Статии

5 от най-често срещаните причини да потърсиш психолог:

  1. Паник Атаки – Паническите атаки се нареждат на много високи позиции, когато става дума за посещения при психолог. В България, по данни от 2016г., 1 на 6 души е преживявал или преживява паник атака. За съжаление поради естеството на паник атаките, човекът, който ги преживява, обикновено първо се озовава многократно в Бърза помощ, а след това бива препратен при психиатър, преди да се стигне до работа с психолог. Това се случва защото самото преживяване на паник атаката е съпроводено с изключителен страх и усещане, че човек може би умира или получава инфаркт, което довежда до посещения в Спешното. Истината е, че психо-фармакологията, не е на етап, в който е измислила медикамент, предотвратяващ или лекуващ паник атаките, въпреки че психиатрите често изписват други медикаменти на своите пациенти. Реалната работа се случва с психолога, като идеята е да се открие първопричината за случващите се паник атаки, в контекста на личността, да се получи информация и разбиране, да се работи върху начини за справяне с тези състояния.
  • 2. Тревожност – Към днешна дата тревожността е част от ежедневието ни, но въпреки това, когато тя излезе извън пропорциите на поносимото може да засегне целия ни начин на живот. Когато говорим за тревожни състояния, можем да включим, както паническото разстройство, така и генерализирана тревожност, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство. Това са чести състояния, които водят до търсене на психологична помощ. Тревожността може да има големи последствия и сериозно да влияе на нашата работа, на общуването ни с близки и приятели, да засегне уменията ни да се справяме с проблеми и да взимаме решения, да засегне съня и храненето ни. Често се стига до момента, в който тревожността засяга цялото ни ежедневие и всички сфери на нашия живот. Работата с психолог е ключова, когато говорим за тревожност и тревожни състояния, защото чрез психотерапията тя може да бъде разбрана като механизъм, а след това този механизъм да бъде изключен и заместен с по-ефективен начин за справяне.

  • 3. Психосоматика – Този термин тепърва започва да навлиза в психологичната култура, но реално случаите на психосоматика в психологичния кабинет никога не са спирали. Психосоматичен проблем се появява тогава, когато ума ни не ни позволява да се срещнем с онова нещо в психиката ни, което ни тревожи. Вместо това, въпросното „нещо“ намира израз в тялото ни, под формата на физически симптом. Един от най-явните признаци за психосоматика е хроничен тип физическа болка/дискомфорт/симптом, които обаче нямат физическа реална причина. Например емоции, като гняв, страх, тревожност са чести причинители на психосоматични проблеми като мигрена, диабет, чревни проблеми, язва, болки в гърба и други. За разрешаването на този тип проблеми е нужно да се разбере, какво стои зад физическият симптом, затова често работата с психолог е единственото, което носи облекчение. Както при паник атаките обаче, човек рядко разбира какво точно му се случва и обикновено първо посещава всякакви специалисти, преди те да му кажат, че реално няма физически нарушения или причини.

  • 4. Стрес – „Когато лекарят каже, че е от стрес“- Фразата „От стрес е.“ е съвременния вариант на „Всичко е от нерви.“ или още по-назад във времето „Всичко е от грях.“ . Да, стресът е много важен фактор за здравето на човека. Стресът в големи количества е токсичен за нашето тяло и при недостатъчно пречистване води до нарушаване на редица физиологични системи, включително имунната система, а следователно и психичните ни процеси и стабилност. В съвременния живот, стресът е неизбежен, но реално индивидуалният отклик на стреса е нещото върху, което можем да работим при психолог. Какво значи стрес за мен? Какво стои зад стреса? Защо едно нещо ме стресира, а друго не? Защо реагирам така? Какво мога да направя? Как ми влияе стресът на мен самия? Това са все въпроси, на които фразата „От стрес е.“ не отговаря, а работата с психолог, да.

  • 5. Депресия – Депресията, за разлика от психосоматиката е познат на всички термин. В ежедневната реч, често го използваме, когато ни е тъжно или просто не се чувстваме 100% себе си. В психологичната реалността обаче депресията е сериозно състояние, което е все по-често срещано и сред българите. Много често страдащият от депресия не вижда смисъл или изход от ситуацията си. Не бива да подценяваме признаците на депресия, както за нас, така и за нашите близки. Това може да са: загуба на интерес към дейности, чувство за тъга, суицидни мисли, празнота, безпокойство, постоянна умора, липса на енергия, загуба на апетит, все по-трудно вземане на решения или извършването на ежедневните задължения. Работата с психолог е наложителна, когато говорим за депресия, както й подкрепата с предписан от психиатър медикамент, когато става дума за тежка и продължила дълго във времето депресивна криза. Страдащият има нужда да бъде подкрепен и разбран.

Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Подобни постове:

Leave a Comment