15-20 мин.

– King & Miner упражнение – Свободно писане за емоционално или травматично преживяване, но с фокус към позитивите от това преживяване. 5 поредни дни – сесии по 15-20 минути.

 Автор: Моника Ройдева

Използвана литература:

Opening Up by Writing It Down – James Pennebaker, 2016

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment