Статии

А КОЙ ЩЕ ЧУЕ МЕН? Как децата преживяват изневярата на родителите си.

„Една сутрин, забелязах, че майка ми има смс на телефона, нали знаете онези смс-и `този номер ви е търсил..еди кога си.`

Е, мислех го за такъв смс и тъкмо да го изтрия, забелязах, че той въобще не започва с `Този номер..`. Смс-ът гласеше `Обеща ми,че днес ще дойдеш да ме видиш, хайде кажи на дъшеря си, че отиваш на разходка и ела, искам те..желая те. Много целувки. Чакам те!`

Изпуснах телефона на земята, ръцете ми не ме слушаха, започнах да треперя, сърцето ми заби силно… не можех да повярвам. Нима лъже баща ми след всичко, което е направил и продължава да прави за нея!?  

Иска ми се да кажа на татко, но нямате представа какво ще стане, такива скандали…такива караници…може да се стигне и до бой! Баща ми е много добър, но разбере ли, че той дава всичко за нея, а тя го лъже така долно, ще побеснее.  

Баща ми изневерява на майка ми от близо 5-6 месеца. Не съм го хващала директно в изневяра, но често се обажда на една жена, пише й смс-и и всеки ден, докато майка ми е на работа, а той е свободен през деня, излиза и го няма по 2-3 часа. Много пъти съм го питала къде отива и честно казано се наслушах на лъжи.

Още по-големият проблем е, че тази жена, с която баща ми се вижда, е добра приятелка на майка ми и живее в нашия блок. Не мога повече да издържам на лицемерието й, когато идва вкъщи и се прави на приятелка на майка ми. Още повече не мога да издържам и на лицемерието и безхаберието на баща ми.

Не знам с кого да се свържа или с кого да поговоря за всичко това. Чувствам се подтисната през цялото време, но не искам да казвам на майка ми, защото баща ми не за първи път й изневерява, само че последния път тя научи и дълго време беше в депресия. Не искам да й казвам също, защото в момента се бори с рак на маточната шийка и й е достатъчно тежко, както и на мен, но явно не и на баща ми.

 Как Изневярата засяга децата?

Когато говорим за изневяра обикновено сме с нагласата, че тя се отразява само на родителите и техните взаимоотношения и сме с убеждението, че децата са засегнати дотолкова, доколкото как ще преживеят евентуалната раздяла.

Така ли е наистина?- Отговорът е Не.

Изневярата може да бъде опустошителна за измамения партньор и затова е една от водещите причини за раздяла или развод. Въпреки това, измаменият родител не е единствената жертва на изневярата. По отношение на децата, изневярата може да всее хаос във връзката родител-дете, а също и да предизвика проблеми в бъдеще за децата в собствените им романтични връзки.

Изневярата се отразява на децата по начини, които често остават незабелязани от възрастните, но оставят дълбок отпечатък върху емоционалния и психичния свят на детето.

Начинът, по който детето разбира за родителската изневяра има значение:

Причините за развода ти или за раздялата са си между теб и твоя съпруг. Когато става дума за изневяра, обаче, дори да се опитате да я запазите в тайна, тя ще окаже влияние върху детето ви, тъй като, ако не му кажете за изневярата директно, има голяма вероятност то само да разкрие тайната, особено, ако е достатъчно пораснало- само едно заслушване в споровете ви или разговорите ви, които имате с други хора и то може да си направи своите заключения. Така че, това да се опитваме да не говорим за ситуацията, не помага.

Начинът, по който децата разбират за родителската изневяра влияе на начина, по който те реагират на нея. При децата, които са разбрали за аферата директно от изневерилия родител и разкриването на тайната е било придружено с извинения и обяснения, е по-малко вероятно да бъдат ядосани и разстроени, и е по-вероятно да си възвърне положителната връзка с родителя в бъдеще, в сравнение с деца, които са чули за аферата от предадения родител или от трето лице.

Проучване от 2010, от университета в Сан Франциско, обаче, предполага, че начинът, по който децата научават за изневярата не е толкова от значение, колкото си мислим. Проучването установява, че начинът, по който децата научават за родителската изневяра няма нищо общо с това дали отношенията родител-дете могат да бъдат спасени. С други думи, изневярата има потенциала да наруши връзката ви с вашите деца, без значение какво правите или казвате след това, защото емоционалният заряд, който носи сам по себе си е разрушителен.

Въпреки това, е важно да бъдем честни и да се извиним на децата си. Те определено ще ни уважават повече и ще бъдат по-малко разстроени, отколкото, ако го научат от предадения родител или от трето лице.

Как децата преживяват изневярата?

Всяко семейство е различно, и всяко дете е уникално, но съществуват определени основни отговори спрямо изневярата, които са почти универсални и се отнасят за децата от всяка възраст:

  • Загуба на доверие.

Когато едно дете научава за изневярата на родителя, на него обикновено му е изключително трудно, ако не и невъзможно, да повярва, че в бъдеще ще има някой, който да го обича, който няма да го излъже, отхвърли или да го изостави. Те се научават да не се доверяват в любовта и често се стабилизира вярването, че те не са достойни за получаване на моногамна любов. Когато един от родителите предава цялото семейство, децата често изпитват съмнение, че те не могат да се доверят на никого, никога повече. Щом родителят е разрушил доверието в семейството, на кого може да се разчита? Децата изпитват несигурност във всичките си бъдещи взаимоотношения, много трудно се доверяват на противоположния пол и е възможно да се изгради и вярването, че любовта не си струва риска.

  • Гняв.

Една обща реакция е гняв – често срещу двамата родители. Изневерилият родител е лесно да бъде обвиняван, защото той или тя е предприел действия, които могат да сложат край на брака и нараняват всеки, който участва в ситуацията. Децата често подтискат този гняв, но има случай, в който изливат гнева си върху виновния за ситуацията родител. Също, обаче, не е необичайно да обвиняват и родителя, който не е измамил, тъй като вярват, че той или тя е могъл да направи нещо, което е можело да попречи на изневярата, като например да бъде по-нежен, да работи по-усилено да угоди на другия съпруг, и т.н.

Гневът е  особено характерен за децата, които са били принудени да са участници в ситуациятаа на изневеряване. Например, когато някои от тях са в ролята на довереник на родителя, който изневерява, докато други пък са в ролята на човека, който утешава родителя, на когото е изневерено. Да бъде принудено да поеме тежестта на неправомерното поведение на родителя и скръбта на другия родител, може да остави едно дете с дълготраен гняв. Също така, едно дете може да се чувства така, сякаш сексуалното прегрешение на изневерилия родител е измама и черна точка срещу самото него и останалата част от близките. Ако детето е било притискано от изневеряващия родител да пази тайната на изневярата, детето остава с привнесено и неоправдано силно чувство на вина.

  • Acting-out или действие покрай/ извън.

Вместо да се сблъскат с тъгата, гнева, или другите объркващи чувства, децата могат да проявяват поведенчески проблеми по време на детството, прекалена сексуална активност по време на юношеството, както и проблеми с интимността или сексуално пристрастяване като възрастни. Промискуитетът може да е опит да се изрази това, което детето е възприело от родителите си, които са изневерили и да отразява формираните вярвания относно небрежността при секса и непостоянството на любовта.

  • Смущение

Децата, чиито родители са неверни често се чувстват дълбоко засрамени от ситуацията. Родителят е направил нещо, което дълбоко е наранило другия родител. Понякога децата може да се страхуват какво ще говорят хората за ситуацията и че като част от семейството, самите деца ще бъде опетнени пред обществото. Много деца, особено подрастващите, изпитват силно чувство на срам, когато открият, че един от техните родители е имал афера. Юношите са в средата на формирането на собствената си идентичност и да разберат за родителската изневяра може сериозно да разклати тяхната собствена представа за света. Някои деца могат да почувстват толкова силен срам от своя родител, че да поискат да скъсат връзките си с него, например, синът може да поиска да промени фамилията си, ако разбере, че баща му е изневерил на майка му.

  • Объркване

От децата се очаква да следват правилата в семейството-Тогава защо родители им нарушават точно тези правила, които са възпитавали у децата си? Това е въпрос, който си задават децата и чиито отговор търсят. Едно дете често стига до извода, че бракът е фиктивно обстоятелство и любовта е една илюзия. Освен това, когато родителите остават заедно дори, след като единият или и двамата продължават да имат извъбрачна връзка, децата са дълбоко объркани за смисъла на любовта и брака.

Тревожен фактор е, че някои изследвания показват, че децата на родители, които изневеряват е по-вероятно да станат самите те изневеряващи след време. Тези изследвания показват, че 55% от децата, които са преживели родителска изневяра,  в зряла възраст изневеряват на романтичния партньор.

Изследване на повече от 800 пораснали деца показва, че:

  • 88,4% изпитват гняв към изневерилия родител.
  • 62.5% се чувстват засрамени или неудобно.
  • 80,2% смятат, че това е повлияло на отношението им към любовта и взаимоотношенията.
  • 70,5% са заявили, способността им да се доверяват на другите е засегната.
  • 83% са заявили, че чувстват, че хората редовно лъжат.
  • 86% съобщават, че все още вярват в моногамията.

Отговорите на родителската ИзневяраВзаимоотношенията и с двамата родители могат да страдат:

Родителската изневяра създава проблеми не само между детето и родителя, който е изневерил, тя също може да доведе до напрежение между детето и родителя, на когото е изневерено. Може да не е справедливо, но емоционалните сътресения, които детето преживява, когато разбере, че единият родител е изневерил, може да го накара да обвинява в няколко посоки.

Понякога децата обвиняват измамения родител, че се е държал дистанцирано и студено към другия родител и това е причинило аферата. Те могат да обвиняват предадения родител за неизпълнение на задължението да ги предпази от това събитие и да имат чувството, че той не е успял, както като съпруг, така като родител. Други деца могат да се чувстват неудобно и неловко в компанията на измамения родител или дори да се срамуват от него, че е допуснал да стане жертва по този начин.

Гневът и дискомфортът, насочени към родителя, който е бил предаден, обикновено са краткотрайни. След първоначалния шок, децата са по-склонни да погледнат на ситуацията рационално и да хвърлят вината, където й е мястото. Въпреки това, в някои ситуации, може да се случи и дългосрочно разпадане в отношенията родител-дете.

В опит да се защитят децата от реалностите на изневярата, родителят може да не успее да предложи никакво обяснение и да се опита да сведе до минимум сложността на ситуацията, като каже половината истина, или просто лъже относно нея. Това, по-късно се превръща във второ предателство. Най-добре е, когато родителите обсъждат изневярата с детето по начин, който е едновременно честен и подходящ за възрастта му.

Колкото по-малки са децата, толкова по-малко се налага да говори родителят. Ако децата са чували или подозират, че нещо не е наред, и задават въпроси, тогава е много важно да се разбере, че е необходимо „картите да се сложат на масата“. За децата е по-лошо да чувстват, че има тайни пазени от тях, особено, когато тези тайни са свързани с тях. Когато те нямат представа за това какво се е случило, то не е необходимо да им се изтъква като факт дори да са юноши. Вниманието тук е, че родителите обикновено значително подценяват това, което детето подозира или знае. Най-добре е, когато родителите са съгласни помежду си с това, което да кажат на детето и заедно провеждат разговора с него. Така е по-лесно за децата да знаят, че тяхното намерение е да продължат да родителстват заедно, макар и евентуално разделени като съпрузи.

Подкрепа за деца да се изправят срещу влиянието на изневярата:

Какво могат да направят родителите, за да отворят линии за комуникация с децата си и да им помогнат да се изправят пред болезнената истина за това как изневярата на родителя ги засяга?

Основополагащо тук е изневерилият родител да си признае грешката, дори и само, за да си върне част от уважението от детето си. Когато един родител отказва да предложи извинение-за предателството, за разбиването на брака и отказва да признае, че детето му също е толкова дълбоко засегнато от изневярата, той прави почти невъзможно за детето да приеме и преживее ситуацията. Когато грешката е призната, това може да насърчи детето да се отвори и да говори за чувствата си, свързани с изневярата, като по този начин ще успее да преработи травмата и да продължи напред.

Когато изневерилият родител е в състояние да сложи край на аферата и да обясни на децата си колко погрешно е било, колкото и трудно да е това, това може да е в състояние да облекчи до известна степен последиците от емоционалния товар за децата.

Повечето родители не разбират колко сериозно техните деца са засегнати от тяхната изневяра.

Децата се нуждаят от време насаме, за да обработват това, което се е случило, но също така имат нужда от възможността, когато са готови да заговорят, те  да бъдат свободни да го направят без възрастните да коментират или съдят това, което казват. Като родители, можете да ги уверите, че техните чувства са валидни и имат право да ги изпитват, и че не съществува такова нещо като правилно или погрешно чувство, и че няма нищо срамно в емоциите. Когато децата погребат своите чувства, на гняв, тъга, и объркване, това неизбежно прелива в другите отношения и води до сериозни нарушения в психичния и емоционалния свят на детето.

Бъде готови да изслушате своето дете. Оставете го да говори и просто го слушайте. Също така е много важно и двамата родители да говорят за ситуацията, да дадат гласност за нея. Изневерилият родител може да бъде игнориран или наказан с мълчение от детето, но е важно родителят да се извини за болката, която е причинил и да предложи да говорят за това с детето.

Предаденият родител често е в по-добра позиция, да разговаря с детето. Това е трудно да се направи, но най-добрият начин е като се подчертае, че това, което се случва между родителите, не влияе на отношенията и любовта между изневерилият родител и детето. Както при всички разводи, това отнема време на детето, да приеме случилото се и да продължи напред. Да подкрепите този процес е най-доброто нещо, което можете да направите.

Прошката не е оправдание. Също така не е начин да се игнорира извършеното. Прошката е  приемане на човешката слабост, дори и тази на родителя, който заема основна роля в живота на детето. За да се стигне до точката на приемане, трябва да се премине през процес на разбиране, изразяване и освобождаване от обидата. Това включва и разбирането, че цялото семейство е една система и като такава, цялото семейство е било засегнато от изневярата.

Прошката изисква изправянето пред трудни въпроси, като например: Мога ли да приема, че някой, когото обичам и на когото съм вярвала, ме е предал? Мога ли да приема, че моята майка/баща не успя да се издигне до изповядваните морални ценности, на които самите те ме учат? Мога ли да приема, че единият ми родител е дълбоко наранен от другия?

Помощта на квалифициран специалист може да бъде много важна в подобни ситуации, да подпомогне детето, да достигне до мястото на разбиране и приемане.

Когато единият родител предава другия, вътрешният свят на детето и усещането за външния свят като цяло се разбива. Личната среда, в която едно дете живее и в която то чувства безопасност и сигурност, се променя из основи, защото най-важните хора в тази среда са станали неузнаваеми.

Когато децата се учат, че най-важните хора в техния свят са неблагонадеждни, способността им да се доверяват на другите може да бъде сериозно нарушена. Те могат да станат прекалено подозрителни, емоционално дистанцирани, или да се въздържат от създаване на връзка, защото те не могат да се доверят на другия човек, че той ще бъде почтен и ще бъде до тях винаги. В желанието си да избегнат това да бъдат наранени по същия начин, на който са били свидетели в детството си, те ще направят, каквото е необходимо, за да се предпазят от емоционална уязвимост.

Независимо от тяхната възраст, децата, чиито родители са били неверни често реагират с интензивни чувства на гняв, тревожност, вина, срам, тъга и объркване. Те могат да предприемат действие, да направят регрес, или да се оттеглят. Те могат да се чувстват притиснати да си върнат любовта на неверния родител или да станат пазач на измамения родител. Основното е, че когато родителите са модел за подражание на изневяра, децата им не могат да помогнат, но реагират и в бъдеще те могат да имат особено големи  затруднения в  намирането на собствен път през предизвикателни времена на запознанства и брак.

Изневяра-тълковен речник:

1.Нарушаване на вярност, обикновено в любовта.

2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.

(същ.) измяна, вероломство, отстъпничество, предателство, ренегатство
(същ.) нечестност, невярност, фалш, двуличие, лицемерие, измама
.

Семейството е като жива система, съставена, не просто, от отделни индивиди, но от връзката между тях. Всяка промяна в отделните членове повлиява върху структурата и процесите на цялото семейството. Отделните проблеми на индивидите са проблеми на цялата система.

Автор: Емилия Сотирова

Използвана литература: 

After His Affair: Women Rising From The Ashes Of Infidelity, by Meryn Callander

Ana Nogales, Ph.D., author of Parents Who Cheat: How Children and Adults Are Affected When Their Parents Are Unfaithful

 

Подобни постове:

Leave a Comment