Статии

10 от най-често срещаните Защитни Механизми:

Защитни механизми? Защитните механизми са психологически стратегии, чрез които хората редуцират или избягват на подсъзнателно равнище негативните състояния – конфликти, тревожност и стрес. Тези процеси работят изцяло на несъзнавано ниво, но въпреки това работят при всички нас. За разлика от всеобщото вярване, тези механизми не са лоши черти на характера, а са неизменима част от съществуването и функционирането на хората.

Всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Има множество защитни механизми, които са описани в психоаналитичната литература. Тук са изброени десет от едни от най-често срещаните защитни механизми в нашето ежедневие:

1. Изтласкване  –

  Проявява се като несъзнавано избирателно забравяне на случката или събитието, свързано с конфликт, стрес и травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други подобни ситуации могат да се актуализират с нова сила. То е несъзнателен отказ да се признае определено психично съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо. Механизмът наподобява „забравяне“, при което определен импулс се изтласква в несъзнаваното. Това е един от най-силните защитни механизми и е срещан изключително често.

2. Контрол

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел да се минимализира тревожността и решаването на вътрешните конфликти. Това е често срещан защитен механизъм, които се проявява, когато се чувстваме несигурни спрямо нещо и имаме ирационален страх и тревожност, дори и за незначителни неща от ежедневието. Например: определяме предварително пътя си преди да минем от там, искаме да знаем всичко предварително, вършим всичките си задачи предварително, подготвяме се за определена задача множество пъти и изчистваме всички „детайли“ и тн.

3. Изместване

Този защитен механизъм действа, като позволява на човек да „прехвърли“ импулса си върху незаплашителен обект. Например, ако човек бива унижаван на работното си място и изпитва гняв, вместо да изрази този гняв върху шефа си, той ще се разгневи на съпругата или децата си.

4. Рационализация

Опит да се обяснят (оправдаят) логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.

5. Хумор

Този защитен механизъм представлява наблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо. Това, че хуморът множество пъти е защитен механизъм не означава, че това е нещо лошо и не отслабва силата на самия хумор и ситуацията.

6. Сублимация

Човек превръща своите „забранени“ импулси в някаква социално приемлива и полезна дейност. Това е позитивен и по-желателен, висш защитен механизъм. Например: Садизмът се сублимира в избора на професия: боксьор, хирург и други. Други често срещани форми за сублимация са изкуствата, чрез които човек може социално прието да изяви множество от своите импулси/емоции и тн.

7. Проекция –

Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции, представи, желания и качества, а ги изтласква в подсъзнанието и ги проектира извън себе си – върху другите. Например, ако има човек, който силно ни дразни заради това, че е мързелив, може би просто проектираме собствената си мързеливост (която не искаме или не приемаме) върху него, защото е по-лесно за нас да осъждаме другите за тези качества, които не приемаме в себе си.

8. Соматизация

е тенденцията за реагиране с телесни (вместо с психични) прояви. Пример за соматизация на психичен конфликт може да бъде продължителното главоболие. Например, ако ситуацията не позволява човек да каже „чуствам се зле“, на него просто му става зле физически, защото съзнанието му не му позволява да признае, че се чувства зле, поради една или друга причина, често защото не искаме да признаем слабост.

9. Пасивна агресия

Вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на такова поведение включва провали, отлагане или заболявания, които въздействат повече на другите. Много често пасивната агресия е и вербална, което я прави често срещан защитен механизъм, който се старае да отклони изявяващия я от реален конфликт или от това да се срещне сам с проблема.

10. Блокиране

Това е временно задържане на мислите и емоциите ни, породено от някакъв вътрешен импулс, като идеята е да се предотвратят евентуалните последици, ако се остави човек на тези си импулси. Този защитен механизъм се включва и чрез външни събития (както при множество други), като човек просто „блокира“. Например ако се налага да говори пред публика и е тревожен и изведнъж забрави всичко, за което се налага да говори, защото се притеснява, че другите ще му се смеят/ще се изложи или просто се чувства некомпетентен.

Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Последвайте ни във Facebook!

Подобни постове:

Leave a Comment