Статии

БОЛКАТА – „ВЯРНОТО КУЧЕ – ПАЗАЧ”

Болката може да възникне в резултат на травмиращо въздействие върху организма, както на външни, така и на вътрешни фактори (натъртвания, порязвания, наранявания, температурни и химически въздействия, спиране на нормалната циркулация на кръвта и др.)

Древните казват, че болката това е „кучето-пазач” на здравето. Тя е вечният, верният, необходимият и в същото време винаги нежеланият спътник на човек. Болката предупреждава човека за заплашващата го опасност, подбужда организма към действие. Тя сигнализира за това, че е необходимо да се направи нещо, за да се прекъсне контактът с опасния обект, да се вземат необходимите мерки, ако вече е станало някакво увреждане на част от тялото.

В същото време, след като информира човека за неблагоприятните въздействия, болката става ненужна и вредна. Тя отвлича вниманието, съсредоточавайки го върху източника на болката, нарушава възприятието, паметта, мисленето, координацията на движенията, трансформира мотивацията за дейност.

От гледна точка на емоционалното преживяване болковите усещания имат угнетяващ, тягостен характер, а понякога характер на страдание. Болката подкопава емоционалното равновесие на човек, прави го раздразнителен, агресивен, неконтактен, а неговото поведение – конфликтогенно.

Толерантността към болка се определя от количеството болка, която човек може да издържи преди да се пречупи емоционално или физически. Толерантността към болка е различно от праг на болка или чувствителност, който е минимума стимули, нужен, за да се създаде усещане на болка.

Способността да се издържа на болка е била проучвана от много изследователи в техните лаборатории и са публикувани интересни изводи и резултати от изследванията. Например, експериментални изследвания демонстрират как толерантността към болка намалява с възрастта, че мъжете имат по-висок праг на чувствителност и толеранс и по-нисък рейтинг на болката в сравнение с жените и, че белите издържат на повече болка в сравнение с азиатците.

Други проучвания показват, че присъствието на лице, което осигурява пасивна или активна подкрепя редуцира експерименталната болка, без значение познат или непознат, просто присъствието на друг помага на изследваните лица да понасят по-високи нива на болка, отколкото, ако са сами.

Доколко резултатите от такива експериментални проучвания на болката са от практическо значение за клиничната практика е спорен въпрос. Изследваните лица в експериментите знаят как и защо ще им бъде причинена болка и, че тя няма да продължи дълго и няма да ги нарани трайно. Но това не е така за хората с хронична болка, които често се чувстват така, като че страданието им никога няма да има край.

Има вярване, че редовното излагане на болезнени стимули ще увеличи толерантността към болка, като помага на тялото да изгради „имунитет” към болката. Всъщност, истината се оказва точно обратното – многократните болезнени преживявания могат да научат човек колко силна може да стане болката и колко трудно може да се постигне облекчение. Резултатът от повече излагане на болка е още по-голяма болка в бъдеще поради синаптичната сенсибилизация.

В болката могат условно да се отделят, като че ли три страни: сензорна, емоционална и установъчна.

Говорейки за сензорната страна на болката, трябва да се обърне внимание, че на всеки квадратен сантиметър от повърхността на човешката кожа има 100-200 рецептори (ноцицептори) , съобщаващи за болковото въздействие. Съдържат се в съединителната тъкан на мускулите, във вътрешните органи, в надкостната ципа, в роговицата на очите. Ноцицепторите имат определен праг на чувствителност, който варира в широк диапазон у различните хора и у един и същ човек в различно време. Емоционалната страна на болката се състои от нейното преживяване от човека. От една страна се срещат хора, които никога не чувстват болка, а от друга – хора, чувстващи болка даже от слаб удар или драскотина. Тук се проявява навикът, стереотипът на реагиране на човек на болковите стимули и други неблагоприятни въздействия. Немаловажна роля в този случай играе и общото емоционално състояние на човек. Болката се преживява по-леко, когато човек се намира под въздействие на приятни преживявания.

Това как човек преживява болката, в много голяма степен зависи от сформираната установка (нагласа) към нейното възприемане. Това се определя преди всичко от културните традиции, приети от членовете на семейството и социалното обкръжение, от това какво значение придава човек на въздействието, причиняващо му болка, доколко той е концентриран върху болковото усещане.

Доказано е, че болковите усещания могат да се регулират. За това са знаели още от древността. Цели системи от методи за понижаване на чувствителността към болка са разработени в Китай, Япония, древна Спарта, в племената на североамериканските индианци.

Както са показали изследванията, войници, ранени в боя, значително по-рядко са имали нужда от обезболяващи, отколкото гражданските лица, оздравяващи след операция. Първите са благодарни на съдбата, че са успели да оцелеят на бойното поле. Затова раняванията често се възприемат от тях като спасение и в крайна сметка като възможност да си отдъхнат от ужасите на предната линия. На основата на този психологически феномен е построен един от прийомите за борба с болката – обезценяване на значението на телесната травма и концентрация върху целта, способите, средствата на дейността. Изменението на възприятието за болка може да бъде постигнато с помощта на елементарно внушение и самовнушение. Опитите показват, че много хора изпитват значително облекчение, когато им се прилагат плацебо – таблетки. Очевидно, нагласата, очакването, емоционални състояния от този род могат да предизвикват секреция на ендорфини, неутрализиращи болковите усещания. Човек е способен да отделя сензорното усещане за болка от емоционалната реакция на това усещане. Такъв ефект може да се постигне посредством пренасяне на вниманието върху обекти, които не са свързани с болката. Това  става от само себе си, когато човек изцяло е съсредоточен върху нещо (например спортистът, увлечен в играта, не чувства получените удари) или при силен стрес ( така, както войникът в разгара на боя може да не усети веднага, че е ранен).

Четири фактора, поддържащи болката

1.     Физическата причина за болката. Това вероятно ще е първоизточникът на болката и може би ще е в резултат от нараняване, възпаление или заболяване. Повечето медицински лечения се фокусират върху това.

2.     Мускулно напрежение

Вторият елемент, поддържащ усещането за болка е мускулното напрежение. Налице е едно интригуващо взаимодействие между болката и напрежението в мускулите. Почти инстинктивно хората реагират на болка като се стягат. Мускулите се стягат и обездвижват зоните около болката. На първо време, тази реакция ограничава болката и движенията, които биха я засилили. За съжаление, в дългосрочен план, това стягане увеличава болката и я разпространява в съседни области.

Лечението на този проблем често включва медикаменти, но има и много нефармакологични начини да отпуснем мускулите – масаж, разтягане, физикална терапия – а също и с помощта на ума. Менталните техники за релаксация са наричани „аспирина на психосоматичната медицина”, защото имат широк обхват от физически и психични ползи. Не е трудно човек да се научи да отпуска мускулното напрежение и да „влезе” в една по-спокойна своя версия. Техниките включват диафрагмено дишане, прогресивна мускулна релаксация, автогенен тренинг, медитация и насочена визуализация.
Веднъж усвоено умението за обща релаксация, е възможно, то да бъде насочено към мускулите около болката. Тази техника не само, че е обратното на автоматичната реакция на стягане, но тя е срещу естествения импулс да се избегне болката. Когато има болка, последното нещо, което човек иска да направи е да остане в нея. За това упражнение, пациентът се учи да фокусира цялото си внимание върху болката, докато се въздържа да напряга мястото около нея. Временното предаване на усещането на болка е нужно, за да се постигне ясна представа за болката и за да може да приложи техники за релаксация като дишане в болката и усещане за тежест.

Недостатък на този метод е повишаване на осъзнаването на болката, което означава повече болка. Превключването от избягване на болката към фокусиране върху нея води до пълно осъзнаване. В допълнение, когато пациентът успява да освободи напрежението около болката той често открива, че болката се увеличава по сила и интензивност. Това е така, защото хроничното напрежение обгърнало болката помага тя да се задържи. Когато пациентът е наясно с пълната сила на болката, релаксирайки върху нея, той има по-пълна представа за усещанията – понякога за първи път.  Много пациенти споделят, че правейки това упражнение, това им помага да видят болката такава, каквато е, че могат да видят къде е истинският център на болката и че той не е, където те са си мислили.

  1. Внимание

Третият опорен елемент на болката е вниманието. Болката има информационна функция, позволявайки на тялото да знае, че нещо не е наред и че е необходимо действие, за да се спре щетата или да се направи нещо за нараняването. За съжаление, когато болката стане хронична, постоянното внимание, което тя привлича пречи да се получава полезна информация, а носи само раздразнение.

Има стара поговорка – „това, на което дадеш вниманието си, то расте”, дали ще е градината, децата, тревогите, страховете или усещанията за болка. Тъй като през по-голямата част от времето, пациентите се тревожат за болката си, нейният образ получава много внимание. В резултат на това той става все по-голям и скоро става основен фокус в живота на пациента.

Не е възможно да се обръща внимание на много неща едновременно и дори болката „се изцежда” от съзнанието. Това, което се нарича съзнателен ум, не може да задържа твърде много по едно и също време. Той задържа само тези малко неща,  на които човек обръща вниманието си във всеки даден момент. Интересното е, че това, на което се обръща внимание, става преживяването на човек в този момент. Много хора с хронична болка знаят, че ако са погълнати в нещо друго, болката ще отстъпи поне временно.

Ако се научим, с ограничено внимание да контролираме фокуса, това може да е мощно средство за промяна на болката. Има ефективни техники, които развиват достатъчно добър контрол върху осъзнаването за намаляване или премахване на усещането за болка. Медитацията е една от тези техники, разбира се, нужно е да се упражняваме. Други полезни техники са хипнозата и насочената визуализация. Те ни помагат да бъдем въвлечени в образи и представи, които ни позволяват да създадем усещане без болка. Тези образи ни помагат също да редефинираме нашето отношение към болката и така да я направим по-поносима.

  1. Интерпретация

Интепретация на мислите, емоциите и отношението ни към болката. Има голяма разлика между болка и страдание. Болката всъщност е само усещане. Страданието е интерпретацията, която даваме на болката – оценки, очаквания, емоции, които обикновено съпътстват усещането. Мисли като „ Това ме убива”, „Не издържам вече”, „Това разрушава живота ми (деня, момента) или „ Защо това се случва на мен?” са съждения, които увеличават компонента на страдание и помагат да се увеличи интензитета на болката.

Страданието като компонент на болката е важен фактор за други подобни емоционални проблеми, които съпътстват хроничната болка – депресия, тревожност. Лесно е да си представим как тези мисли могат да доведат човек до чувство за безпомощност и безнадеждност, две чувства, които много лесно могат да прерастнат в депресия.

Насочено въображение и лечение:

Менталните образи – формирали се много преди да се научим да разбираме и да използваме думи – са в основата на това кои си мислим, че сме, какво вярваме, че светът е, какво чувстваме, че заслужаваме колко сме мотивиране да се грижим за себе си. Те силно влияят върху нашите вярвания и нагласи за това как се разболяваме, какво може да ни помогне да се почувстваме по-добре и дали медицинската или психологическа интервенция ще бъде ефективна. Затова насоченото въображение е мощен инструмент за съвременните терапевти на болката.

Мисловният образ може да се определи като мисъл със сензорни качества. Това е нещо, което мисловно виждаме, чуваме, вкусваме, докосваме или усещаме. Понятието „насочено въображение/визуализация” се отнася до широк кръг различни техники за ума и тялото, които включват обикновена визуализация, използване на метафори, разказване на истории, изследване на фантазии, игри, тълкуване на сънища, рисуване и „активно въображение”. При тези техники несъзнаваното излиза като образи, които могат да се свържат със съзнателния ум.

При липса на конкурентни сензорни сигнали, всички системи на тялото реагират на образите, както биха реагирали на истински външен опит. Например, за момент си представете, че в ръката си имате голям, свеж и сочен жълт лимон, откъснат сутринта. Позволете на образа на този лимон да се появи във вътрешното ви око, така, че да можете да усетите неговата тежест и да помиришете неговата свежа лимонена тръпчивост. Представете си как отрязвате резен от този лимон.  Представете си, че отхапвате голяма хапка от резена лимон и когато го направите усещате как киселият тръпчив лимонов сок пълни устата ви и насища всеки вкусов рецептор така, че езикът ви изтръпва, а устните ви се свиват.

Това е същността на въпроса: Ако образът на лимона ви пълни устата със слюнка, какво се случва, когато си представяте, че сте безнадеждна, безпомощна жертва на безкрайна болка? Не казвате ли с това на присъщите за тялото лечебни системи да спрат и да се откажат?

Някои хора си мислят, че не са способни да създават мисловни образи, но всеки може да постигне това. Истината е, че най-често хората използват въображението си, когато се тревожат. Това, за което се тревожим никога не се случва в реалния свят, а само в нашето въображение. Ние съжаляваме за миналото, което вече се е случило или се страхуваме за бъдещето, което е изцяло фантазия, тъй като все още не се е случило.

Хората, които имат болка се тревожат през цялото време. Те се тревожат, че болката никога няма да изчезна и че те ще останат безпомощни, обездвижени от нещо, което не могат да контролират и не могат да понесат. В резултат на това те се затрудняват да опишат образа на своята болка. Често се чуват фрази като „ рояк от огнени мравки дъвчат нервите ми” или „гигантски слон е стъпил на гърдите ми”. Това са познати и мощни образи, които ни идват веднага наум при първите симптоми на болката.

Тези негативни образи могат да се превърнат самосбъдващо се пророчество, защото те имат силата да създават своя собствена реалност в тялото, точно както ни се пълни устата, когато си мислим за лимон. Ако пациентът има усещане за болка като „горещ кол, който постоянно се забива в крака ми” или като „лъв, който разкъсва гърба ми и къса нервите ми с всяко захапване”, тези образи могат да имат сериозен физиологичен ефект, който може да засили страданието и да попречи на естествените способности на тялото да се справи с болката.

Техники за справяне с болката:

В медицината, в психологията, в практиката на бойните изкуства на Изтока е натрупан опит, позволяващ да се дадат практически съвети за саморегулация на болковите усещания. Препоръчаните по-долу начини са основани на психологическите механизми на отвличане на вниманието от неблагоприятния дразнител, самовнушение, изменение значението на болковия стимул за човек посредством промяна на образа на болката.

  • Издишване на болката.

Изходно положение – седейки, стоейки и лежейки. Отпуснете се и започнете да дишате спокойно и равномерно. Вдишвайте и задръжте дъха, като  концентрирате вниманието върху болния участък. При това, колкото се може по-ярко си представете, че по време на вдишването в гърдите ви се образува облаче от живителни сили, а по време на задържане на дишането то се насочва към болния участък и потиска усещането за болка. С всяко издишване, болката на части напуска тялото. Повторете няколко пъти. Представи си, че въздухът, който вдишваш, пренася светлина и топлина на това място, а издишването отнася от него частици напрежение във вид на сив или черен дим, мъгла.

  • Глас

Уединете се, заемете удобно изходно положение, дишайте спокойно и равномерно. При издишване издавайте звук, който най-ярко можете да асоциирате с образа на конкретната болки. Това може да е стон, рев, вик, писък или шептене. Важното е да си представяте, че заедно с този звук болката на малки порции напуска тялото ви.

  • Дисоциация

При възникване на болка е необходимо да се видите все едно отстрани. Например, лежащ на дивана. Отначало погледайте на себе си от едната страна на стаята, след това от другия край, отгоре, от ъгъла и пр. Оценете отстрани това, как болката ви бъчи. Представете си болката в конкретен образ. Това може да е пламтяща пещ, стягащ главата (гърдите, краката и пр.) метален обръч, железен кол, разширяващо се вътре в тялото кълбо и пр. Вижте как лесно се справяте с болката във вашето въображение – бавно разгъвате стягащия обръч, издърпвате и изхвърляте острия кол, пускате навън кълбото….Почувствайте колко по-леко ви става в собствените представи. Сега се върнете към реалността и почувствайте колко е отслабнала болката.

  • Субмодалности

Опитайте се ярко и отчетливо да си представите образа на болката. Например, във вид на стоманен шиш, забит в тялото. След това бавно, поетапно трансформирайте във въображението този стоманен шиш в пластмасов, дървен, картонен, книжен, въздушен. Ще почувствате значително облекчение. След това се опитайте да си представите температурата на болката. И да я измените от гореща – неприятно в прохладна – приятна. На третия етап манипулирайте цвета на болката. Това е най-важният момент от упражнението. Постарайте се да измените изходно неприятния цвят на усещането за болка в приятен и болката значително ще се намали. Ако искате да усилите обезболяващия ефект, то по аналогичен начин поработете и с вкуса на болката.

  • Главоболие

Това упражнение се основава на използване на японската система на точков масаж – шиацу. Удобството в използване на тази система е в това, че за въздействието не е нужно да се търси конкретна точка по тялото, а е достатъчно да се определи площ, на която е нужно да се направи натиск с пръсти или с длан. Натискът се прави в продължение на 3-5 секунди на всяка точка с усилие 3-5кг. При това внимателно следите, натискът да не предизвиква болкови усещания. Упражнението се изпълнява в продължение на 2-3 минути и се състои от 5 стъпки. Първа стъпка. Слага се среден пръст над показалец  и се натиска по средата на черепа. Първият натиск се прави на това място, където започва косата. След това, отстъпвайки примерно по 2,5см, направете още 9 натискания. Последната точка е разположена в основата на черепа. Стъпка Втора. Напипайте връхната точка на черепа, отстъпете от нея на 2,5см. В двете страни по посока на слепоочията и направете 4 натискания. Стъпка Трета. С двете ръце направете по 2 натискания по направление от „хълмчетата на ушите” към вдлъбнатината под основата на черепа. След това натискайте точката под основата на черепа. Стъпка Четвърта. Направете 4 натискания на задната част на шията по двете страни на гръбначния стълб. Стъпка пета. Изчакайте 1-2 минути и ако болката не е утихнала направете цялата процедура отново. Постоянно помнете, че натисканията трябва да бъдат свързани с приятни усещания.

Необходимо е много ярко да си представиш своя спомен, иначе болката ще нахлуе в него. Ще го разруши с отвличащи мисли.

Но ти имаш още един верен помощник – твоят организъм. Когато болката го заплашва, заплашва неговата безопасност, той сам търси пътища и способи да избяга от болката. Сам се опитва адекватно да се защити от заплахата. Ти му предлагаш добра защита, добър изход. И той ще ти бъде надежден съюзник.

Болката има свойството сама да се продуцира, да фиксира върху себе си вниманието. Не й се поддавай.

Този процес (на продуциране болка от болката) е в основата на такова явление като болковия шок. Случва се травмите да не са опасни за живота, но поради липса на противошоково средство, човек умира.

При получаване на травмата, нараняването, ние имаме няколко секунди преди да се появи силната болка, която започва да концентрира вниманието върху себе си, да  продуцира сама себе си.  Тогава ще е началото на болковия шок, тъй като болковите усещания ще растат в геометрична прогресия. При отсъствие на протовошокови препарати единственото спасение ще е да се отвлече от болката. Болката – това е активизация на работата на дясното полукълбо, страшни и мъчителни образи, нова болка. Значи трябва съзнателно да се активизира лявото полукълбо, чиято активност ще погаси активността на дясното полукълбо (такива са физиологичните закони). Лявото полукълбо отговаря за логиката, смятането. Смятайте наум, решавайте математически задачи, мислете за каквото искате, но не и за себе си, не и за печалната си съдба. Не позволявайте да се сринете в пропастта на самосъжалението.

„БОЛКАТА Е НЕИЗБЕЖНА, СТРАДАНИЕТО Е ПО ИЗБОР”

Автор: Светлана Сотирова

Използвани източници:

https://www.practicalpainmanagement.com/treatments/psychological/raising-pain-tolerance-using-guided-imagery?page=0,2

The Psychology of Pain  – George R. Hansen, Jon Streltzer

Психологическая подготовка к действиям в условиях повышенного риска ( „Стресс- менеджменет”) – К.Э. Комаров – учебно-методическое пособие для специалистов, занмиющихся подготовкой подразделений МО, ЖСБу МВД, МЧС, Минюста России

Подобни постове:

Leave a Comment