“Чувството за стойност може да процъфти само в атмосфера, в която индивидуалните различия се оценяват, грешките се толерират, комуникацията е отворена и правилата са гъвкави – атмосферата, която се намира при едно грижовно семейство.”
Виржиния Сатир
Част от реалността на всяко семейство са конфликтите. Ако вземем предвид, че семейството е една жива система, жив организъм, и всеки от членовете му има своя индивидуалност и различност – то не е изненадващо, че конфликтите в семейството първо възникват и второ са често срещано явление. Това е напълно естествена част от „живота“ и пътя на едно семейство.
В предната ни статия СЕМЕЙНИ КОНФЛИКТИ – кои са най-често срещаните конфликти и какви са причините за тях? , може да прочетете повече за самите конфликти. В тази статия ще разгледаме ролите, които отделните членове на семейството заемат и как те с даден вид комуникация и поведение – от една страна могат да предизвикат конфликт, а от друга да го поддържат.
Комуникационните роли в семейството: как се свързваме, когато ни е трудно?
Във всяко семейство има моменти, в които разговорите стават по-напрегнати, думите – по-рязки, а тишината – по-тежка. В такива ситуации ние не просто „реагираме“, а несъзнателно заемаме определени позиции, чрез които се опитваме да се справим с напрежението и да запазим връзката.
Тези позиции са описани от Вирджиния Сатир, една от най-влиятелните фигури в семейната терапия. Тя не ги разглежда като черти на характера, а като начини, по които човек комуникира, когато се чувства несигурен, застрашен или емоционално претоварен.
Важно е да направим едно разграничение още в началото: това не са фиксирани роли, в които човек „е заключен“. Те са по-скоро адаптации – начини да се запази балансът в отношенията, дори когато този баланс идва на не малка цена.
Когато в едно семейство се появи напрежение, реакциите рядко са случайни. Един започва да обвинява, друг се опитва да изглади ситуацията, трети се отдръпва, а четвърти сменя темата или казва шега. На пръв поглед това изглежда като хаос, но всъщност е система, която се опитва да се саморегулира.
Една от най-често срещаните позиции е тази на успокоителя.
УСПОКОИТЕЛЯТ: Това е човекът, който сякаш винаги казва „няма проблем“, „както ти решиш“, „важното е да сме добре“. Зад тази привидна лекота обаче често стои страх – страх от конфликт, от отхвърляне, от загуба на връзката. Успокоителят плаща висока цена, защото постепенно започва да губи връзка със собствените си нужди. В семейната система той има важна функция – намалява напрежението и предотвратява ескалации. Но колкото повече поема, толкова повече другият може да стане по-рязък.
Така често се появява и обвинителят.
ОБВИНИТЕЛЯТ – фигурата, която изразява напрежението директно, понякога остро и болезнено. Обвинителят изглежда силен, дори доминиращ, но под тази външност често има уязвимост и несигурност. Обвинението се превръща в начин да се възстанови контролът и да се избегне усещането за безсилие. Интересното е, че колкото повече обвинителят напада, толкова повече успокоителят отстъпва – и така двамата несъзнателно поддържат един и същ модел.
В други семейства напрежението не избухва, а се „охлажда“. Там често присъства интелектуалецът.
ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦЪТ– човекът, който говори с факти, анализи и логика, но рядко с емоции. Когато разговорът стане труден, той може да звучи разумно и подредено, но и дистанцирано. Това не е липса на чувства, а по-скоро начин те да бъдат държани под контрол. Чрез рационалност той създава дистанция, която пази от уязвимост, но същевременно пречи на истинската близост.
Има и друга, по-непредсказуема реакция – разсейващият.
РАЗСЕЙВАЙЩИЯТ – Това е човекът, който ще смени темата, ще се пошегува в неподходящ момент или ще внесе нещо напълно различно в разговора. Понякога изглежда леко или дори забавно, но зад това често стои трудност да се понесе напрежението. Разсейването временно облекчава ситуацията, но оставя важните теми нерешени.
Когато погледнем тези позиции заедно, става ясно, че те не съществуват изолирано. Те са част от една динамика, в която всеки отговаря на другия.
Обвинението поражда отстъпване, отстъпването усилва обвинението. Анализът отдалечава, разсейването прекъсва. Това е кръгов процес, в който всички участват, дори без да го осъзнават.
И все пак, Сатир описва и една пета позиция – тази на асертивния.
АСЕРТИВНИЯТ (конгруентният ) – Това е позицията, през която човек успява да бъде едновременно свързан със себе си и с другия. Да изрази какво мисли, какво чувства и от какво има нужда, без да напада и без да се отказва от себе си. Асертивността не означава липса на конфликт, а способност да останем автентични в него.
Пътят към тази позиция не е в това да „спрем“ да бъдем обвинители, успокоители или разсейващи. Тези реакции имат своя смисъл – те са ни помогнали да се адаптираме в определени ситуации. Истинската промяна идва, когато започнем да ги разпознаваме и постепенно разширим избора си.
Тогава успокоителят може да започне да казва „аз също имам нужда“. Обвинителят може да достигне до „всъщност ме боли“. Интелектуалецът – до „това ме засяга“. А разсейващият – да остане в разговора, дори когато е трудно.
В крайна сметка въпросът не е коя роля заемаме, а дали имаме свободата да избираме как да бъдем в контакт с другия. Именно там започва истинската близост.
Литература:
Satir, V. (1983). Conjoint Family Therapy. Science and Behavior Books.
Satir, V. (1988). The New Peoplemaking. Science and Behavior Books.
Satir, V., Banmen, J., Gerber, J., & Gomori, M. (1991). The Satir Model: Family Therapy and Beyond.
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter