Статии

„Аз или моето Име!?“ – колко са важни имената всъщност.

Колко са важни имената ни?

Историята на „имената“ е толкова стара, че датира още от първите описани случаи на използване на писменост, което означава, че имена са били използвани и много преди това.

Името е онази част от нас, която всички ние споделяме.

Само по себе си да нямаш име е немислимо, но да имаш име означава, че си човек. Имената имат огромна стойност, както обществена, така и за самата личност.

От една страна, „обществото“ дава име на човек, като едновременно с това го приема, като част от това общество. То е от такава важност, че отнемането на името на човек, може да послужи и за наказание в някои култури – както например се случва в затворите, където човек бива идентифициран само с цифри.

Името на човек може да носи и показатели за културната му принадлежност (в случаи когато името му не е „интернационално).

Също така, името може да носи и малко повече – то може да е символ на социален статус, бил той висок или нисък. Името ни носи значимост във всички наши социални отношения и комуникация. Не случайно, първото нещо, което правим при ново запознанство е да кажем името си. Това, не само „улеснява“ комуникацията, но изказването на името ни е и вид представяне на самите себе си пред другия.

Името ни не е само социален индикатор за другите, но е информативна единица и за самите нас.

Всеки от нас има поне 3 вариации на името си, с които ни наричат. Ако се замислите, ние лесно можем да вместим хората в определени категории, в зависимост от това как се обръщат към нас. Начинът, по който биваме наричани носи и информация за това до каква степен сме близки с определен човек. Ако обърнете внимание постепенното „скъсяване“ на нечие име, често отразява  и скъсяване на социалната дистанция между двама души.

От друга страна, името ни е от изключителна важност за самите нас.

Името на човек е думата, която той чува най-често през целия си живот.

Този „сбор от букви и звучене“ е до такава степен вкоренен в съзнанието на всеки един от нас, че сме способни да уловим, ако някой произнесе името ни в пълна стая със звуци/разговори, дори и когато не обръщаме внимание на конкретния човек или разговор. Този ефект е още познат като „cocktail party effect“. Това се случва защото умът ни е настроен да обръща внимание на приоритетно важни елементи от обкръжението ни – а името ни е един от елементите най-важни за нас.

Най-лесно може да оцените важността на името, като се замислите за това, как се чувствате, когато някой произнесе вашето име грешно?

Реално, това не е фатална грешка, не е живото-застрашаващо действие, но въпреки това ние винаги реагираме негативно спрямо такива грешки, дори и да е негласно. Не е въпрос на гордост, а въпрос на идентичност.

Имената ни са дълбоко свързани с възприятието ни за нас самите – не заради отделни части на характера или съвпадения в значението на името – а заради смисъла, който те носят, впечатан от родителите ни, от близките и от нас самите.

Какво носят имената?

Психологични проучвания през годините са показвали, че някои имена са възприемани по-добре и са „по-харесвани“ от други и тези имена имат положителен емоционален отклик в хората. Разбира се, представата за това кои имена са предпочитани се променя с годините, но това, което е важно да разберем е, че нагласата спрямо определено име е това, което го прави значимо.

Например, представете си родители, които решават да кръстят детето си по „оригинален“ или „модерен“ начин. Те са доволни от решението си към момента на раждането на детето. След това обаче, те биват критикувани непрестанно от обществото и обкръжението си за това, че името на детето не е „традиционно“, „българско“, „нормално“.

Този непрестанен натиск и негативно отношение към името, понякога кара родителите да „съкратят“ или коренно променят начина, по който наричат детето си, като през целия му живот то бива наричано с „фалшива“ версия на името си. След като родителите са хората, изпращащи най-важните послания (вербално и невербално), какво послание мислите бива предадено на детето в такъв случай?

Даването на име е отговорна задача. Давайки име – ние даваме същност, послание и отношение.

Не случайно наименуваме вещи с човешки имена, когато те са важни за нас. По този начин им предаваме значимост и им създаваме същност. Същото е и с имената на децата. 

Идеята не е да кръщаваме децата си по социално приет начин – а ние, като родители да изпълним името на детето си с позитивна емоция и отношение, което да държим и да предадем на детето, давайки му посланието, че то е прието и значимо.

Традиция или индивидуалност?

В множество култури по света е прието, дори желателно, името на бащата/дядото да се даде и на сина (както и при женските имена). Това в миналото е било знак за принадлежност към определен род/професия/социален статус . Специално в българската култура, това се прави и поради ред други причини – традиция, навик, „да не се сърдят бабите/дядовците“, натиск от близките, липса на имена, които да се харесват. 

Тук, обаче, е важно да се замислим какви могат да бъдат последствията за самото дете.

Изразът „кръстен на“ е изключително интересен в смисъла си. Предлогът „на“ обикновено обозначава принадлежност към някого – тоест детето, носещо определено име (кръстено на някого) метафорично принадлежи на този човек. Разбира се, това не са идеи, които се дискутират рационално или особености от културата, които се правят съзнателно. Напротив, всичко това се случва несъзнателно – но често поведенията са налице.

Например, детето бива кръстено на дядо си (споделят еднакво „собствено“ име) – от една страна това автоматично предпоставя дядото да има специално отношение към този внук.

Това привидно не е проблем, но щом това дете е вече „любимец“, то какво остава за другите внуци?

От друга страна, да, дядото може да има специално отношение към този внук, но по какъв начин? Често се случва той да иска (както и цялото семейство) детето да поеме или по неговите стъпки или да се държи по определен начин, да притежава определени качества, за да може да запази доброто му дадено „име“.

Последствията от това да предопределиш (било то и несъзнателно) характера, поведението и възприятието на едно дете, може да повлияе негативно на неговото развитие, като собствена личност.

Понякога, този несъзнаван натиск върху детето оказва точно обратния на желания ефект, заради всички тези „очаквания“, с които е натоварено детето. А, в други случаи, детето – вече възрастен – цял живот се стреми да достигне тези успехи или да изгради репутация за себе си, което е една не-лесна задача, когато се бориш с възприятията на обществото.

Няколко въпроса, върху които да се замислим:

-Какво е вашето собствено отношение към името Ви?

-Какво е отношението на хората около Вас? Как Ви наричат?

-Какво сте чували за името си? Носи ли някаква специфична идея или история?

-Има ли хора в семейството Ви със същото име?

-Как си представяте реалността, ако се казвахте по различен начин?

Автор: Моника Ройдева – психолог

Последвайте ни в социалните мрежи:

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment