Продължете към съдържанието

5-те роли, които заемаме в Семейството

5-те роли, които заемаме в Семейството

“Чувството за стойност може да процъфти само в атмосфера, в която индивидуалните различия се оценяват, грешките се толерират, комуникацията е отворена и правилата са гъвкави – атмосферата, която се намира при едно грижовно семейство.”

Виржиния Сатир

Част от реалността на всяко семейство са конфликтите. Ако вземем предвид, че семейството е една жива система, жив организъм, и всеки от членовете му има своя индивидуалност и различност – то не е изненадващо, че конфликтите в семейството първо възникват и второ са често срещано явление. Това е напълно естествена част от „живота“ и пътя на едно семейство.

В предната ни статия СЕМЕЙНИ КОНФЛИКТИ – кои са най-често срещаните конфликти и какви са причините за тях? , може да прочетете повече за самите конфликти. В тази статия ще разгледаме ролите, които отделните членове на семейството заемат и как те с даден вид комуникация и поведение – от една страна могат да предизвикат конфликт, а от друга да го поддържат.

Петте роли на членовете на семейството по време на конфликт идват от теорията на Виржиния Сатир – известен фамилен терапевт, с изключителен принос за сферата.

Нейните основни вярвания за това как „работи“ едно семейство са :

* Миналите поколения оказват изключително влияние върху всеки член на семейството – върху поведенията, идеите и нагласите му. Това включва разбира се и идеи от сорта – Как се държи един съпруг/съпруга? Какви са „задълженията му/и“? Как се отглеждат деца и други?

* Семейството като една система винаги търси баланс. Този баланс обикновено се поддържа чрез това членовете му да заемат неподходящи роли и да се държат по определен начин.

* Човек съдържа всички ресурси, които са му необходими, за да израства и да функционира здравословно.  

Това, на което се основава Сатир в работата си до голяма степен е Комуникацията в семейството – и като искрата, която разпалва конфликта и като метода за разрешаването му.

Семейства с „лоша“ комуникация са семейства, в които комуникацията е непряка, неясна, нечестна, изкривена и непълна. Като идеята е, че комуникацията е такава не защото членовете на семейството го правят нарочно, а поради една или друга причина са неспособни да комуникират здравословно. Причините могат да бъдат много, включително и поради заучени стари модели, които се предават в поколенията.

Друга причина за този вид дисфукционална комуникация е опитът на членовете на семейството да прикрият собствените си реални емоции, мисли и чувства. По този начин те заемат определена роля в комуникацията си с другите членове от семейството.

5те роли:
1) Успокоителят

Това е член от семейството, който винаги се опитва да успокои другите, да им угоди. Това е извинителна, колеблива и сдържана комуникация. Успокоителят прави това, за да поддържа привидния емоционален баланс, по-скоро за себе си, отколкото за другите. В опит да угоди на другите, той изябгва ситуации на конфликт, където може да бъде отхвърлен. Той служи като посредник в семейството – винаги между двама, обикновено тези, които влизат в конфликт най-често. Например: майка, която успокоява и оправдава детето пред бащата и бащата пред детето си.  Това е роля, която доставя на Успокоителя удоволствие, като получава внимание и признание за това, че обръща внимание на другите и им угажда и склонява.  В някои случай обаче това поведение е  нездравословно, особено, когато Успокоителят предотвратява важни искрени опити за комуникация между членовете на семейството , които са в конфликт и техните емоции и мисли по този начин остават нечути от другия.

2) Обвинителят

Обвинителното поведение винаги да се намира вина някъде и в някого, никога в себе си. Той или тя търси грешки и поставя оценки. Обвинителят се опитва да скрие собствената си ниска самооценка и уязвимост, като побърза да посочи грешките на другите. Винаги знаейки, кое е било правилно да се направи и съответно, посочвайки вината на другите е начин да се обърне внимание на собствената важност на човека.  Например: баща, който взима решенията и контролира цялото семейство, без да взима предвид мислите и емоциите на другите, винаги знае кое е правилно и никога другите не се справят, с каквото и да е било.

3) Интелектуалецът / Анализаторът

Човекът в семейството, който винаги заема „рационалната, логична“ позиция. Той изолира себе си от конфликта, за да не бъде емоционално уязвим. При конфликт, той/тя обикновено се опитва да анализира и да обясни свръх рационално и аналитично случващото се – без да намесва емоции. Той страни от това да се намесва по емоционален начин в конфликта, което го защитава. Но това, което обикновено се получава е, че по този начин Интелектуалецът омаловажава емоционалния свят на другите, като „обяснява“ поведението им и не зачита вътрешните им преживявания и обикновено насърчава другите членове на семейството да подходят по същия начин със собствените си емоции. Това повтарящо се поведение в един момент води до прикрита комуникация и нездравословни състояния.

4) Разсейващият

Този, който се справя с вътрешната си несигурност и тревожност като първо се преструва, че конфликтът на съществува , а след това се опитва да отклони вниманието на враждуващите от конфликта.  Той може да се държи, като че ли не е част от семейството или този конфликт не го засяга.  В следващия момент започва комуникация, която няма нищо общо с конфликта и е безопасна или пък насочва вниманието към „безопасен“ проблем, който не би предизвикал емоционалност.  Отново – по този начин Разсейващият не дава възможност на членовете от семейството да изразят емоциите и мислите си, което води до непълна и нездравословна комуникация. Например: член от семейството се шегува непрестанно по време на конфликт между други двама.

5) Асертивният

Според Сатир – това, е възможно най-здравословната роля, която може да се заеме от член от семейството. Това е човекът , който подканва към спокойна и ясна , директна комуникация между членовете на семейството. Целта му е конфликтът да се разреши, като не се оставя на заден план или просто да мине.  Заемащият асертивната роля има по-голяма стабилност в собственият си вътрешен свят и самооценка, като по този начин има възможността да се сблъска с конфликта и да се справи с него, вместо да го избягва. Емоционалният им баланс спомага те да могат да са емпатични към другите членове на семейството.

Никога  една теория сама по себе си не е достатъчна да обясни сложните взаимовръзки в семейството, но е ценно да можем да си дадем сметка за това, което се случва   в собствените ни семейства. Вие разпознавате ли се в някоя от тези роли.

Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Ресурси:

“Models of Family Therapy” – Ch. 4: Communications/Humanistic Family Therapy –   William Griffin

https://sourcesofinsight.com/satir-categories/

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.