Статии

Чувството за идентичност-психологическа статия

Юношеството е период от живота на човека, който се характеризира с много промени и, всъщност, смятан от много психолози за най-важния от човешкото развитие, защото е свързан с изграждането на идентичност.

Обикновено го свързваме с пубертета и всичките му предизвикателства, пред които ни поставя – оправдаването на всички очаквания от другите, промените в тялото, развиването на нови умения, сближаването с интимни партньори, отделянето от семейната среда, поемането на отговорности както за личностната си, така и за финансовата си независимост и всичко това комбинирано с въпросите:

“Кой съм аз? Какъв ще стана?”

Според теорията на развитието на Ерик Ериксън, този стадий е петият по ред и в края на този период от живота, социалното качество, което човек трябва да изгради е чувството за идентичност.

Иначе казано това е визията за самия себе си – кой си, какво харесваш. Според него развитието на психиката върви с усвояването на различните социални роли, а сложната задача на младия човек е да успее да интегрира в една цялост всяка една от тях.

Неговата идентичност е именно събирателният образ на всички тези качества, които придобива по време на “изучаването” на различните социални роли. 

Но какво се случва, ако интеграцията на тези качества в един цялостен образ срещне конфликти?

Когато това се случи, се появява смесване на ролите. Ериксон го нарича криза на идентичността – невъзможност да отговориш на въпроса “Кой съм аз?” и “Какъв искам да стана?”.

Този период се характеризира с отчужденост, неприспособимост и незнание какво да правиш напред в живота си. Много често това объркване се случва след завършването на гимназията, когато младият човек трябва да направи избори, от които ще зависи бъдещето му. Когато трябва да поеме отговорност, да се отдели от родителите си и да започне да се грижи сам за себе си. 

В днешно време, кризите на идентичността са по-често срещани, отколкото по времето на Ериксън и не са ограничени само до юношеството.

Подобни въпроси възникват и след завършването на университета. Този така чакан момент от живота идва и с много неясноти по отношение на желаното бъдеще. В търсене на модела и идеала за развитие, в изграждането на реална представа за самия себе си, се крие и преживяването за несигурност.

Едновременно с това присъства и още една загуба – загубата на рутина и принадлежност, които университетът изисква. Много млади хора в търсене на себе си и отговор на въпроса “Кой съм аз?”, продължават да учат, да търсят нови професии и специалности, в които да се реализират. 

Хората са склонни да преживяват кризи на идентичността в различни моменти през целия си живот, особено в случаи на голяма промяна, като нова работа, началото на нова връзка, развод или раждането на дете. 

Ериксън очертава и възможностите за развитие на негативна идентичност. Знак за развитието на негативна идентичност е, например, отчуждението от другите.

То е свързано с желанието за бягство от интимните връзки, породено от страха на индивида, да не изгуби своята идентичност. Често хора с подобна идентичност изпитват трудности да правят планове за бъдещето си. Често тези трудности са обвързани с недоверието, породено от идеята и от тревожността, че с времето може да се случи нещо, което да промени плановете или да им попречи. 

Често неспособността да изградим ясна представа за себе си води до идентификация с различни групи. Воден от желанието за сигурност и чувството за принадлежност (една от основните потребности на човек), човек може да потърси група, общество (пр. футболен клуб, стил музика и др.), към които да принадлежи. Това подхранва чувството на индивида за собствена цялостност.

Характерно за лицата с негативна идентичност е, че те често избягват да поемат отговорност. Това е свързано с невъзможността на човек да очертае собствените си способности, което, от своя страна, води до трудности при съсредоточаване върху определена дейност. За някои обаче, това се превръща в начин на живот и те бързо се приспособяват към безгрижието, присъщо на младежите. Без да поемат много отговорности, без да знаят какво точно търсят и искат от себе си и живота си, се впускат в приключения, пътувания и търсене на нови хобита и професии.

Аз възнамерявам, когато стана на петдесет да престана да бъда юноша. 

– Чарлз Колтън

В ежедневието си често ги наричаме “вечните студенти” и понякога с възхищение гледаме на лекотата, с която минават през проблемите. Това, разбира се, крие и своите негативи. 

Съществува и друга възможност за развитие на негативна идентичност, а именно съзнателният избор на отрицателна идентичност. Той често е противоположността на очакванията за идентичност, които имат другите за индивида. Така човекът, прави опит да запази собственото си пространство, от налагането на чуждите идеи, желания, цели и идеали.

Изследването на различни аспекти от себе си в различните области на живота като работата ни, семейството ни, партньорските ни взаимоотношения може да помогне за укрепване на идентичността ни.

Важно е да сме запознати и отговорни към себе си, да сме ангажирани и сензитивни към своята идентичност, за да разпознаваме кога имаме имаме нужда от професионална помощ и структура, която да ни води по пътя на “Кой съм аз?”.  

Аз трябва да преодолея празнотата между блясъка на юношата и пламъка на зрелостта. 

– Силвия Плат

Автор: Теодора Йорданова-стажант психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment