“Аз съм работохолик и се гордея с това” – статия за работохолизма

Значение на думата работохолизъм

работохолизъм м., само ед. Прекомерно увлечение в работата.

Ако погледнем думата „работохолизъм“, лесно можем да забележим, че тя е съставена от две думи – работа и алкохолизъм. На английски работохолик се превежда като Workaholic – отното съчетание от двете думи. 

В психологията за работохолик се счита човек, който е пристрастен към своята работа. 

Много често думата работохолик се използва като се има предвид по-скоро позитивната му конотация. От тези хора, можете да чуете как чрез него изразяват силната си страст и стремеж към изграждането на кариера, имайки предвид съвсем позитивен аспект на понятието. От други пък можете да чуете как лепват подобен етикет на трудолюбив човек, който работи на повече места или му се налага да изкарва повече финанси за семейството си. Но не бива да бъркаме работохолизма с усърдната работа, а по-скоро да се научим да разпознаваме кога стремежът ни към работа е здравословен и кога се превръща в работохолизъм. 

Вместо да се тупаме по гърдите: „Аз съм работохолик“, е добре да сме наясно, че подобна ситуация не трябва да ни прави щастливи, а по-скоро да бъде знак, че е нужно да обърнем внимание и да се погрижим за себе си. 

Какво прави един работохолик?

При работохолиците потребността да са постоянно заети, правейки нещо или вършейки някаква работа, е изключително силна. Те често поемат задачи, които не са техни или от които няма смисъл, само за да са заети. При някои от тях обаче, работата се превръща в занимание, което ги изцежда до такава степен и не много след това се стига и до burnout. (Статията ни за burnout можете да прочетете тук. https://sovapsychologist.com/umorata-na-nashiq-um/ )

Работохолиците, в резултат от непрестанната работа, често започват да пренебрегват близките и семейството си, да ограничават социалните си контакти и дори собствените си потребности. Лесно можете да забележите как хората, които са работохолици. Те губят представа за времето – толкова потъват в работата си, сякаш нищо друго не съществува. 

Общото между всичко изброено е бягството от реалността. Като че ли един работохолик има нужда от работата си до такава степен, че тя го “спасява” от всичко случващото се около него. Спасение ли е обаче работохолизмът, или компенсаторен механизъм, с който “наваксваме” несправянето си в реалността, отдавайки се на работа – там, където се чувстваме способни, справящи се, зачетени.

Работохолизмът сякаш се явява като патерица, която не решава проблема, а дори го задълбочава. 

Работохолизмът често се появява именно, за да измести фокуса от други проблеми, които човек има – проблеми в семейството си, в партньорските си взаимоотношения, социалните си контакти. Кръгът става порочен – механизмът работи така, че колкото по-сериозни стават проблемите на човек, толкова повече работи той. Работохоликът сякаш сам елиминира възможността да разреши на мислите си на да се насочат към разрешаване на проблема. В работната си среда той може би решава множество казуси и проблеми. Чувства се изключително справящ се и потребен на другите, че сякаш изразходва психичната си енергия за решаване на проблеми на работа и почти никога за своите собствени. Слабостта и безсилието, които човек може да изпита по повод не справянето с личните си проблеми, засилват още повече желанието на човек да се вкопчи в работата си, в която се справя. 

Симптомите на работохолизма често могат да бъдат еднакви при много хора, но причината, която стои в основата, е твърде индивидуална. Добре е човек да си даде сметка, че деструктивната му отдаденост на работата може да е изместване на фокуса от нещо друго, с което му е трудно да се справи, а не здравословна отдаденост на работния процес и кариерата си.

Какво можем да направим?

Ако човек има сериозни проблеми, с които не успява да се справи, е добре да потърси помощ от специалист, който да го подкрепи по пътя му на справяне. 

Страхът е естествена човешка реакция на ситуации, в които не сме в комфортната си зона, а приемането му е първата крачка към идеята за справяне. В признанието “страх ме е” се крие толкова свобода, която е нужна на съзнанието на човек, за да разбере, че емоциите съществуват, за да ни дават посланията, до които не успяваме да достигнем сами. За човек често е болезнено и трудно да приеме и признае чувствата и емоциите си. Затова намира “спасение” в бягството, отричането и забравянето чрез работата си. Проблемът обаче остава, а фрустрацията се повишава.

Когато човек е способен да приеме факта, че избягва проблемите си, може да се опита да даде отговори на въпросите: От какво бягам? Каква е причината? Какво прави проблема толкова неприемлив, че предпочитам да се скрия в работата си? 

Само когато сме наясно с потребностите си, можем да работим върху това да им отговорим. А когато не успяваме, помощта на специалист би била от изключителна полза. Важно е да си даваме сметка от какво имаме нужда и първо да се погрижим за себе си. Тогава удоволствието от работата и добре свършените задачи биха се превърнали от работохолизъм и нездравословно бягство във вдъхновяваща и подпомагаща развитието ни кариера.

Автор: Теодора Йорданова – психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *