Статии

Три навика, които ни изтощават психически:

„Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.“ Имануел Кант

Както употребата на различни храни и напитки може да има дългосрочен ефект върху нашето физическо здраве, така и начина, по който мислим, може да повлияе на емоционалното ни здраве.

Тези практики, около които изграждаме ежедневието си, в процеса си на развитие и израстване, се превръщат в навици. В ежедневието си рядко обръщаме внимание на нещата, които правим автоматично, без да се замисляме, а още по-рядко обръщаме внимание на навиците си, свързани с мислите ни и емоциите ни. Ако тези ментални навици бяха хранителни, бихме казали, че в резултат можем да натрупаме вместо наднормено тегло – излишно емоционално такова.

Ако помислим за емоционалното тегло като за негативния фактор, който е съставен от количество притеснение, стрес и разочарование, ще осъзнаем, че всъщност малките и на пръв поглед незначими мисли, превърнали се в наши навици, определят ресурсите, с които разполагаме в ежедневието си.

Емоционалното тегло може да стане толкова трудно за „сваляне“, че да ограничи възможността ни да изпитваме радост и щастие, да бъдем мотивирани, да се чувстваме отворени за нови предизвикателства. Тези фактори могат да повлияят отрицателно на професионалните ни умения, отношенията ни с близките ни и да ни попречат да осъществяваме идеите си в личен и кариерен план.

Някои от вредните ментални навици, с които най-често се срещаме в ежедневието си:

1.Поставяне на нереалистични очаквания:

  • Какво са очакванията? Вярвания за начина, по който светът трябва да изглежда. Например, как трябва да се чувстваме, какво трябва да постигнем, през какво трябва да преминем, за да се докажем, как хората трябва да се отнасят с нас или ние с тях. Когато очакванията ни се разминават с реалността, те могат да се превърнат в главен двигател на отрицателни емоции като раздразнение, а дори и гняв.
  • За нереалистичните очаквания обикновено мислим като за поставяне на твърде висока летва за целите си, но те се простират доста по-далеч от тях. Вярванията, че трябва да се събуждаме в определен час, за да тренираме, защото това е част от рутината на успешните хора, да отговаряме веднага на имейлите си, защото това правят хората, развили се кариерно, да сме щастливи с това, което имаме, защото благодарните хора го правят, да пренебрегваме собствените си нужди, защото успехът изисква жертви според богатите хора, са очаквания, които сами си поставяме и сами попадаме в траповете им, когато нещата не се случват по начина, по който мислим, че „трябва“. 
  • Тези малки провали, заради които не правим това, което „трябва“ да бъде направено могат да бъдат много токсични за емоционалното ни здраве. Едно подобно „отравяне“, може да предизвика появата на емоционални затруднения като тревожност и депресия. Може да попитаме кой решава кое е реалистично и кое е нереалистично. И с право. Поставянето на етикет „нереалистично“ може да се превърне в пречка за развитието ни. Важното, обаче, е да преценяваме кога нереалистичното е подкрепено от доказателство. С други думи – ако не работим усърдно за постигането на целите си, а сме ги превърнали в навици, които „трябва“ да имаме, и не съществува доказателство и обосновка за очакванията, които сме си поставили, то съществува вероятност те да са нереалистични.

2. Неправилно сравняване на нас с другите:

  • Да се сравняваме в социален контекст е доста честа практика, която използваме с цел да видим къде стоим в обществото. Както съществуват много предимства от социалното сравняване, като например, да се подсигурим, че постигаме целите си, че се справяме добре в различните сфери на живота, че се развиваме и придобиваме самочувствието, което ни движи и ни помага в реализацията ни, така и съществуват негативи, които могат да навредят на благосъстоянието ни.
  • Изследвания показват, че неправилното сравняване с другите може да породи тревожност или депресия, да понижи мотивацията ни и увереността ни. Без значение, колко сме добри в нещо, винаги ще има хора, които са по-добри, по-умни, по-богати или по-красиви. Сравняването на нас самите с по-високопоставени хора може както да ни мотивира и вдъхнови така и да ни потисне и да ни накара да се чувстваме неспособни.
  • Срещите на випуска от гимназията, например, са добър повод да сравним себе си с другите, но доста често си тръгваме с неприятното чувство на неудовлетвореност от собствените си постижения. В днешно време, обаче, не е нужно да отидем на заветната среща. Много по-лесно е – правим го несъзнателно в социалните мрежи, които използваме в ежедневието си. Важният въпрос, който можем да си задаваме е: „Каква е целта на сравняването и допринася ли за развитието ни?“. Когато сравняваме себе си с другите, нека не забравяме, че знаем какво е постигнал другият, но не знаем как.

3. Поемане на повече отговорности отколкото можем да се справим:

Някои от нас имат склонността да се отдават на повече занимания отколкото могат да поемат. Няма нищо лошо в това да участваме в различни проекти, които предизвикват интереса ни, да извършваме доброволен труд в името на различни каузи, но прекаляването може да предизвика тревожност, претоварване и умствена умора. Поемането на повече отговорности намалява шансовете всяка задача, която вършим да получи вниманието, което заслужава за добър резултат.

Но защо продължаваме да го правим?

Съществуват два модела на мислене, които допринасят за прекаленото отдаване.

Първият е вярването, че да си зает е добре. Заетите хора са приети за по-успешни. Също така, да изглеждаш зает е много по-желано от обществото отколкото да имаш твърде много свободно време. И докато не забравяме да се стремим да впечатляваме околните със заетостта си, е хубаво да си припомняме, че е важно да си почиваме, да отделяме време на себе си и да се грижим за собствените си нужди.

Вторият модел на мислене е породен от страха ни да не пропуснем. Животът ни е пълен с вълнуващи възможности, които идват и си заминават ежедневно, и чувството ни за отговорност към собственото си развитие ни кара да се стараем да не пропускаме нито една от тях.

Страхуваме се да не изпуснем най-разтърсващото преживяване, най-голямата си мечта, да изтървем шанса си да оставим отпечатък в света. Тревогите, които съпътстват тези наши желания, често се превръщат в хроничен стрес. Затова е важно да намерим баланса, в който ще бъдем достатъчно удовлетворени от усилията, които полагаме и достатъчно уравновесени, за да знаем кога имаме нужда от почивка.

Добър старт, за да се предпазим от навиците си, които ни изтощават ментално, е осъзнаването – да бъдем способни да разпознаваме практиките, в които несъзнателно участваме и които ни пречат. Лесно е да разпознаем храните, които ни увеличават физическото тегло, но навиците, които ни натежават на психично ниво са доста по-трудни за забелязване.

Моделите на мислене често са скрити зад облаци от ежедневни несъзнателни действия, а понякога и зад части от характера ни, изграден в резултат от житейския ни опит. За да избегнем емоционалния товар, можем да си задаваме следните три въпроса:

Това очакване реалистично ли е?

Това сравнение правилно/честно ли е?

Това поемане на отговорност разумно ли е?

И да не забравяме, че ние също сме толкова важни, колкото целите, които си поставяме и навиците, които придобиваме в процеса на постигане!

Автор: Теодора Йорданова-психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment