Продължете към съдържанието

ДА, ама НЕ! – защо е толкова важно да можем да казваме НЕ?

Имате ли ситуации в живота си, в които ваши близки (партньор, роднини, приятели), Ви молят за нещо, което не Ви е присърце, но не можете да откажете?

Или такива, в които все пак успявате да кажете „Не” на другия, но след това се чувствате виновни и съжалявате, че сте го наранили?

Или се опитвате да изложите Ваша идея/желание, но някак човекът насреща все Ви блокира, като предлага нещо различно от Вашето, „по-добро” решение и Вие се съгласявате и отстъпвате?А после си казвате, че сте слабохарактерни и отново сте разочаровани от себе си?

Колко често присъстват подобни примери в ежедневието Ви?

Замисляли ли сте се защо Ви е трудно да казвате „Не” и успешно да отстоявате своето мнение и/или желание без притеснение, съжаление и вина?

Да бъде значим е основна потребност за човека. Значим за близките си, в професионалната си дейност, в собствените си очи. За да изграждаме и поддържаме  тази значимост имаме нужда още от самото си раждане някой да ни казва “Да”.

ДА на нашите нужди, желания, умения, качества интереси, недостатъци, слабости. За поддържането на удовлетворяващи ни взаимоотношения е от голямо значение преживяването, че сме важни, ценни, обичани, приети от другия. А в партньорските и приятелските ни отношения и усещането, че сме равнопоставени и равноправни. Затова думата „Да” се приема като израз на най-дълбока обич и грижа към любим човек, в начин по който го утвърждаваме.

Но защо е толкова важно да можем да казваме НЕ?

Една от най-важните думички, на които се учим още като деца е НЕ. НЕ е сред първите думи, които изобщо се учим да произнасяме като бебета. Има един много важен период от развитието ни (около 2-3 г. възраст) , през който отговаряме на почти всичко с “НЕ” , “НЯМА ПЪК”, “НЕ ИСКАМ”.  През тази  т. нар. криза на независимостта (или бебешки пубертет) в нас стои предизвикателството да започнем да откриваме и да изграждаме своето „АЗ”.

В този период ние искаме все повече САМИ да правим нещата. Активно тестваме своите възможности, учим се да си взаимодействаме със заобикалящия ни свят и да разпознаваме своите вкусове и интереси. Това се случва чрез противопоставянето на всевластния възрастен. Ние като деца имаме нужда да кажем “Не”, за да се научим да се разграничаваме физически и психически от майка си, която дотогава сме усещали като едно цяло.

Това е един фундаментален етап в развитието ни като хора, в който чрез своето “Не” заявяваме на другия – “Аз не съм ти! Аз съм отделен човек , със собствени желания, цели, мисли, вкусове и преценки.” Но тъй като не сме способни на тази възраст да осъзнаем смисъла на своето послание към света и да го обясним, то ние го изразяваме с поведението си, което най-често се възприема като съпротива, агресия, непреклонност и желание да се наложим на всяка цена. И всички тези прояви неизменно се сблъскват с разбиранията и желанията на нашите родителите, които поставят ограничения и предпятствия пред поривите на нашата индивидуалност.

От изключително значение за бъдещото ни развитие като личност е начинът, по които ще преминем през тази така нарачена криза.

Ако нашите родители са били предимно забраняващи и наказващи или прекалено закрилящи, ние трудно ще можем да изградим доверие в собствената способност да действаме, да правим преценки и да се самоконтролираме. И разбира се, връзката ни с “Не” и употребата му в бъдеще ще бъде затруднена.

Ако контролът на родителите ни не допуска да бъдем самостоятелни и много силно е подтиска нашия порив да се отстояваме, тогава пасивността, съмнението, срамът, зависимостта и избягването на конфликти ще станат нашата “втора природа”.

Налагайки правилата на възпитанието много сурово и особено, ако родителите ни използват механизма на заплаха за загуба на любовта – “Понеже не си послушен, аз повече няма да те обичам!” в нас като деца се появява преживяването за вина. Поражда се съмнението във възможностите ни да бъдем достойни за обич. И ще свържем своето “Не” със загуба на любов, чувство за вина и тревожност да не бъдем изоставени.

Тези последици ще станат осезаеми за нас, когато вече като зрели възрастни трябва да се противопоставим на волята на другия или когато е необходимо да откажем.

Но да кажеш „НЕ” на другия не означава, че задължително трябва да минеш през конфронтация, да бъдеш груб или невъзпитан. За разлика от като децата, ни като възрастни  хора имаме повече стратегии , които можем да използваме, за да отстояваме себе си по един конструктивен начин, без да разваляме отношенията си с околните.

Едно от най-ценните умения, които можем да усвоим е това да успяваме да дадем личното си „НЕ” на другия.

Личното „НЕ” идва от индивидуалните ни ценности, чувства, опит и граници и се мотивира единствено от нашата лична отговорност. Това е отговорността, която всеки носи към собствените си чувства, мисли, позиции и избори. Това е позицията, от която действаме, когато изпитваме самоуважение и свобода да изразяваме себе си и сме готови да се учим от грешките си. Зад личното ни „Не” стои изконното ни право да кажем „Да” на самите себе си.

Неумението да казваме „Не” води до дълбока вътрешна борба между нуждата ни да следваме собствените си интереси и желания, и задължението винаги да се съобразяваме с другия. И колкото по-често избираме да сме съгласни с другите, когато искаме да последваме себе си, толкова повече гняв, самообвинение и неудовлетворение трупаме. И спираме да се харесваме като хора, с което още повече подхранваме убеждението, че не заслужаваме – любов, доверие, уважение.

Ето защо е толкова важно да има баланс между „Да“ и „Не“ в нашия живот.  Да можем да кажем на другия своето искрено „Да” и в същото време, да се чувстваме спокойни и сигурни в правото си да му кажем „Не”.

Ако имате затруднения с това да казвате НЕ помислете над следното:

– В какви ситуации и на кого ми е трудно да откажа?;

– Какви са чувствата, които ме провокират да кажа „Да”, когато всъщност искам да кажа  „Не”?;

– Какви са мотивите за съгласието ми?;

– Как приемам „Не”-то на близките си?;

– Учили ли са ме, че трябва да съм мил, възпитан и да не противореча на авторитетите?

Автор: Росица Славова, психолог, семеен консултант

Източници:

„Умението да казваме НЕ” – Мари Аду, 2006

Изкуството да каваш „НЕ” – Йеспер Юл, 2015

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *