Статии

Аз колекционерът

Защо събирам кукли ли? Аз не събирам кукли, аз просто ги купувам. – отговаря преди да осъзнае колко от тях има.

„Отне ми време да осъзная, че съм колекционер. Аз казвах: „Аз не събирам кукли, аз просто ги купувам“ – докато един ден не заведох в дома си човек, когото харесвах. Той ги видя по моите рафтове и леглото ми, обърна се и си тръгна. Тогава аз най-накрая разбрах, какво точно правя-колекционирам. „

article-2408788-1b946853000005dc-397_640x478

Какво представлява феноменът „колекциониране“? Каква е неговата история и същност? Какви са различните типове колекциониране? Колекционирането  продиктувано ли е само и единствено от самата на наслада да притежаваме нещо? Може ли да се превърне в натрапчиво презапасяване, без да съзнаваме реалната причина за него и без да имаме обяснение на случващото се?

История на колекционирането

Страстта към колекционирането може би е станала възможна и се е породила преди около 12 000 години, когато нашите предци са се отказали от своя номадски начин на живот и се заселили на едно място.

Първите регистирани случай на колекциониране датират от 1700 г. и 1800 г. През тези години е имало аристократични колекционери, които обикаляли света в търсене на вкаменелости, черупки, животински екземпляри, произведения на изкуството и книги. След това събраните артефакти са били държани в специални стаи наречени „кабинети на любопитството“ за съхранение и лично виждане. Думата „кабинет“ се използвала като символ на власт и богатство на колектора. Именно тези колектори, създават първите музеи в Европа, и в по-малка степен в Америка.

*Вероятно Ной е най-известният колекционер в света. В края на краищата, той събира две от всяко живо животно и ги настаняват в едно място.

Същност на колекционирането

Всеки колекционира по нещо. Дали ще са снимки от ваканции, билетчета от градския транспорт, сувенири от пътуване, бирени бутилки, магнитчета за хладилник, ключодържатели или касови бележки все си е колекциониране.

От формална гледна точка ние „колекционираме“  още от деца. Започваме с играчки, салфетки и картинки от дъвки и с времето преминаваме към книги, часовници, чанти, обувки.

8

При някои хора пък колекционирането се свързва със събирането на необичайни неща, като например лоша поезия, бодлива тел, мръсни вицове, восъчна хартия, зърнени кутии, подложки за мишки, телефонни книги, шрифтове, дрехи на известни личности и т.н.

crazy-collections-dalmation

И като заговорихме за необичайно, какво да кажем за названията на хората, които колекционират вещи? Един aлктофил събира плюшени мечета, а делтиологистът събира пощенски картички, а нумизматът събира монети, а вектуристът жетони от метрото, а колекционер на часовници се нарича хорологист.

the-worlds-top-10-most-amazing-collections-6

Някои хора колекционират заради самата инвестиция. Други го правят за удоволствие. Трети колекционират, за да се запознаят с историята.

Има хора, обаче, които „спасяват неща“, защото това им помага да се запълни зейналата дупка в душата им. Успокоява страховете им, изтрива несигурноста им. За тях, колекционирането осигурява ред в живота им и служи като преграда срещу хаоса и ужаса на един несигурен свят. По този начин въпреки, че външният свят е опасен и постоянно променящо се място, те все още могат да седят спокойно в апартамента си през нощта с мисълта „моите неща са си заедно“.

Мотивация на колекционирането

Защо колекционираме разни неща? Както казахме по-горе някои хора виждат в това инвестиция и за тези хора е важно да знаят как една монета, например, след време може да стане на стойност хиляди долари. Други събират, защото това им носи  удоволствие – това е забавно. Някои събират, за да разширят своя социален живот, като обменят информация с хора със сходни интереси. Има хора, които колекционират, за да държат миналото живо.

За някои хора, колекционирането е просто в самото търсене, а в някои случаи е доживотно преследване, което никога не свършва.

Мотивацията за колекциониране обикновено се свързва с психологическа необходимост от сигурност-пълнене на чувството за празнина в себе си. Мотивацията може да е свързана и с това, че чрез колекционирането обозначаваме себе си така, както го прави една работна униформа например. Колекционирането също може да бъде средство за безсмъртие и слава- да оставим следи след себе си.

За някои, удоволствието от колекционирането  идва от експериментирането с аранжиране, ре-аранжиране и класифициране на части от големия свят навън пренесени в собствения личен мъничък свят. Тоест колекционирането може да служи като средство за контрол, за да създаде зона на комфорт в живота на човек, например, успокоява страховете,  заличава несигурността.

Мотивите не са взаимно изключващи се, тъй като  много от тях могат да се комбинират, за да се създаде един колекционер.

Събиране vs. презапасяване

Зигмунд Фройд, обаче, не вижда колекционирането като произтичащо от тези видове мотиви. Той постулира, че то произтича много назад в детството ни. Фройд предполага, че колекционирането е тясно свързано с усещането за загубата на контрол. Следователно, колекционерът се опитва да спечели обратно изгубения контрол, като започва да се презапасява чрез събирането.

Обяснението на Фройд успява да осветли тъмната страна на колекционирането , а именно неговата патологична разновидност-презапасяването. За аномалията „вехтошар“ се говори тогава, когато нетипичното поведение пречи на „разумния живот.“ Това понякога може дори да включва брутална намеса в живота на другите, социална дезадаптация и неадекватност по отношение на реалността.

Някои теоретици предполагат, че поведението, свързано с презапасяване може да бъде екстремна форма на компулсивното купуване. Компулсивното закупуване, от своя страна, те твърдят, че е тясно свързано с обсесивно-компулсивно разстройство. Според проучване от Kyrios, Frost и Steketee, се смята, че пристрастяването към купуването се влияе от сбор от когнитивни предпоставки вкючително дефицит при вземането на решения, свърх емоционална привързаност към обекти, погрешни убеждения за вещи и други неадаптивни вярвания. Някои експерти са описали психопатологията на презапасяване като „синдром на повтарящо се придобиване.“

Тук говорим за хора, които са патологични в тяхното колекциониране. При тези натрапчиви колекционери се наблюдават и физиологични изменения в мозъка. Забелязват се щети в префронталния кортекс, област на мозъка, участваща в процеса на вземане на решения, обработката на информация и поведенческата организация.

Едно психоаналитично обяснение за колекционирането е, че необичаните деца се научават да търсят утеха в натрупване на вещи. Друга теория е, че колекционирането е мотивирано от екзистенциалните ни страхове и то се явява разширяване на нашата идентичност-да живеем, въпреки че не го правим. Съвсем наскоро, еволюционни теории предполагат, че събирането е начин човек, да привлече потенциални партньори чрез сигнализация за способността му да се натрупват средства.

Налице е също така един феномен, известен като „ефект на дарение“, което описва нашата склонност към оценяване на стойността на нещата повече, след като ние ги притежаваме. Други психолози въвеждат концепцията на „заразяването“ – някои колекционери са привлечени от вещи на  знаменитости, например, защото тези обекти се възприемат като начин за сливане със същността на човека, който ги притежава.

article-2308001-1940dec5000005dc-557_634x422

Как се превръщаме в колекционери?- Психология на колекционирането.

Напълно естествено е да бъдем изключително заинтересовани от нещо, защото ни харесва, но когато този интерес е над нормите и ни принуждава да трупаме вещи в къщи и пречи на живота ни, може би трябва да се замислим дали не се случва нещо друго в ума ни.

mayor-coleccion-de-latas-coca-cola

Вече споменахме, че от ранни години хората използват, събирането на храна, за да се чувстват сигурни и защитени. Тъй като придобиването на храната е труден процес с несигурни крайни резултати хората се научили да облекчват своите тревоги чрез съхранение на храната за дълъг период от време.

Същата необходимост, да се чувстваме сигурни, е основната мотивираща сила, която стои зад създаването на колекции.

Животът е несигурен и може лесно да накара човек да се чувства безпомощен, затова някои хора използват своите колекции, за да създадат частна зона на комфорт, която могат да контролират. Чрез организиране и ре-организиране на своите колекции компулсивните „вехтошари“ могат да си възвърнат чувството за контрол над живота си.

Тези действия намаляват тревожността и помагат на тези хора да се справят с несигурността на реалния свят.

Някои колекционери са водени от носталгични чувства. Те са изключително силно прикрепени към миналото, защото вярват, че там и тогава е много по-добре от сегашното им тук и сега. Тъй като тези хора искат да запазят тези добри спомени те се превръщат в натрапчиви събирачи. По този начин те несъзнавано вярват, че  защитават спомена и го предпазват да не бъде отнет от тях. Така те си създават банка на добри спомени, така че те да могат да се върнат обратно, когато нещата се объркат. Ако животът им стане горчив тези хора могат незабавно да повишават настроението си, само като се върнат към своите колекции и си припомнят добрите спомени.

Независимо какви са мотивите и причините за колекционирането, по отношение на основата на този феномен, психолозите са единодушни, че:

Колекционерът отвлича себе си от истинските предизвикателства на живота, съзадавайки си прости предизвикателства в собствения си частен свят.

Това е колекционирането. А тогава какво е хобито?

следва продължение…

Автор: Емилия Сотирова

Използвани източници:

https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2014/nov/09/why-do-we-collect-things-love-anxiety-or-desire

http://nationalpsychologist.com/2007/01/the-psychology-of-collecting/10904.

htmlhttp://www.2knowmyself.com/Why_do_people_collect_things

 

Подобни постове:

Leave a Comment