Статии

Цената на срамежливостта

„Запознават ме с едно момиче. Харесва ми. Приятелките й ми казват, че и тя ме е харесва.

Аз съм прилично симпатичен и също толкова ерудиран. Някак си уговаряме среща. Дори се срещаме. Но в момента, в който я виждам се вцепенявам, не смея да подхвана никаква тема, за да не се изложа и общо взето през повечето време мълча. Тя си говори, докато аз слушам внимателно. Видимо й е скучно, но поне се разхождаме. Повече не се виждаме. Приятелките й ми казват, че проблемът е, че съм прекалено срамежлив. Та така. Пак съм сам.”

Срамежлив съм. Това лошо ли е?

Обикновено срамежливостта се свързва с това да бъдеш мълчалив, несигурен и/или социално тревожен. Да си срамежлив, не е непременно лошо. Всеки един от нас е имал тези моменти и е съвсем естествено да се чувстваш малко неудобно в нови ситуации и с нови хора.

Срамежливостта обикновено се свързва с нови ситуации и често преминава. Тя може да се дължи и на хората, с които общуваш. Например, може да си притеснен на първия учебен ден или започвайки нова работа, където не познаваш никого. С времето, започваш да се сприятеляваш и срамежливостта постепенно си отива, колкото по-комфортно и уверено се чувстваш в твоята нова ситуация или с новите хора. Но какво следва, ако не преминава?

Каква е цената на срамежливостта?:

  • Срамежливото детство може да бъде поредица от пропуснати възможности. Представете си дете, което иска да облече футболен екип и да рита, както правят всички други деца, но не може да събере смелост да стане част от отбора. И ако родителите не могат да намерят начин да му помогнат да превъзмогне чувството на нервност и притеснение от другите, детето може да се насочи към все повече самотни дейности въпреки, че всъщност иска да бъде социално. От своя страна изборът на самостоятелни активности допълнително намалява вероятността то да развие социални умения и самочувствие.
  • Срамежливите деца често са обект на подигравки и отхвърляне от страна на връстниците. Поради тяхното общо състояние на висока реактивност, срамежливите деца често стават основни мишени на „хулиганите”. Та нали най-добре се дразни някой, който се плаши лесно и плаче?
  • Срамежливостта води до самота. Това е естественото следствие от десетилетия избягване на другите, поради тревожността от общуване. Много изследвания показват, че самотата и изолацията могат да доведат до психическо и физическо разпадане на личността.
  • Без кръг от близки приятели или роднини, хората са по-уязвими по отношение на риска. Поради липсата на възможност да споделят чувствата и страховете с другите, изолираните хора им позволяват да тлеят или да ескалират. Това може да доведе до параноя: няма никой наоколо, който да помага да бъдат проверени или да балансирани вярванията.
  • Срамежливостта носи със себе си потенциал за злоупотреба с алкохол и наркотици в качеството им на социална „смазка”. В проучванията на Зимбардо (Philip G. Zimbardo, Professor of Psychology at Stanford University), срамежливи юноши споделят за голям натиск от страна на връстниците си да пият или да използват наркотични вещества. Натиск много по-голям, отколкото по отношение на не толкова срамежливи юноши. Те също доверяват, че са използвали наркотици и алкохол, за да се чувстват по-малко стеснителни и да бъдат приети или поне да постигнат такова чувство – че са приети от връстниците си.
  • Срамежливостта е свързана и със сексуални затруднения. На срамежливите хора им е трудно да изразяват себе си; говоренето за сексуалните нужди и желания е изключително трудно. Срамежливият мъж, по-скоро ще потърси услугите на проститутка, само и само, за да избегне неудобството на интимния разговор. С проститутката е лесно – тя го пита какво иска, казва си цената и изпълнява. Няма унижение, няма неловкост.

И тъй като срамежливите хора избягват да търсят помощ, то всички проблеми, произтичащи от срам или неувереност в себе си си остават.

  • Друга цена – времето. Срамежливите хора губят време в премисляне и колебания в социални ситуации, в които някой друг действа на момента. Част от техния проблем е, че те не живеят в настоящето, отбелязва Зимбардо – „Срамежливите хора живеят твърде много в главите си – обсебени от миналото, бъдещето или и двете.” Срамежливият човек често в разговор не е склонен да мисли за това, което се казва в момента, а мисли за това как са минали предишни разговори и как този, в момента ще се влоши. „Това са хора, които не могат да се наслаждават на момента, защото всичко е „опаковано” в притеснения от миналото – архив на всичко лошо, който реструктурира настоящето.”

Или пък, срамежливите хора могат да фокусират своите мисли и чувства върху бъдещите последствия : Ако кажа това, дали ще ми се смеят? Ако го попитам нещо просто като например, откъде е, на него ще му стане досадно и ще си помисли, че съм лош събеседник, така че защо изобщо да го питам нещо? „Осите на вътрешните решения са големи и преплетени.” Грижата за последствията винаги кара човек да се чувства тревожен. А при срамежливите хора тази тревожност проваля нещата.”(Зимбардо)

Срамежливите хора е хубаво да се фокусират върху настоящето – човекът с когото говорите или с когото танцувате – за да се оцени преживяването „тук и сега”. „ Танцът е добър пример за това да бъдеш изцяло в момента” казва Зимбардо. „ Той не е нещо, което планираш или нещо, което си спомняш, ти просто го правиш”. И му се наслаждаваш.

Независимо от това дали си интроверт или екстраверт, всеки един от нас би могъл да преживее чувство на срам или стеснителност в някакъв момент от живота си. Срамежливостта, обаче, има повече общо с това да се чувстваш некомфортно, когато наоколо има други хора.

Какво може да помогне, ако  срамежливостта ти пречи да правиш нещата, които искаш?

  1. Да се опитваш да се приспособяваш към всеки е изморително и не много забавно. Разбери, че е добре да си различен. Популярните хора също изпитват несигурност и страх някъде дълбоко в себе си. Приеми, че може и да не те възприемат като най-популярната „социална пеперуда”, но може би и ти не искаш да е така. В края на деня, това, че си бил популярен няма да те направи щастлив. Приемането на уникалните ти качества, ще те освободи.
  1. Фокусирай се върху другите хора.

Вместо да се взираш в своята притеснителност в социални ситуации, фокусирай се върху другите хора и това, което имат те да кажат. Виж какво можеш да научиш от другите и ги подтиквай да говорят за себе си. Докато общуваш с някого, можеш да си задаваш въпроса: „ Какво харесвам у този човек?” Кое е това, което ми харесва у този човек?

  1. Не бягай от некомфортната ситуация.

Когато избягваш ситуацията, която ти носи дискмофорт, защото си срамежлив, това което всъщност правиш е, че затвърждаваш своята срамежливост. Вместо това, погледни ситуацията – лице в лице. Погледни на плашещата ситуация като възможност за личностно израстване. Стани наблюдател на себе си, задай си и си отговори на въпросите: защо се чувствам по този начин? Какво ме кара да се чувствам по този начин? Какво точно изпитвам?

  1. Приеми отхвърлянето.

Приеми вероятността да бъдеш отхвърлен и се учи да не го приемаш лично. Всеки един от нас в някакъв момент е бил отхвърлен. Това е част от живота и част от процеса на учене.  Ключът към това е как понасяш отхвърлянето, когато това се случи.

Продължи напред . Ако се поддадеш на самосъжалението, не правиш и крачка напред. Нищо няма да се промени, ако се самосъжаляваш.  Само  губиш енергия, като захранваш търсещото проблеми его.  Просто стани, изтупай праха и продължи напред. Опитвай отново, и отново, и отново. Никога не го приемай лично. Не е твоя грешката.  Просто този сценарий не е бил твоя.

Открий поуката – какво научи от това?  Във всяка ситуация има урок. И в тези житейски уроци е потенциалът за теб  – да станеш по-силен, по-добър.

  1. Подготви си теми за разговор.

 Мислейки за това, за което можеш да говориш с нови хора може наистина да улесни разговора  и чувството на неловкост. Би било добре това да са теми, които ти добре познаваш и се чувстваш сигурен.

  1. Най-лошият сценарий.

Би се оказало полезно да „пробягаш” през някои от най-лошите неща, които биха ти се случили. Това може да ти помогне да разбереш, че те може да не са толкова лоши, колкото в началото са ти се стрували и да те подготви за тези ситуации, дори и те да се случат.

  1. „ Аз съм срамежлив”.

            Позволявайки на хората да разберат, че си срамежлив, понякога прави ситуацията по-лесна. Като цяло хората са разбиращи и търпеливи, така че ще те подкрепят.

  1. Награди се.

 Позволи си да си кажеш „Браво!“. Изключително полезно е да си кажеш, че си се справил добре, след като си бил в неудобна ситуация. Отбелязвай нещата, които са се получили добре – като това, че си опитал.

„Some things I can teach you. Some you learn from books. But there are things that, well, you just have to see and feel.“
Khaled Hosseini A Thousand Splendid Suns

Автор: Светлана Сотирова

 

Източници:

Shyness: What It Is, What To Do About It – Philip G. Zimbardo

http://thinksimplenow.com/happiness/20-ways-to-attack-shyness

http://us.reachout.com/facts/factsheet/shyness

 

Подобни постове:

Leave a Comment